Ренета Трифонова
С решение от 16 декември 2024 г. Върховният касационен съд на Република България вписва Българската Православна Старостилна Църква (БПСЦ) в регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд. Това означава, че БПСЦ е регистрирана като религиозна институция според Закона за вероизповеданията и тази регистрация премахва всички административни и законови пречки, които досега са затруднявали или възпрепятствали Българската Православна Старостилна Църква да извършва своята дейност, се казва в съобщението на интернет страницата на БПСЦ.
През 2023 г. в Страсбург е внесена жалба (№ 56751/13) срещу Република България, подадена в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от Българската православна старостилна църква („църква жалбоподател“) и петима български граждани, чиито данни са дадени в приложената таблица, на 28 август 2013 г. Подробности по цялото дело можете да видите на този файл:
Освен БПСЦ като „църква-жалбоподател“ в заведеното дело има още петима такива: вторият жалбоподател е глава на църквата жалбоподател („Предстоятел“), третият жалбоподател е секретар на църковния съвет, четвъртият жалбоподател е дякон в църквата, петият жалбоподател е монахиня в манастира на църквата, щестият жалбоподател е член на църковния съвет.
Делото основно засяга оплакване, което следва да се разглежда по чл. 9 във връзка с чл. 11 от Конвенцията, че отказът на българските съдилища да регистрират църква, придържаща се към старостилния вариант на Източното православие, поради сходството на нейното име с това на Българската православна църква, която е призната съгласно закона, представлява незаконосъобразно и неоснователно ограничаване на правото на тази църква и нейните последователи да изповядват религията си. Делото засяга още въпроса съгласно чл. 13 от Конвенцията дали църквата и нейните последователи имат на разположение ефективно вътрешноправно средство за защита във връзка с отказа за регистриране на църквата.
През ноември 2011 г. църквата жалбоподател подава документи за регистрация пред Софийски градски съд. Към молбата си прилага удостоверение, издадено през юни 2011 г. от държавно дружество, което води база данни на всички дружества и организации с нестопанска цел, че името й не съвпада с името на друго подобно дружество.
Съгласно процесуалните правила Софийски градски съд кани Дирекция „Вероизповедания“ да направи бележки по молбата за регистрация. Дирекцията уведомява съда, че тъй като чл. 13, ал. 3 от Конституцията и чл. 10 от Закона за вероизповеданията от 2002 г. („Закон от 2002 г.“) провъзгласяват източното православие за традиционното вероизповедание на българския народ и предвиждат, че негов представител е Българската православна църква, тя ще представи бележките си, след като получи становището на Светия синод за тази църква.
Дирекцията представя бележките си през февруари 2012 г. Тя накратко посочва, че по нейно мнение наименованието на църквата жалбоподател противоречи на чл. 13, ал. 3 от Конституцията и чл. 10 от Закона от 2002 г. (вж. параграфи 20 и 34 по-долу). Дирекцията посочва още, че предвид значимостта на Българската православна църква в българското общество, Светият синод е помолен да даде становище по молбата за регистрация и прилага писменото становище на Синода с коментарите си.
В становището си Светият синод на Българската православна църква посочва, inter alia, че църквата жалбоподател е идентична с тази църква; че случаят засяга въпрос от национално значение; че единствено Българската православна църква може да използва думата „православна“ в наименованието си; и че единствено Българската православна църква, а не самопровъзгласили се православни общности могат да представляват източното православие в България. Следователно църквата жалбоподател не може да претендира да бъде православна, но не би имало пречка за регистрацията й като „Българска старостилна църква“ без думата „православна“.
Съдът в Страсбург смята, че „отказът за регистрация на църквата жалбоподател не е „необходим в едно демократично общество“. Следователно е налице нарушение на чл. 9[1] от Конвенцията във връзка с чл. 11[2]“.
Съответно, Върховният касационен съд на Република България смята, че:
„Решението на ЕСПЧ не е в противоречие със съществуващите в страната конституционни традиции, възприетите ценности и потребности в обществото. Няма обективни обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че с регистрацията на касатора биха се засегнали права на „Българска православна църква – Българска патриаршия“ и нейните членове. За тази религиозна институция е безспорно, че съществувайки от векове, е участвала в укрепването на българския национален дух и държавност, че понастоящем обединява мнозинството от православните християни в страната, че е единна, авторитетна и се ползва с изключителното уважение на институциите и обществото. Същевременно исканата регистрация е за малка религиозна общност, която съществува от 30 години и няма претенции към вътрешната организация и имуществото на „Българска православна църква – Българска патриаршия“. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде постановено решение, с което бъде допуснато исканото вписване“.
Върховният касационен съд според чл. 10 (3) от Закона за вероизповеданията[3] не смята за пречка да бъде регистрирана БПСЦ:
„Мотивите на решението обуславят извод, че от посочените разпоредби, утвърждаващи статута на „Българска православна църква – Българска Патриаршия“, не може да се изведе като условие за регистрация на друга източноправославна религиозна институция признаването ѝ от БПЦ-БП и останалите поместни източноправославни църкви. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗВ, според която ал. 1 и ал. 2 не могат да бъдат основание за предоставяне на привилегии или каквито и да е предимства със закон“.
Пълният текст на решението e на интернет страницата на VKS.bg.
[1] „1. Βсеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва свободата на всеки да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или в частен кръг, чрез богослужение, преподаване, практикуване и спазване на ритуали.
2. Свободата да се изповядват религията или убежденията подлежи само на такива ограничения, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за защитата на обществения ред, здравето и морала или за защитата на правата и свободите на другите“.
[2] „1. Βсеки има право на свобода на мирните събрания и на свободно сдружаване, включително правото да образува и членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.
2. Упражняването на това право не подлежи на никакви ограничения, освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или
престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Този член не изключва въвеждането на законни ограничения върху упражняването на тези права от служещите във въоръжените сили, полицията или държавната администрация“.
[3] Чл. 10. (1) Традиционно вероизповедание в Република България е източното православие. То има историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния и живот. Негов изразител и представител е самоуправляващата се Българска православна църква, която под името Патриаршия е правоприемник на Българската Екзархия и е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. Тя се ръководи от Светия Синод и се представлява от Българския Патриарх, който е и Митрополит Софийски.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 108 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Българската православна църква – Българска патриаршия е юридическо лице. Устройството и управлението и се определят в нейния устав.
(3) Алинеи 1 и 2 не могат да бъдат основание за предоставяне на привилегии или каквито и да е предимства със закон. Източник: lex.bg
