Меню Затваряне

Втора неделя на Великия пост – време за покаяние

Прот. Василий Бандаков
Снимка: Pinterest

Прот. Василий Бандаков

Време за покаяние! Но защо ние не виждаме помежду си такива, които видимо се каят? Защо не виждаме при вратите на Божия храм такива, които лежат долу на земята, припадат, плачат и считат себе си за недостойни да влязат в светия храм, в Божия храм, в жилището на Божията слава? Защо не виждаме в притвора на Божия храм, по примера на митаря, такива, които стоят на колене, припадат, въздишат, плачат и се удрят в гърдите, които не могат да вдигнат очи към небето и да викнат: „Боже, бъди милостив, към мене грешния“? Защо не виждаме в църквата такива, които пламенно се молят, като Адам, който безутешно плачел пред вратите на рая, като апостол Петър, като блудницата, която със сълзи измила нозете на Спасителя? С една дума, не виждаме Закхей, който отдал половината от имението си на бедните и върнал четирикратно на обидените от откраднатата собственост; не виждаме нито една жена, която по примера на онази блудница, да излива върху нозете на Спасителя, ако не алабастрен съд със скъпоценно миро, то алабастрен съд със сълзи; не виждаме и такива, които биха продали своето имение, придобито с неправда и биха раздавали на бедните щедра милостиня; не чуваме разбойник, който да вика към Христос: „Помени ме, Господи, когато дойдеш в Своето царство“

Или между нас няма грешници, няма убийци, когато всеки, който се гневи на брата си, е човекоубиец? Или между нас няма развратници? Велики Боже! До каква безчувственост може да достигне човешката душа! Да, християни, Църквата за всички нас трябва да бъде място за подвизите на нашето покаяние, сълзи, въздишки и за сърдечните страдания, ако ние не искаме да се скрием в клетките на своето сърце, на своя дом, или някъде в пещера. Църквата трябва да бъде за нас пустиня, където ние да се срамуваме да покриваме себе си с дрипи, да припадаме до земята и да умоляваме ближните да се молят за прощаване на нашите грехове. Лицемерието и гражданските добродетели, както и тоалетите на нашите дрехи не прикриват ли черните петънца на нашата съвест, раните на нашето сърце, тъмнината, които плътно са прилепнали към нашата душа?

„Божиите очи са хиляди пъти по-светли от слънцето“. Бог всичко вижда, всички наши греховни желания и помисли. Не е ли ясно, че Божията благодат още не се е докоснала до нашето сърце, че ние се срамуваме от хората и не искаме да понесем подвизите на покаянието?! Да продължим поста, братя, като средство на покаянието; да се покаем истински, напълно и съвършено, и за да не се срамуваме пред цялата църква, пред всички човеци да плачем сега, за да не ни се наложи да плачем вечно там, отвъд онази страна на гроба, където сълзите ще бъдат безполезни… Боже! Помогни ни да принесем цялостно, искрено и съвършено покаяние. Амин.

———–

Превод: Виктор Дора

Източник: „Прости и кратки поучения на прот. Василий Бандаков“, том 1, Москва, 1900 г.

Posted in Църковни слова

Вижте още: