Християнство.бг
Възстановеният в сан от патриарх Вартоломей, свещеник Йоан Ковал ще служи не в литовските енории, а в самото сърце на Константинополска патриаршия – Писидийската митрополия. Официалният център на митрополията е Спарта, но действителният е Анталия (там ще служи о. Ковал). Територията му се простира по почти цялото средиземноморско крайбрежие на Турция – любимо място за почивка на туристи от постсъветското пространство.
Преди години митрополията беше оглавявана от митр. Йов (Геча) – канадски украинец, интелектуалец и опитен църковен служител. В различни периоди той ръководеше Богословския институт „Св. Сергий“ в Париж (2005-2007 г.), Западноевропейската архиепископия на енориите от руската традиция в юрисдикцията на Константинопол (2013-2015 г.), Богословския институт към Православния център в Шамбези (основният международен мозъчен тръст на Вселенската патриаршия, 2019-2020 г.) . Той също така все още е официален представител на Константинополска патриаршия в Световния съвет на църквите (от 2015 г.). Геча говори добре украински и руски. През 2018 г. той беше спряган за предстоятел на Православната църква на Украйна.
Основното паство на Писидийската митрополия се състои от новодошли от постсъветското пространство ИТ-специалисти, работещи дистанционно, туристически мениджъри и т.н. Много руски, украински и белоруски духовници служат в митрополията, имат дори един рускоезичен финландец – йером. Владимир (Русанен), който навремето е учил като студент по обмен в Санктпетербургската духовна академия. През 2022 г. потенциалното паство стана още по-голямо поради преместилите се тук руснаци. Службите се провеждат на църковнославянски и на съвременен руски език по стария стил (въпреки че в цялата Вселенска патриаршия е възприет новият).
Руската православна църква, след като прекъсна евхаристийното общение с Константинопол през 2018 г., отвори своя енория в Анталия, но тя така и не заработи пълноценно и там не се служи редовно.
Преместването на о. Ковал в Писидийската митрополия открива още една реалистична възможност (освен Литва) за духовенството на Руската православна църква, което не е съгласно с „линията на партията и правителството“. Дали преместването им „по съвест“ ще бъде уредено във времето, това все още не е ясно, но потенциалът на митрополията е голям.
Източник: Православие и зомби
