Ренета Трифонова
Днес отворих сайта Othodox Times и веднага ме напуши смях – щях да се задавя със следобедното си кафе. От този смях, при който първо зяпваш от изненада и после си даваш сметка в каквъв Абсурдистан се е превърнала територията, на която живеем – и в светско, и в духовно отношение.
Гръцкият сайт на Ефи Ефтимиу от известно време публиква какво ли не, понякога и статии, за които е чудно защо са там. Съответно, според редакторската политика там е попаднала и статията от сайта на Ловчанска митрополия, в която свещениците се оправдават, че някой се подигравал с тяхната позиция и са написали още една, изясняваща следното:
„В общественото пространство бе разпространен текст от архим. Никанор (Мишков), който злонамерено имитира и изопачава действителната декларация на свещенството на Българската православна църква – Българска Патриаршия от Ловчанска епархия, приета на 04.03.2026 г. на свещеническата конференция в Ловеч. Този текст, представен като наша позиция, всъщност представлява груба подигравка и подмяна, изпълнена с политически внушения, сарказъм и обидни квалификации“.
Аз четох тази „шега“ на архим. Никанор и, като доста хора, я намерих за уместна. Слагам думата в кавички, защото текстът не е точно шега, а напомняне под формата на шега и в скоби какво ние – „църковното изпълнение“ (както обичат да ни наричат) – искаме отдавна да видим като позиция на нашите клирици. И чакаме. Очакваме позиция за бежанците, позиция за пандемията, позиция за войната, а докато чакахме позиция за идеологията на руския свят и войната в Украйна, започнаха още две войни – в Газа и в Иран. Скоро ме попита един читател дали след бомбардирането на Иран нашата църква ще има позиция за този конфликт, и за бежанците, ако те тръгнат към България и Европа? Отговорих му да не се надява, макар че за тези два конфликта веднага имаше изказване на някои клирици колко е лошо хората да се убиват един друг, но за Украинската война, която е на по-малко от 200 км от България и тече вече 4 години, такава едва ли ще дочакаме. А архим. Никанор се е осмелил да напомни, че освен трагедията в Петрохан, има и доста други трагедии, за които ние като Църква трябва да имаме позиции и да се стремим да ги изпълняваме на дело – за живота и смъртта, за Евангелието, за събитията около нас, които изискват християнско отношение.
Защото търсим подкрепа от нашите архиереи, искаме да видим и да прочетем, че те мислят как заедно да оделотворим евангелските притчи в нашия живот. И когато най-сетне един архимандрит реши да припомни какво всъщност очакваме, свещениците от Ловчанска епархия се обидиха и си помислиха, че това е подигравка, а внимание са им обърнали чак в Orthodox Times (където иначе рядко забелязват събитията в Ловчанска епархия). Но да видим каква точно е тази „груба подигравка“, „политически внушения“, какъв е този „сарказъм“ и „обидни подигравки“. Ще ги подчертая, за да няма някой от читателите оправдание, че не е разбрал какво чете.
Свещенството на Ловчанска епархия е решило покрай трагедията в Петрохан и общото говорене за „секта“ и „педофилия“, да припомни отново вредата от сектите и ползата от „православното вероучение“ в училище. Оставяме настрани важният въпрос, че трябваше отдавна – според концепцията на Св. Синод – да спрат всякакви натяквания за „православно вероучение“ и особено в такива публични позиции да се пише и говори за предмет „Религия“, за да сме точни с изказа и да не предизвикваме отрицателни реакции във външните за Църквата хора! Но явно и това е трудно за разбиране.
Не знам обаче дали някой изобщо щеше да обърне внимание на тази позиция, ако отец Никанор не беше опитал да припомни какви всъщност са важните теми. Не че не е важно това, което свещениците искат да припомнят, напротив! Важно е за всички духовното здраве на децата ни. Но когато цялата църква мълчи за също толкова други важни и животозастрашаващи спасението явления, изглежда някак невероятно, че единствено и само трагедията в Петрохан е отключила у цялото свещенство в тази епархия евангелската съвест.
И така, какво пише в тези прословути скоби и за какви подигравки иде реч? Реших да ги извадя в отделни изречения и действително да проверя за себе си какво толкова е обидило ловчанските клирици.
Архим. Никанор пише: „Много хубав апел на свещеници от Ловчанска епархия! С някои уточнения за широката публика (в скоби)“.
Ето и съдържанието в скобите с моите добавки към тях:
– (руский мир, православен шахидизъм) – има достатъчно материали на чуждестранни богослови по темите, но ние нямаме позиция по тях.
