Меню Затваряне

Възпоменателно честване в Русе на 20 години от кончината на Проватския еп. Антоний

На 9 април 2022 г., по повод изпълването на 20 години от блажената кончина на Проватския епископ Антоний (1915-2002), в русенския храм „Св. Николай Мирликийски” беше отслужена заупокойна св. литургия и панихида от Негово Преосвещенство Тивериополски епископ Тихон, съобщава Русенска митрополия.

На архиерея съслужиха: ст. ик. Стефан Стефанов, свещ. Росен Георгиев и дякон Илиян Тошков. В края на св. литургия епископ Тихон произнесе слово за живота и служението на покойния архиерей, оставил незаличими следи в историята на БПЦ. В църковния двор, при гроба на еп. Антоний, беше извършен трисагий, след което се раздаде поменна закуска на всички присъстващи християни.

В памет на еп. Антоний публикуваме откъси от “Възпоменателен сборник по случай 20-години от кончината на архиерея” с неговата биография и спомени, които биха могли да бъдат интересни за читателите. Един такъв е споменът му за Неврокопския митрополит Борис.

“Житейският път и църковното служение на Проватския епископ Антоний”

Борис Цацов

Проватският епископ Антоний, със светско име Константин Михайлов Костов (Мучитанов), е роден на 23.09.1915 г. в с. Хърлец, Врачанско. Той бил най-малкото 12-о дете на своите родители. Константин имал брат на име Стефан (04.02.1901-07.08.1985) и Виктория (14.03.-13.11.1998).

Другите седем деца в семейството починали при различни обстоятелства още в най-ранна възраст.

За близките и миналото си владиката пише следното: „Моите покойни родители са бежанци от нещастната Македония. Баща ми Михаил Костов Мучитанов е избягал в София на 12-годишна възраст. Той е роден на 7 октовмри 1864 г. в гр. Крушево, Битолско, от родители Коста и Анастасия. В София започва [да работи] като чирак в халите, приютен т наши бежанци от Македония. Участва в Освободителната война и е награден с орден. Майка ми Севастия Янакиева е родена 1872 г. също в гр. Крушево. С баща ми се запознават и сгодяват чрез размяна на снимки. Тя идва в София 1896 г. се задомили. Майка ми беше много красива, от богатско семейство. Идва при бедния си бъдещ съпруг с богата прикя-чеиз и с цело котле жълтици. Баща й бил кмет на Крушево“.

През есента на 1931 г., следвайки своето желание, Константин Костов е приет за ученик в 30-ти випуск на Софийската духовна семинария.

Родственици на владиката споделят, че някои от най-близките му били против неговото евентуално поприще на духовник, като дори „майка му не го оставяла да заживее с надежда за това училище“, казвайки му: „То не е за нашата уста лъжица!“, но Константин намирал единствено морална подкрепа в лицето на брат си Стефан, който изцяло го подкрепял и насърчавал.

Темпераментната натура, ведрото настроение, чувството за справедливост и изявеното ученолюбие на Константин, са причина той да бъде запомнен с най-добри чувства от мнозина учители и семинаристи. Сред съученици му, но в по-горен клас са Марин Минков (впосл. Български патриарх Максим – бел. Б. Ц.) и Добри Джуров (впосл. армейски генерал и функционер на БКП – бел. Б. Ц.).

Константин Костов се дипломира от семинарията през 1937 г., а от м. септември с. г. вече е студент в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който завършва през 1941 г.

От 1 август с. г. е назначен за секретар на Архиерейското наместничество в гр. Драма и деловодител при българската Драмска митрополия, какъвто остава до 01.12.1942 г.

Решил да поеме по пътя на клирическото служение, на 25.07.1942 г. в Рилския манастир, Константин е постриган за монах от Неврокопския митрополит Борис, който на 30 август с. г. в гр. Горна Джумая го ръкополага и за йеродякон.

От края на 1942 до 01.10.1943 г. отец Антоний е митрополитски дякон на дядо Борис, пребивавайки предимно в гр. Драма, като от 01.10.1943 г. бива преназначен за помощник-секретар на Драмската митрополия, а от 1 март 1944 г. става протосингел на Драмската епархия.

След оттеглянето на българските власти от Македония отец Антоний се установява за кратко в София, а през м. ноември 1944 г. е изпратен за преподавател в Пастирско-богословския институт при гара Черепиш, но остава там само броени дни.

