Ренета Трифонова
Всяка година, когато настъпят празниците на св. Силуан Атонски (24 септември) и св. Софроний Сахаров (11 юли) и когато поискам да напиша хубави думи за тяхния живот и святост, буца засяда в гърлото ми.
Доскоро тези светци не бяха вписани в нашия църковен календар. Против тяхната святост в сайта „Бъди верен“ са публикувани откровени хули, наречени „доказателства“. През годините различни автори се опитваха да привлекат вниманието на нашите архиереи със статии по тези въпроси – едни от първите прицърковни сайтове Двери БГ1 и Православие БГ2, както и Задругата3 се опитваха да „диалогизират“ с екипа на сайта, дръзнал да „изобличава“ „лъжесветостта“.
След като възмутените християни и богослови обаче отговоряха на тези публикации, нищо не последва. Хората се възмущаваха, протестираха писмено, и накрая спряха.
Дръзката статия „Лъжесветостта и нейните носители“, в която прот. Божидар Главев нарича св. Силуан „еретичестваща персона“, все още си стои и се чете. Стои си и статията „Кой се страхува от Бъди верен“, в която г-жа презвитерата нарича хулите срещу св. Силуан „богословски анализ на дисонантни на православното учение постановки в книгата за Силуан Атонски“.
Стоят и 11 на брой преводни статии против св. Софроний Сахаров – духовно чедо на св. Силуан. Стоят и същите статии против преп. Мария Скобцова-Пиленко. Стоят „анализите“ срещу почти всички известни с богословското си творчество днес богослови на Църквата, които изучаваме в богословските факултети.
Аз няма да навлизам в спор – всичко за св. Силуан и св. Софроний отдавна е написано и казано. А и няма смисъл – светостта говори сама за себе си – цялата Св. Гора почита св. Силуан Атонски, канонизиран през 1987 г. още при Вселенския патриарх Димитрий. Св. Софроний Сахаров, наричан също Атонски или Есекски, беше причислен към лика на светиите през 2019 г.
Тъй като днес и двамата светци са причислени към богослужебния календар на Българската православна църква и са литургийно чествани и прославяни, аз имам един въпрос не само към авторите и преводачите на критичните статии, но и към всички читатели.
В Символа на вярата ние казваме, че вярваме в „една, свята, вселенска и апостолска църква“. Всички на литургия го изповядваме и така учим другите.
Въпросът ми е: в една, свята, вселенска и апостолска църква ли сме с авторите и преводачите на въпросните статии против св. Силуан и св. Софроний? Доколкото всички знаем, сме в една Българска православна църква, в която служим по един календар (а някои, по изключение все още служат по друг), изповядваме един Символ и заедно честваме едни и същи светци. Ако авторите и преводачите, които услужливо предоставят на българските читатели такива статии за „лъжесветостта“ смятат действително, че св. Силуан и св. Софроний не са светци, а лъжесветци, какво е тяхното място в БПЦ и въобще в каноничната църква?
Когато един светец от друга поместна църква бъде канонизиран, Св. Синод изпраща съответно писмо до нашия Св. Синод и той приема новопрославените светци, а в протокола от заседанието се записва решение за тяхното вписване в богослужебния календар, след което то се изпраща до митрополита, отговарящ за изготвянето на църковния календар.
Ако покойният митрополит Йоаникий е имал неодобрение към тези светци и затова авторите на сайта „Бъди верен“ са писали и превеждали така смело, днес вече има друг епархийски архиерей – дали митрополит Арсений е съгласен с този конгитивен дисонанс – едно прави църквата, друго правят някои свещеници? Да си представим, че митрополитът реши да служи литургия в деня на св. Силуан Атонски или на св. Софроний Сахаров в храма в с. Горица – кой светец ще споменат пред Божия престол, след като архиерят вярва в тяхната святост, а свещеникът – не?
Могат ли днес авторите на тези смели статии да застанат пред архиерея си или пред Св. Синод и да потвърдят, че са против канонизациите на св. Силуан и св. Софроний и да обяснят как цялата Православна църква греши, а те – не? Защото такива статии против тези светци няма в сайтовете на нито една поместна православна църква, с която сме в общение.
Но важен е и друг въпрос. Как авторите и преводачите на тези статии смятат себе си и своя разум и разсъждения над съборното съзнание на Църквата, изследвало живота и светостта на тези двама светци, предложило ги и приело за канонизация и още повече – имайки предвид, че те се празнуват вече във всички поместни православни църкви?
Трябва може би да припомня, че първото посещение на Българския патриарх Даниил зад граница беше в митрополията на Тиатира към Вселенската патриаршия. Наред с освещаването на българския храм „Св. Йоан Рилски“ патриарх Даниил беше на посещение и отслужи панихида на Задушница в манастира в Есекс, основан и построен от св. Софроний Сахаров. Ако авторите на въпросните статии видят и чуят какви слова на възхищение каза патриарх Даниил за св. Софроний, дали най-после ще се засрамят? Патриарх Даниил нарече манастира на св. Софроний „едно от светите места в Англия“, а св. Софроний Сахаров – „един от най-великите аскети и светии на нашето време, признат за талантлив художник и философ“, като благоговейно целуна иконата му, положена на леглото, където е лежал светецът. С две думи, поведението на нашия първойерарх и нашите архиереи не показва нищо общо със статиите и преводите за „лъжесветостта“ на св. Силуан и св. Софроний.
