Християнство.бг
Под прикритието на православното расо, Руската православна църква (РПЦ) действа в тандем с руската държава, за да промотира наративите на Москва в световен мащаб. Нова книга, озаглавена „Вълци в овчи кожи: Заплахата на Руската православна църква за европейската сигурност и демокрация“, се разглежда като неконтролираната опасност, породена от този маяк на влиянието на Кремъл. Kyiv Post разговаря със съавторите ѝ Майкъл (Микел) О’Хърли и Оксана Шадрина.
– За някой, който тепърва започва да чете вашата книга, какъв е основният аргумент, който искате да подчертаете за това как Руската православна църква функционира в рамките на руската държавна система и защо това е важно за европейската сигурност и демокрация?
– РПЦ вече не функционира като нормална Църква, нито вярва по същия начин като традиционното Православие. Обективно, Московската патриаршия притежава всички атрибути на руска държавна организация. Тя насърчава последователите се да вярват, че лоялността им към руската православна вяра е неразделна част от тяхната вярност към държавата и обратното. Традиционната симфония между Църква и държава е заменена от РПЦ, която доброволно се е интегрирала като проектор на меката сила на руската политика, култура, политически идеи и амбиции. Понякога това достига до активен шпионаж срещу Запада, който тя в проповедите си нарича сатанински.
Неотдавнашната атака срещу Вселенския патриарх Вартоломей и Константинопол показва обезпокоителна динамика в отношенията между РПЦ и Кремъл. Липсата на възражения от страна на патриарх Кирил или духовенството на РПЦ/РПЦЗ [Руската православна църква зад граница] относно очернянето на Вселенския патриарх от страна на руската Служба за външно разузнаване и говоренето ѝ ex cathedra от името на Църквата по въпроси на еклезиологията и богословието, показва подчинението и съгласието на РПЦ/РПЦЗ.
Владимир Путин и патриарх Кирил споделят обща цел – установяването на режима на Руский мир [Руски свят]. Усилията им са насочени към разделянето на света на сфери на влияние и налагане на руското лидерство. Атаката на СВР [руската служба за външно разузнаване] срещу личностна на Вселенския патриарх представлява разширяване на методологията на Русия за водене на хибридна война. Путин и патриарх Кирил целят да заменят Константинопол, като издигнат Москва за център на православието, в изпълнение на отдавна омаловажаваното, и по същина еретично пророчество за „Третия Рим“.
– Когато оценявате Руската православна църква като мрежа за влияние, а не само като религиозна институция, какви са основните рискове за сигурността по начина, по който тя функционира в Украйна и в цяла Европа?
– Религиозната свобода е въпрос на обществена етика и тя е толкова ценена, че е залегнала в основополагащите документи на Запада. Затова Западът трябва да има смелостта да прецизира своите убеждения и да намери законодателните и регулаторни механшзми, които да балансират свободата и сигурността. Разрешителните за пребиваване и визите за духовенството обикновено са либерализирани, за да се даде глас на етиката на религиозната свобода в Европа и Северна Америка. Когато обаче духовенството на РПЦ използва тези облекчения за проповядване на война, формиране на чувство за принадлежност към „близката чужбина“, с цел да се даде приоритет на Русия пред европейските им домове в умовете на на миряните, участие в политиката в чужбина и извършването на шпионаж – факти, за които има ясни доказателства, тогава то не би трябвало да се ползва от механизмите за защита на религиозната свобода.
Да погледнем публичната подривна дейност на РПЦ срещу Европа. На миналогодишните молдовски избори РПЦ предостави изцяло платени поклоннически пътувания на молдовското православно духовенство. След това молдовското духовенство беше снабдено с предплатени кредитни карти, в някои случаи равняващи се на повече от годишна заплата, при условие че това духовенство се съгласи да публикува отново руска пропаганда в личните си социални медии, както и на енорийските уебсайтове. Но духовенството получава определена защита и привилегии, не за да корумпира европейските избори или да противодейства на социалното сближаване, а за да проповядва Евангелието. Злоупотребата с тези права и привилегии трябва да спре.
Постоянно разширяващото се портфолио от имоти на РПЦ в Европа е обезпокоително. То включва имоти с изглед към чувствителни правителствени сгради, проекти за водна инфраструктура, военни бази и дори летища на НАТО, което поражда основателни опасения за сигурността на ЕС. Анализът на портфолиото от имоти на РПЦ разкрива, че те рутинно са давали приоритет на близостта до обекти за наблюдение пред обичайно предпочитаните места за разполагане на религиозните сгради. Едва ли минава новинарски цикъл, без някоя европейска държава да експулсира член на духовенството на РПЦ, заловен да упражнява дейности, които подкопават сигурността на една или друга европейска държава. Има примери за монахини от РПЦ, които са били експулсирани от държави като Ирландия или Швейцария заради продажба на религиозни стоки, средствата от които след това са били пренасочвани към руските военни. В Съединените щати е открит лаптоп на служител на Московската патриаршия, съдържащ незаконно подслушвани телефонни разговори, целящи компрометиране на православни християнски лидери и анализатори, като част от дългосрочна съвместна операция на СВР и Московската патриаршия. Заплахата не е безобидна.