– („Сорок сороков”, „Нощни вълци”) –вече беше забранено пребиваването на руската група на територията на ЕС, когато в една духовна околия ги посрещнаха с водосвет, а това предизвиква естествена реакция, която трудно се забравя.
– (от НАТО и масоните) – признак за нездрава духовност са материалите от старите старостилни и монархически книжки, които подхранваха и продължават да подхранват конспиративни теории в отделните енории, и до днес са заседнали в съзнанието на мнозина неофити в БПЦ, които виждат масони навсякъде;
– („само стария стил е угоден на Бога”) – в България все още има епархии, където старостилни християни изискват от митрополитите си да им разрешават да служат по „единствено правилния календар“.
– („православните славяни ще спасят света”, „Русия е държава-катехон”) – не мисля, че е подигравка да се напомня колко са опасни тези имперски идеологии и колко християни в БПЦ бяха отровени от тях.
– „Така се създават затворени групи (в Ротондата, в Руската църква, в Челопеч), в които личността губи свободата си и здравия духовен ориентир“ – да припомняме ли какво се случи със старостилни маргинални общности в БПЦ по времето на патриарх Неофит, и че някои от монашестващите в тях бяха изгонени от Софийска епархия?
– „Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители: по плодовете им ще ги познаете“ (Мат. 7:15-16). (А плодовете им са – благославят войната и освещават оръжия за масово поразяване)“. Кое е подигравателното в уточненията тук? Не видя ли целият свят кой благославя войната в Русия и освещава оръжия за убийства на други християни? Има и умишлено разпространени видеа, на които монаси и свещеници в Руската църква обясняват как с молитва се зарежда ракета, за да убива по-добре и как в храм по време на литургия обличат деца в камуфлажни военни дрехи.
– „те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат.“ (2 Тим. 4:3). (басните за „предпоследните времена“ и „масоно-юдейския заговор“) – бих искала да е нелепа шега издадената книга за „предпоследните времена“ от български автор и българско издателство, но уви, не е.
– „Трагедията в Петрохан (и празните православни храмове в неделя) е болезнено напомняне докъде може да доведе духовната заблуда, когато човек се откъсне от трезвото църковно ръководство (на Вселенската патриаршия), отхвърли истината и се довери на самозвани „учители“ (разни адвокатчета, неуспели художници и фанатични монаси)“ – едва ли има епархия в България с пълни храмове. Цялата църква е в това положение, включително и митрополитските катедрали. И по снимките на празници се вижда как свещенството на някои места е повече от миряните. А относно „църковното ръководство на Вселенската патриаршия“ – след последното мирно посещение на патриарх Даниил, мисля че няма нужда да говорим повече за това.
– „Когато вярата бъде подменена с фанатизъм (борба за левчето), а послушанието към Църквата – с подчинение на харизматични личности (стареца Рафаил Берестов, Гаврил Карейски и др.), последствията са разрушителни както за отделния човек, така и за неговото семейство“ – за „стареца“ Рафаил Берестов – активен критик на ИНН (индивидуален данъчен номер), електронните документи и икуменизма, едва ли има смисъл да говорим, но нямаше ли в нашите храмове неофициални подписки по места „за подкрепа на лева“? Защото ние получихме сигнали, че такива се разпространяват в някои храмове точно преди приемането на еврото и председателите не реагират.
– „Православната църква не предлага сензации (Антихриста няма да дойде утре!), не подхранва страхове (краят на света не е близо) и не изолира човека от света (ЕС е нашият общ дом с останалите европейски народи)“ – че Антихриста няма да дойде утре, това никой не знае наистина, но в БПЦ продължава да се подхранва този антисоциален дух и хората да се страхуват. Продължават да се разпространяват антиевропейски идеологии, да се насажда антидемократичен дух чрез беседи, противопоставящи демокрацията на православието, да се говори, че правата на човека всъщност са ерес. И това се случва едновременно с една добра практика – участие на БПЦ в европейски програми и проекти.
– „Тя предлага път на покаяние, разумна и осъзната вяра, живот в общение (с Христос чрез честото по възможност причастяване), живот на любов (вкл. към украинските бежанци в България) и свобода в Христа (каноните са създадени за човека, а не човек – за каноните)“ – ако някой има да каже нещо против честото или редовното причастяване, да спори със св. Никодим Светогорец и с правилото на Църквата, според което ако не се причастиш на три поредни литургии, сам се отлъчваш от църковно общение! А по въпроса за бежанците – усърдно е желанието на мнозина да заличат притчата за милостивия самарянин от Евангелието, но уви, тя ще надживее всички ни.
