Маргарита Генчева
Дали св. Серафим, по молитвите на когото толкова хора са получили изцеление, ще е съгласен днес с интерпретациите на РПЦ по отношение на войната?
Дали ще е съгласен, че войникът, загинал на бойното поле, се жертва и следователно му се прощават всички грехове?
Ще е съгласен ли с Дугин, че Русия днес води „свещена война“?
Ето, видяхме плодовете на идеологията на „руския свят“ и в Авдиивка, или поне това, което остана след този град…
Днес в криптата на т.нар. Руска църква в София ще поставят цветя, ще почитат паметта на светеца, на гроба на когото толкова хора са търсили помощ, милост и защита.
Св. Серафим обаче не идва ли в България заради репресиите на комунистическата власт в неговата родина? Ще отбележат ли този факт православните днес в Русия и в България? Защото по странен начин за някои хора се съчетава почитанието към българските и руските новомъченици и изповедници по време на Съветския съюз и увлечението на същите тези хора по тоталитарните системи и идеологии. Това не го разбирам.
Не познавам творчеството на св. Серафим Софийски. Но за мен той е светецът, който ми е помагал в трудни моменти. След молитва при неговия гроб в криптата на Руската църква в София винаги ми е олеквало. Ако съм била тъжна или унила, Бог по неговите молитви ми е изпълвал сърцето с надежда и радост.
А през последните месеци почти всеки път, отивайки при мощите му, се моля Бог да вразуми Путин, за да спре този диктатор кървавата си война. Тези молитви на писмата са моят малък протест срещу всичко, което се случва в момента в Църквата.
Замислете се обаче, хора: ако ще почитате новомъчениците и у нас, и в Русия, не може да почитате и техните палачи. Защото така се оприличавате на фарисеите, които по думите на Христос са убивали пророците, а след това са им градили гробници (ср. Лука 11:47)…
