Маргарита Генчева
Маргарита Генчева
Да си критичен днес към процесите, които се случват в църквата ни, е тема табу. Сякаш е нещо неприлично. Грях. Обвиняват те, че нямаш послушание, че трябва да си смирен и не може така. Духовната власт трябва да се слуша, все пак, какво е това безобразие да се подлагат на съмнение думите (твърденията) на архиереите? Възхищаваме се, когато видим журналисти като Милен Цветков, задаващи въпроси, които не спестяват критики и казват истината в очите. А по отношение на хората с висок пост в Църквата, предварително сме настроени да запушим ушите си, колкото пъти чуем неудобни въпроси към тях.
Има, разбира се, разлика между градивна критика и обикновено критикарство. Трябва да има дистанция, уважение. Но за истината не трябва да се мълчи.
Ваше Светейшество, в началото на своето патриаршеско служение заявихте, че Църквата олицетворява единство. „Призванието на Църквата е именно това – да събира онези, които са разделени“, казахте Вие. Една година по-късно: виждате ли това единство постигнато? Не на политическо или синодално ниво, а на ниво отделния християнин, който е част от БПЦ. И ако българите сме по-разделени отвсякога, каква е причината според Вас?
Защо не кажете ясно, че е зло „благословени“ от руския патриарх ракети да поразяват жилищни сгради и православни храмове в Украйна? Какво ще струва това: Позиция? Власт? Едно меко кресло? Не трябва като Църква да се месим в политическите страсти, ще отговорите Вие. Да, но човешкият живот политическа страст ли е? А разрушените Божи домове? А убитото на Цветница семейство от ракета, което се е било запътило да отиде на богослужение? Нима да кажеш, че това е зло и трагедия е страст? Нима е политика ясно да бъде осъдено намерението на разни хора да превърнат православието в оръжие за война и пропаганда?
Да, съгласна съм, че ако не сме с Христос, няма значение в каква монетарна система сме живели. Тази Ваша мисъл от последното интервю в „Религията днес“ много ми хареса. Какво обаче следва от нея за нашия живот? Ако не говорим истината, ако не пишем истината, ако не наричаме нещата с имената им, нима сме с Христос?
Разединен е православният свят. Но не защото в Киево-Печерската лавра правели кулинарни шоута и не заради „така наречената“ (както Вие се изразихте) Православна църква в Украйна (ПЦУ). Малко над 1500 православни християни по целия свят, сред които преподаватели и учени, подписаха документ на Богословската академия във Волос, който осъжда доктрината за „руския свят“, като такава, която извращава Христовото учение.
„Принципът на етническата организация на Църквата е осъден на Константинополския събор през 1872 г. Лъжовното учение за етнофилетизма е в основата на идеологията на „руския свят”. Ако приемем такива лъжливи принципи за валидни, тогава Православната църква престава да бъде Църквата на Евангелието на Иисус Христос, апостолите, Никейско-Константинополския символ на вярата, Вселенските събори и отците на Църквата. Единството по същество става невъзможно.Ето защо ние отхвърляме ереста на „руския свят“ и срамните действия на правителството на Русия за отприщване на война срещу Украйна, която произтича от това подло и незащитимо учение със съдействието на Руската православна църква, като дълбоко неправославни, нехристиянски и нехуманни…“, се посочва в общата позиция на Волоската академия.
Българската православна църква ще излезе ли с ясно послание по темата? Или единствените теми, по които ще се изразява публично, са гей парадите и религията в училище?
Православният свят е разделен, защото Русия на Путин направи от православието милитаризирана религия, която нищо общо няма с Христовото Евангелие. Построи си храм на Въоръжените сили. Направи от св. Серафим Саровски покровител на ядреното оръжие.
В интервюто за „Религията днес“ твърдите, че Църквата може да бъде глас на помирението, ако се чуе нейният глас, ако той не е глас в пустиня. Как да бъдем чути като християни, ако превръщаме християнството си в религия на лозунгите и на шествията?
Каква е причината да се търси толкова голяма подкрепа от политическите среди, включително и по казуса с Българската православна старостилна църква? Мисията на БПЦ от държавната подкрепа ли зависи, или от всеки член на Тялото Христово?
Ето това са въпросите, които не чух и които не бяха зададени в нито едно интервю. Ако няма кой да ги зададе в ефир, е симптоматично за състоянието на нашето общество и Църква. Ако изгубим свободата в Църквата, сме изгубили един от най-ценните дарове, които Бог ни даде.