– „Свети апостол Павел казва: „Дето е Духът Господен, там има свобода“ (2 Кор. 3:17). Именно тази свобода липсва в сектантските структури (като там, където изтриват видеа и свалят интервюта)“ – да припомняме ли за сваленото видео с дискусия за предмет „Религия“ от една „православна телевизия“, чиято цензура така и не доведе до „въвеждане на православно вероучение“? В това видео беше участвал дори наш епископ. А през тези дни има опити за сваляне на интервю за евхаристията и причастяването от един ю тюб канал, за които опити също получихме сигнали от читатели.
Православното вероучение:
– „развива способност за различаване между истина и заблуда, добро и зло (а не към релативизация и уравняване на жертвата и агресора)“ – добро напомняне кой води войната в Украйна и убива хора.
– „предпазва от манипулации, фанатизъм и духовна зависимост (към ДС и Кремъл)“ – за ДС, КГБ и Кремъл говори целият свят, не е необходимо дори нещо друго да добавяме.
– „учи на любов към Бога и хората (вкл. тези с нетрадиционна сексуална ориентация)“– ако някой смята, че Бог обича хора само от определена раса, пол, социално положение и сексуална ориентация, да си отвори отново Евангелието и да си припомни как Христос се отнасяше към блудниците и митарите.
– „с две думи, възпитава децата във вечните светини на нашата Църква и народ (18% от българите се идентифицират с православието), чиито извор е светата Православна вяра (запазена в чист вид на Фенер)“ – уви, вярно е, колкото и да не искаме да си го признаем. Особено за процентите, които мисля, че дори са доста по-малко.
– „обществена отговорност (включително чрез отчетност и прозрачност при изразходване на бюджетните средства)“ – за това можем да питаме държавните органи.
– „Църквата не търси противопоставяне (вече няма да благославя „анти-шествия”!), а просвещение (няма да иска промяна на учебниците по естествена история). Не налагане, а свидетелство (ще се откажем от гоненията срещу фотиевците). Истинската вяра не разделя, а изцелява и съгражда (общия ни европейски дом)“ – благославянето на анти-шествия е участие на Църквата в идеологически преоблечени мероприятия под формата на грижа за човешкото спасение. Това стана ясно включително и по време на шествието за „подкрепа на верочението“, когато не успяхме да заблудим дори българските медии, че правим нещо различно. За гоненията на „фотиевците“ – малко е да кажем, че те бяха абсолютно излишни, тъй като вече има филм за тях на английски език, който ще тръгне официално през пролетта, и в него БПЦ действително изглежда като гонител. Колкото и да искаме, няма да можем да го сваилм от You Tube.
– „Молим Бога да предпази нашия народ от духовна заблуда (на чуждопоклонничеството) и да укрепи семействата в православната вяра, за да израстват децата ни в истина, свобода и любов“.
Е, драги читатели – отци, братя и сестри, не мислите ли, че са достатъчно сериозни поставените в скоби проблеми, за да ги третираме като „политически внушения, сарказъм и обидни квалификации“? Аз мисля дори, че не само са сериозни, ами някои от тях са въпроси на живот и смърт. И тук липсва отношението ни към един основен проблем – мутризацията и чалгаризацията на българския народ, от които страдат най-вече българските деца. Преди да дойде трагедията в Петрохан, която коментираме като „сектантство“, поколения български деца израснаха с чалга песни и чалга език, който реално ги отдалечи от езика на Евангелието и на Христос. Колко деца израснаха в такава обстановка, за която ние дума не продумахме? Да припомням ли, че дори патриаршеската катедрала беше използвана за декор на концерт на „Пайнер“, след който се повдигна въпроса за забрана на подобни масови изяви? На такива неудобни въпроси, от които няма къде да избягаме, ние все още не сме отговорили, но те стоят скрити във вътрешния джоб на съвестта.
Мисля, че можеше тази уместна „шега“ да бъде приета с интелигентно чувство за хумор, размисъл, и тя да бъде покана за дискусии по посочените в скоби проблеми и явления. Да бъде начало на равносметка за „изгубените овци от дома Израилев“ (Мат. 15:24).
Защото те – проблемите – са налице. От нашия избор и отношението ни към тях зависи и нашият живот в Есхатона. И не мисля, че ако си затворим очите и запушим ушите за тях, Бог ще ни прости. Не мисля и че ако един ден се оправдаем с „такива бяха времената“, някой ще ни повярва или оправдае.
Времената са еднакви за всички. Изборът обаче е на всеки.