Зографският манастир на Атон отдавна има „Служба и житие на преп. Софроний Атонски (Сахаров)“, всеки може да я поръча или да плати онлайн, за да я ползва. И ако ние, които помним споровете и разменянето на статии по този въпрос, но вече сме „вдигнали ръце“ и сме се отказали да обръщаме внимание на такива писаници след липсата на реакция за тях, какъв сигнал даваме на новоначалните във вярата, за които този въпрос е съвсем нов и те сега се запознават с него? Как би реагирал един прохождащ във вярата, чул за св. Силуан и неговия ученик св. Софроний, купил си книжка със службата и търсейки информация за тези светци, попадне на статиите на горепосочените автори в сайт, списван от свещеник в БПЦ? Какъв е сигналът към новоначалните във вярата – че не сме една църква или че всеки в нея може да прави, каквото му хрумне и да обижда светци и богослови на Църквата?
Аз не съм против критиката, когато е полезна, разумна и когато е на страната на истината. Аз също съм критикувала в мои текстове неведнъж различни църковни недъзи. Ние трябва да си казваме истината в очите, за да се поправяме взаимно в мир и любов. Всички грешим, без значение дали сме клирици или миряни – една църква сме. Но светостта е опит от друг свят – за такива критики трябва да бъдем много внимателни и разумни, а дори и да имаме изказани съмнения, да се съобразим накрая със съборното съзнание и съвест на Църквата, щом вярваме наистина, че тя се ръководи от Св. Дух.
Мисля, че отдавна е време за тези статии Св. Синод да изкаже мнение и да бъдат премахнати от съдържанието на сайта. Не заради друго, а заради истината – или сме със съборната църква и сме съгласни с нейните канонизации, приели сме ги и вписали в нашия богослужебен календар, или сме със съвестта на авторите и преводачите на сайта „Бъди верен“, които явно показват, че стоят над съборното църковно съзнание.
В заключение ще повторя, че в нито една поместна православна църква, с която сме в общение – в нейни църковни и прицърковни сайтове, вестници и списания, няма такива публикувани преводни статии с „богословска критика“ срещу тези светци на Църквата. Такава критика има единствено в сп. „Благодатный огонь“, откъдето е превеждал прот. Божидар Главев, и на което списание през 2011 г. беше отказан печат „Одобрено от Синодалния информационен отдел“ на РПЦ. В допълнение – от началото на войната онлайн списанието публикува текстове в подкрепа на Сталин и СССР, оправдаващи убийството на бойното поле като „мъченичество“ и линията на „Руския свят“ – все идеологически елементи, които в останалите поместни църкви по никакъв начин не се толерират.
Освен посочените под линия линкове, прилагам тук преводите на прот. Божидар Главев за преп. Софроний и преп. Мария Скобцова-Пиленко – и тримата светци вървят „в комплект“ относно „богословската критика“. Към преп. Мария обаче тя не е особено „богословска“, а моралистична – и то до такава степен, че явно авторът и преводачът са забравили какво представляват светостта и мъченичеството в Църквата.
Освен болката, която изпитва всяко вярващо сърце от такива хули, редно е да се запитаме – в една църква ли сме със св. Силуан Атонски?
***
Да видим архимандрит Софроний (Сахаров) такъв, какъвто е – част 1
Да видим архимандрит Софроний (Сахаров) такъв, какъвто е – част 2
Да видим архимандрит Софроний (Сахаров) такъв, какъвто е – част 3
Да видим архимандрит Софроний (Сахаров) такъв, какъвто е – част 4
Да видим архимандрит Софроний (Сахаров) такъв, какъвто е – част 5
Да видим архимандрит Софроний (Сахаров) такъв, какъвто е – част 6
Да видим архимандрит Софроний (Сахаров) такъв, какъвто е – част 7
Да видим архимандрит Софроний (Сахаров) такъв, какъвто е – част 8
Да видим архимандрит Софроний (Сахаров) такъв, какъвто е – част 9
Да видим архимандрит Софроний (Сахаров) такъв, какъвто е – част 10
Да видим архимандрит Софроний (Сахаров) такъв, какъвто е – част 11
Уместна ли е канонизацията на Мария Скобцова
–––––––––––––––––––––––
- „Пишат ни: Сливенският митрополит Йоаникий благослови разколнически сайт“. ↩︎
- В редакторската статия на Православие.бг „За гордостта и отричането на светиите“ се припомня един позабравен факт, че св. Силуан Атонски беше премахнат за празнуване от църковното календарче за 2016 г. ↩︎
- „Първо писмо до отец Божидар Главев“ и „Второ писмо до отец Божидар Главев“. ↩︎