Считано от 01.12.1944 г. той е назначен за протосингел на Неврокопската митрополия, а на 07.01.1947 г., Рождество Христово по стар стил, в катедралния храм „Въведение Богородично“ в Горна Джумая е възведен в архимандритско достойнство от Неврокопския митрополит Борис.

За служението си в Неврокопска епархия дядо Антоний споделя: „В Неврокоп животът ми беше винаги в опасност… сърбите напълниха Пиринския край със своите учители, книжарници и агенти скъпо платени… При мен дойдоха няколко пъти с увещания да проповядвам, че сме „македонци“. Дядо Борис в проповедите се обръщаше към народа: „Братя и сестри, християни и християнки – и натъртено – българи и българки!“. Поръчаха ми да го предупредя, да престане с това „българи и българки“, но той остана твърд“.

За печалното убийство на своя духовен старец Неврокопския митрополит Борис и последвалите събития дядо Антоний разказва: „Дядо Борис дойде още веднъж в Неврокоп на 02.11.1948 г. Взе ме със себе си на път за Горна Джумая. Беше решил да служи на Димитровден – 8 ноември, рождения му ден, в с. Коларово, Петричко. Двамата с Ангел – шофьорът не можехме да го разубедим: „Не са времената за такива рискове!“. Но той беше неотстъпчив. По пътя за Джумая, се случи нещо необикновено в шофьорската практика. Изведнъж, без видима причина, изгърмяха едновременно двете гуми. Ангел му рече: „Дядо Владика, това не е на добре, откажете се!“. Но той остана твърд. Възложи ми да довърша библиотечната книга (в Митрополията в Горна Джумая – бел. Б. Ц.), а той сутринта ще я подпише. Аз трябваше да замина за София за [нови] гуми, а той до Рилския манастир, където ще чака. Гуми в София нямаше, тогава той [дядо Борис] взе гуми от рило-манастирската кола и замина за „лобното място“. Служил при препълнен храм и в двора сложили трапеза. В този момент дошъл убиецът (бивш свещеник, низвергнат от от митрополит Макарий и лишен от граждански и политически права, като контрабандист на алкохол в Сърбия – нямал нищо общо с митрополит Борис)1Става дума за бившия свещеник Илия Стаменов от с. Хърсово, който на някои места се споменава и като Илия Станев..

Старецът разбрал, че иска да разговаря с него, станал от трапезата, за да изслуша просбата му. Но той изважда пистолета, стреля три пъти. Тогава митрополит Борис подига лявата си ръка и казва: „Синко, спри, че вършиш  грях!“. Стотината души, между които и офицер, гледат стреснати. Убиецът се прицелва и [го] улучва [в] сърцето. Жертвата пада мъртъв върху стената на храма. Тогава – забележете, подкупеният убиец се навежда над мъченика, стреля пети път с думите: „Ето ти още един куршум мръсно българско куче!“. Тези думи, чути от всички говорят, че убиецът е изпратен от гадната сръбска пропаганда. Какво страшно предателство от тия, които днес величаем…

Убиецът проформа осъдиха на 6 години без да е лежал и година. Нещастна Българио, цялата ти история е красена с братоубийци и предатели като Никола Обретенов (убиецът на Хр. Ботев), Димитър Общи, Любен Каравелов, учителят Чорапчиев, Анастас Хинов, Марин п. Луканов, Хашнови… иже нест числа! Не смея да отбележа най-големите предатели.

И така управляващ епархията стана добрият дядо Кирил, отпосле Патриарх Български. Той въпреки гадните интриги ме обичаше и ценеше. Ние сме с него духовни братя“.

От края на м. декември 1949 г. отец Антоний е освободен от протосингелското си служение в Неврокопска епархия, като от 01.01.1950 г. е назначен за ректор на Свещеническото училище при Черепишкия манастир и игумен на светата обител (на някои места грешно се отбелязва, че архим. Антоний е бил ректор на Пастирско-богословския институт при Черепишкия манастир, тъй като той е закрит от Св. Синод още през 1948 г. – бел. Б. Ц.).

Въпреки че мнозина от близките на младия духовник приемат този обрат в неговия живот като вид „църковно заточение“, той не унива, а с духовна бодрост продължава да се труди на Христовия Виноград.

————-

Източник: “Проватски епископ Антоний (1915-2002). Възпоменателен сборник по случай 20 години от кончината на архиерея”, Русе, 2022

  • 1
    Става дума за бившия свещеник Илия Стаменов от с. Хърсово, който на някои места се споменава и като Илия Станев.
Posted in Епархийски новини, Новини, Памет

Вижте още: