Ренета Трифонова
На 25 март, Благовещение, в гр. Габрово беше поставен мемориален монумент – камбанария на мястото, където се е издигал Девическият манастир „Св. Благовещение“, давал подслон на Васил Левски при организирането на неговата революционна дейност. Тогава се навършиха и 65 години от събарянето на габровския манастир и така габровци отдават почит на едно добро дело – възстановяване на камбанарията, макар и в по-различен вид от първоначалния, но на точното място, където преди се е издигал храмът на манастира, построен през 1836 г. по идея на архим. Йосиф Соколски, подпомаган от Христо Хаджирачков. Манастирът просъществува до 1959 г., когато е съборен от комунистическата власт по решение на тогавашния габровски Обшински съвет.
На Богородичния празник при голям обществен интерес Великотърновският митрополит Григорий освети мемориалната камбана, изградена по идея и желание на анонимен дарител в градския парк зад Регионалната библиотека „Априлов-Палаузов“.
След падането на комунистическия режим, през 1991 г. има идея на това място да се изгради поне параклис с проект на арх. Кандулков. Идеята обаче среща голямо съпротивление от наследниците на онези, които са участвали в разрушаването на Габровския манастир. Едва на 29.12.2022 г. с решение на Общинския съвет се взема решение да се изгради тази мемориална камбанария, като условието е било да няма солиден градеж.
Кратка история на манастира
Девическият манастир е основан през 1836 година по идея на архимандрит Йосиф Соколски със съдействието на видния габровец Петър Хаджихристов. Султанският ферман, узаконяващ манастира, е издаден през 1839 година. Основният елемент в манастриския архитектурен ансамбъл е църквата „Благовещение Богородично“. Нейното строителство завършва през 1846 г. Две от иконите са изписани от Захари Зограф.
На около 10 метра южно от църквата е изградена ниска каменна камбанария, за която кожарят Тотю Антипов подарява камбана. Под купола на камбанарията се намира костница, в която са съхранявани костите на монахини от манастира. Практиката в православните манастири е 10 години след кончината на преподобните монаси и монахини, техните кости да бъдат ексхумирани и съхранявани в костниците.
В началото на 40-те години на XIX век архим. Йосиф Соколски открива килийно училище в девическия манастир. Васил Априлов гостува в манастира при своята последна визита в Габрово през 1847 година. Той съдейства да се дари земя за манастира. При посещението си в Габрово през 1871 година Феликс Каниц е впечатлен от гостоприемството на първата игуменка на манастира Ефросиния, от чистотата и красивата градина, поддържана с голяма любов от монахините, от шаечната фабрика.
Васил Левски намира подслон в девическия манастир през 70-те години на XIX век, когато обикаля България и полага основите на Вътрешната революционна организация. По време на Априлското въстание през 1876 година монахините месят хлябове и тъкат шаяци за навуща за въстаниците от четата на Цанко Дюстабанов. По време на Руско-турската война (1877-1878) манастирът е превърнат във военна болница. В нея са лекувани генерал Михаил Драгомиров и подполковник Алексей Куропаткин. През 1902 година по случай тържествата на връх Шипка, вече като генерал, Куропаткин посещава отново манастира и прави голямо дарение в знак на благодарност. В двора на манастира са погребани двама руски воини, починали от раните си – Краховецки от 55 пехотен полк и Николаев от 56-и пехотен Житомирски полк.
През периода 1907-1908 плановете на Габровската община предвиждат постепенно отчуждаване на част от манастирските имоти, за да бъде оформена улица „Юрий Венелин“ за построяване на театрално-библиотечна сграда и пощенска станция. През 1903 година габровският фабрикант Васил Карагьозов посещава Атон и Зографския манастир. Оттам донася житието и литургията на св. Онуфрий Габровски и ги дарява на девическия манастир.
На 8 декември 1952 година Габровският градски комитет издава обявление № 393, с което решава да премахне манастира и на негово място да направи квартална градинка-парк за трудещите се. По това време манастирът е обявен за паметник на културата, съгласно Постановление № 1608 от 1951 година на Министерския съвет. Специално назначена комисия изрично забранява неговото разрушаване и събаряне. На 31 юли 1959 година работници с кирки, чукове и лопати започват да премахват оградата, върху която са изобразени кръстове. На 6 август 1959 година вече са премахнати оградата, камбанарията и килията, в която е отсядал Левски, превърната в скромен музей. На 7 август 1959 година започва разрушаване на църквата.
На 10 август 1959 г. събарянето на метоха приключва успешно.
По време на зверските безчинства комунистическата власт не допуска журналисти и други лица да правят снимки. От този момент са запазени няколко нелегални фотографии, оцелели до днес. Монахините са изместени в Соколски манастир, заедно с целия архив и билиотеката на светата обител.
За позволените безчинства Председателят на народния съвет по онова време Никола Българенски е наричан Съборенски. Новата история на България не помни друго подобно безчинство, въпреки забраните на Националния институт за паметниците на културата.
Габровският общественик Пейо Делчев коментира по повод издигането на мемориалния монумент във форума „Свободно Габрово“ така:
„Покрай откриване на камбаната, която да казва къде е имало манастир, Общинският съвет обсъждал дали да направи Райко Дамянов почетен гражданин. Няма да обсъждам комуниста Дамянов, само ще разкажа една малка част от историята на събарянето на манастира. Комунистите решават да премахнат любимото място на габровци. Правят опит е през 1952 година, но манастирът е паметник на културата и комунистите удрят на камък. Но през 1959 година намират вратичка да премахнат тази пречка. Тогава в София при Тодор Живков отиват всички габровски свещеници заедно с търновския владика. На Тато му е все тази какво има в Габрово, но като вижда и чува тези духовни лица, дава заповед да не се събаря манастира и да си остане такъв, какъвто е. Тогава заповедите са били писмени и са се носили на ръка. Разбирайки за решението на Тато, Райко Дамянов се обажда по телефона на Никола Българенски, и му дава указание да събарят веднага манастира. Вдигат работниците, които са втора смяна в завод „Добри Карталов“, въоръжават ги с кирки и започва вандалският акт. Калугерките не могат даже да си вземат личните вещи. Когато на другия ден свещениците и владиката пристигат от София с Татовата заповед, манастирът вече го няма. Много подробности мога да разкажа за събарянето на тази светиня, но тук казах за заслугата на този, който нашите мъдри съветници, умуват дали да направят почетен гражданин. Понеже брожението в града е голямо, властта не предприема мерки срещу противниците си, за да се успокоят гражданите. Само шест младежи, почерпени в някаква кръчма, коментирали по-бурно. След няколко месеца, дядото на един десен габровски лидер ги изпраща в Ловеч, където Газдов си знае работата, и те повече не виждат бял свят“.
Повече подробности за историята на манастира и неговото разрушаване от габровските комунисти вижте на линковете:
Минало и бъдеще: Едни хора с любов градили, а други безразсъдно рушили (blog.bg)