Русия потиска религиозните малцинства у дома си и в окупираните територии, но твърди, че Украйна „преследва вярващите“, когато Киев ограничава руското религиозно влияние на своята територия. Защо това обвинение набира скорост в западните медии и институции и как трябва да оценяваме реакцията на Украйна – преследване или демократична самозащита? Смятате ли, че Руската църква в Украйна може да е инструмент на руските правителствени власти?
Много хора на Запад се доверяваха на РПЦЗ по време на съветската епоха, тъй като тогава тя беше бастион на опозицията, фар на религиозната свобода и защитник на християнските ценности. Когато РПЦЗ се обедини отново с Московската патриаршия през 2007 г., това се случи във време на относителен мир. Западът вярваше, че РПЦЗ си е написала домашното и се е реинтегрирала с РПЦ, твърдо вярвайки, че съветският манталитет и разрушителният национализъм в РПЦ са нещо от миналото. През 2008 г. Кирил (Гундяев) беше избран за Московски патриарх. Нещата се промениха.
Швейцарците разкриха, че той е бил важен агент на КГБ в Женева, когато е служил в Световния съвет на църквите. Неговите националистически наклонности съвпадаха с тези на Путин, който се издигна на власт с помощта на РПЦ, правейки Московския патриарх баснословно богат. По това време РПЦЗ се беше подчинила на Московската патриаршия – съвпаднало по време с подчинението на Московската патриаршия на Путин и Кремъл. Това се случи преди мнозина на Запад да осъзнаят, че много малко разбират Православието, неговите особености и история.
Наблюдаваше се бавно приближаване на РПЦ към нейната неоимпериалистическа ипостас, в която тя напълно възприе идеологията на “Светата Рус”, пропита с представата за руското превъзходство като част от „Божия план за спасение на човечеството“, което не беше разбрано правилно на Запад. И все още не е напълно разбрано. Едва наскоро се появиха групи, които заемат позиция по този въпрос, както в случая с Декларацията на богословите за учението на “руский мир” от 2022 г. и Конференцията на европейските църкви в Хелзинки през 2025 г., които публично отхвърлиха тази ерес и милитаризацията на РПЦ. Какво да кажем за това, че западните правителства не осъзнават риска? Сега те открито признават, че не са успели да свържат РПЦ и въоръжения руски авантюризъм, както в Грузия така и в Украйна. Европа сега се почувства наистина застрашена, и то не само от ракетите.
Що се отнася до УПЦ МП [Украинската православна църква към Московската патриаршия], въпреки твърденията за противното, тя поддържа връзки с Москва. Сътрудничеството им с Московската патриаршия в невярното твърдение за „религиозно преследване“ в западните столици показва, че те са част от руската орбита. Помислете, че Украинският съвет на църквите и религиозните организации (УСЦРО) се състои от 16 църкви и религиозни организации и 1 междуцърковен орган, представляващи цели 95% от украинските религиозни организации. Няма възмущение от тяхна страна за „религиозно преследване“, независимо дали са православни, украински гръкокатолици, баптисти, презвитерианци, мюсюлмани, евреи или други религиозни изповедания. След като РПЦ обяви „свещена война“ на Украйна, е трудно да се разбере защо УПЦ МП не прекъсна всички връзки с Москва и не спазва украинското законодателство. Само те остават уникални в твърденията си за „религиозно преследване“, което показва, че възражението им не е религиозно, а по-скоро желание за поддържане на политическата и културната близост с Русия.
Що се отнася до конституционността на Закон 8371, той е универсален в своето приложение и не е насочен към УПЦ МП, въпреки че тяхната упорита връзка с Москва направи този закон необходим. Той не нарушава европейските или универсалните закони за правата на човека.
Практиката показва, че съдебната система на Украйна работи за балансиране на интереса на държавата в преследването на престъпления, поддържането на вътрешната сигурност и вниманието към правото на обвиняемия на презумпция за невиновност, справедлив процес и спазване на законите. Това е много повече от това, което украинските гръкокатолически отци Иван Левицки и Богдан Гелета получиха, преди да бъдат екстрадирани в Русия и държани в плен без справедлив съдебен процес – всичко това въз основа на неоснователни обвинения.
– Украинската православна църква, която е исторически свързана с Москва, твърди, че се е отделила от нея. Как би изглеждало реалното разделение в конкретни, проверими категории и какво предполага вашето проучване, че се случва на практика?
– Нашето проучване не ни убеждава в правотата на твърденията на УПЦ МП, че те са скъсали съюза си с Москва. Истинската проверка остават двойна – единната е религиозна/канонична, а другата – гражданска/правна.
