Eлисавета Георгиева
Вярата в православието като в някакво „то“, не е вяра в Христос. Благодатният огън, дори слязъл от небето, не може да е свидетелство за нещо. Това е чудо – „то“, личностите не могат да влизат в контакт с него.
Вярата в правилността на Писанията, догматите т.н. не е вяра в Разпнатия.
Писанията са верни – техните пророчества са верни и се изпълняват, съгласно текста, а Разпнатият – не изпълнява всичко „правилно“.
Той не показа власт според пророчествата, не отмъсти на злодеите, не въведе порядки нито в Израил, нито у нас.
Преданието е „то“, а Бог е Личност.
Ето защо вярата в „то“ – свещеничеството, свещеното, чудесата и виденията – не ми казват нищо за вярата ми в Христос.
Аз вярвам в Христос и в сравнение с Него не вярвам нито във философията, нито в теологията, нито в Писанието, нито в сладки легенди.
Всичко това беше, и е огромно царство на думите, но това не е Той.
Той е близо, съвсем близо!
