Меню Затваряне

Вход Господен в Йерусалим е началото на Христовите страдания

Вера Давидова
Релеф: Алексис Оболенски

Вера Давидова

Това е поздрав от православните християни франкофони:  Вход Господен в Йерусалим.

На френски този празник се нарича la Fête des Rameaux (означаващо “клонки”, сиреч Връбница).

В еврейската традиция палмовите клони и възгласът “Осанна” (“спасѝ”) напомнят на празника на реколтата “Суккот,” който се споменава в Левит.  

Но днешният ден, свързан неразривно с Лазаровата събота, е един не съвсем празничен празник. Този ден е началото на Христовите страдания. Ако обърнем внимание на богослужението, днешният ден не се празнува като възкресен. Докато на вчерашната Лазарова събота богослужението беше възкресно (единствената събота, в която се отслужва възкресна служба, пее се “спаси ни, Сине Божи, възкръснал от мъртвите…” на втория антифон, пее се полиелей, чете се “След като видяхме Христовото възкресение”…).

Макар събитието на влизането на Христос в Йерусалим винаги да се пада в неделя, на днешното богослужение, на утренята не се пее празничен Полиелей, нито се казва след утринното Евангелие: “Като видяхме Христовото възкресение…”

При все това традиционната икона е празнична и цветовете й отразяват старозаветното четиво от Битие, което се чете на Вечернята й – контрастиращите и радостни бяло и червено:  “Иуда е млад лъв; от плячка, сине мой, се вдигаш. Наведе се и легна като лъв и лъвица: кой ще го вдигне? Скиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят – от чреслата му, докле не дойде Примирителят, и Нему ще се покоряват народите. Той вързва о лоза своето осле и о лозата на най-доброто лозе – пърлето на своята ослица; във вино пере дрехата си и в кръв от грозде – облеклото си; блестят очите (му) от вино, и бели са зъбите (му) от мляко.” (Бит. 49)

Но сред пеещите и възклицаващите деца и камъни Христос преминава съсредоточен и сериозен на път към Своята Голгота; докато все още чуваме виковете “Осанна” и върбовите клонки светят и красят иконите ни, Църквата вече пее полунощния тропар: “Ето, Женихът иде в полунощ”.

Двата дни са като двете крила на двери: от едната страна – Възкресяването на Лазар, от другата – Вход Господен в Йерусалим, а тропарът за двата празника е един и същ.

Posted in Шарени мисли

Вижте още:

error: Content is protected !!