Канонично, Грамотата от 1990 г., която определя УПЦ МП като автономна част от РПЦ, продължава да е обвързваща. Можете да чуете това на литургиите на УПЦ МП, в които те публично провъзгласяват, че са „свързани чрез нашата Руска православна църква с Едната свята, католическа и апостолска църква“. Това е пределно ясно, ако не и определящо.
В православието нямаме легитимни и канонични поместни църкви, които съществуват извън т.н. “диптих”. Ако митрополит Онуфрий наистина се е отрекъл от Москва, щяхме да чуем името му да се споменава като един от патриарсите или архиепископите на православието по време на Божествената литургия, отслужвана от другите църковни глави. Ние не го чуваме. Никой не знае и кого той поменава. Митрополит Онуфрий има опции, но избира да запазва връзката на УПЦ МП с Москва или да нарушава каноничните норми.
– Има ли път, по който би се премахнало напрежението между УПЦ МП и Православната църква на Украйна (ПЦУ), която е призната от Константинопол?
– Разговаряме с духовенството на УПЦ редовно. Те се чувстват като в капан. Надяваха се, че митрополит Онуфрий ще договори създаването на Екзархия с Вселенската патриаршия, което би им позволило да функционират канонично, но с известна автономия в рамките на световното православие.
Те се молят и се надяват, че подобно споразумение ще гарантира тяхната автономия и каноничност, като същевременно ще им даде време да излекуват разделенията с ПЦУ и митрополит Епифаний. Това не е единственият вариант, но е такъв, който историята и предишните прецеденти показват, че може да бъде добър за вярващите, за Украйна и да бъде уважителен към духовенството на УПЦ МП. ПЦУ е сигнализирала за готовност за диалог. За съжаление, пътят към мир и помирение не се нрави на ръководството на УПЦ МП.
– Вие и Оксана Шадрина твърдите, че РПЦ, РПЦЗ и свързаните с тях църкви в чужбина могат да отслабят европейското сближаване и да атакуват Вселенската патриаршия, като руското разузнаване сега усилва част от тези послания. Коя е най-практичната стъпка, която европейските правителства трябва да предприемат, за да намалят враждебното влияние, като същевременно защитават истинската религиозна свобода?
– Огромна е трудността да се опита да предложи законодателство, което регулира как църквите функционират и какво проповядват, като същевременно се запази верността към ценностите на религиозната свобода. Когато обаче видите видеоклипове на свещеник от РПЦ на амвона, който държи автомат АК-74 и призовава вярващите да даряват пари за руската армия, за да убиват украинци, тогава става ясно, че това не е въпрос на вяра или религия. Поставянето на въпроса кой учи и води вярващите се превръща в критична гаранция и проблем на сигурността. Уверени сме, че държавите могат да регулират тази материя, без да нарушават презумпцията за религиозната свобода. Въпреки пропагандната реторика за „преследване на вярващите “, Украйна вече успешно го прави.
Най-добре би било обаче една автентична Църква да се саморегулира и да забрани проповядването на война, разделение, омраза, пропаганда и оправдаване на убийствата от чувство за вярност към държавата. В крайна сметка всеки християнин трябва да се запита: искам ли да слушам призиви за мир, любов, състрадание, общност и прошка или такива за триумф, сила, война, разрушение и етническо превъзходство. Мисля, че украинците показаха, че предпочитат да гладуват, да мръзнат и дори да дадат живота си, пред това да опитат горчивия плод, предлаган от техните нашественици, които твърдят, че вършат “Божие дело”. Европа се възхищава на верността, решителността и вродената доброта, които украинският народ демонстрира ежедневно.
Европа трябва да бъде по-бдителна. В крайна сметка, изграждането на църква за тихо съзерцание и богослужения извън жилищните райони и само на 300 метра от оживената търговска и натовска писта, където реактивните двигатели заглушават молитвите, разкрива заплаха, а не мир. Не мога да се сетя за реална религиозна полза за РПЦ, нито за обществеността, от създаването на разузнавателни наблюдателни пунктове, прикрити като храмове. Трябва да назовем нещата такива, каквито са.
– Къде може да се закупи книгата?
– „Вълци в овчи кожи: Заплахата на Руската православна църква за европейската сигурност и демокрация“ е издадена от Ibidem и Columbia University Press. В Европа може да бъде закупена директно от Ibidem; в Северна Америка от Columbia University Press и чрез Amazon, Barnes and Nobel и други книжарници.
Оксана Шадрина, психолог, е родом от Кривой Рог, Украйна и е завършила Националния университет „Тарас Шевченко“. Майкъл О’Хърли е награждаван журналист, коментатор и автор, специализиран в въпросите на сигурността и отбраната. Книгата им „Вълци в овчи кожи: Заплахата на Руската православна църква за европейската сигурност и демокрация“ вече е налична.
