Християнство.бг
Разговор на Ана-Мария Кръстева в „Благовестие“ по програма „Христо Ботев“ на БНР със свещ. Михаил Трифонов за Неделя на слепия и за спора в българския храм в Одрин с проф. Дилян Николчев.
В днешната неделя евангелско четиво разказва за излекуването на слепороден от Иисус Христос и ни дава повод за различни размишления. Изведнъж в съзнанието ми идва разказът на Иван Вазов „Дядо Йоцо гледа“. Там дядо Йоцо гледа, без да вижда, но се радва на следосвобожденска България. Днес ние в голямата си част имаме прекрасно зрение, но често пъти не можем да се радваме на заобикалящия ни свят и на живота. Защо? Какво ни пречи? Къде да търсим вината?
Вървим намръщени по улиците, само чакаме повод, за да наругаем. Вечно сме недоволни без да осъзнаваме, че човекът е създаден, за да се радва на светлината, която блика в слънчевия ден и да се грижи за света около него. Заедно със свещеник Михаил Трифонов, председател на храм „Св. Троица“, с. Кардам, Добричка духовна околия към Варненската и Великопреславска митрополия разговаряме за духовната слепота.
Неделята на Слепия е една от най-дълбоките и наситени със смисъл недели след Пасха. Чрез евангелския разказ за изцелението на слепородения човек (Йоан 9 гл.) Църквата ни разкрива не само едно чудо, извършено от Христос в древния Йерусалим, а цяла картина за човека, за света и за спасението.
Тази неделя ни говори за Христос като Светлина на света, за човека като същество, призвано към духовно проглеждане, за спасението като просветление и за Църквата като място на надеждата за вечния живот.
Евангелският текст от св. Йоан Богослов ни покза Христос като светлина: „Аз съм светлината на света“ — казва Иисус Христос.
Той е физическата светлина, чрез която човекът вижда красотата на творението, чрез която човек различава добро и зло, истина и лъжа. Но преди всичко Христос е самият живот, без който човекът остава в духовен мрак и безнадеждност. Ето защо изцелението на слепия не е само възстановяване на очите или физическото зрение, а откриване на човека за Бога. Христос е истинската Светлина, в Която няма никаква тъмнина, зло или грях. Той е истински Бог и истински Човек — Светлина от Светлина, както изповядваме в Символа на вярата.
Евангелският разказ за слепородения разкрива два вида слепота: физическата слепота на човека, роден без зрение и духовната слепота на онези, които гледат, но не виждат. Фарисеите имат телесни очи, но са духовно помрачени. Те виждат чудото, но не виждат Истината. Гледат Светлината, но не я приемат. Така Евангелието говори за нещо много по-дълбоко от телесното зрение — за „очите на сърцето“.
Човекът може да има очи и пак да живее в тъмнина. Може да вижда света, но да не вижда смисъла. Може да има знание, но да няма истина. Може да живее сред радостта на живота, а в душата му да няма светлина. Това е трагедията на духовната слепота.
Не е случайно, че Неделята на Слепия е включена в пасхалния период. Това е литургично свидетелство, че Христос продължава да просвещава човека чрез Своята Църква. В Църквата човекът постепенно проглежда: чрез молитвата, тайнствата, Евангелието, чрез срещата с живия Христос. Църквата се превръща в пространство на духовно изцеление. Място, където слепите по душа могат да прогледнат. Място, където човекът не просто научава истини за Бога, а влиза в общение с Него.
Неделята на Слепия ни открива една велика истина: човекът не може сам да излезе от своята тъмнина. Той има нужда от Светлината. И тази Светлина е Христос. Само Той може да отвори очите на човека – телесни и духовни. Само Той може да превърне мрака в светлина, отчаянието в надежда и страха в живот. Затова и изповедта на изцеления слепец остава вечна изповед на Църквата: „Вярвам, Господи!“. И тази вяра е началото на истинското проглеждане.
Проф. д-р Дилян Николчев – преподавател в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ по Църковното право и Устройство и управление на Българската православна църква – за коментар на скандала с българския храм „Свети Георги Победоносец“ в Одрин.
Цялото предаване слушайте на този линк:
