Християнство.бг
„В името на Иисус. Социалните доктрини и практики на християнските изповедания в България, 1879–1948“ от д-р Румяна Лечева е първото задълбочено научно изследване в българската историография, което прави сравнителен анализ на социалната мисия и дейност на трите основни християнски деноминации (православие, католицизъм и протестантство) в България за периода от Освобождението до налагането на тоталитарния режим. Авторът проследява благотворителността, грижата за бедни, болни и сираци, както и образователната и обществена дейност на църквата. Периодът 1879–1948 г., обхващащ развитието на следосвобожденска България до периода след Втората световна война.
Учредяване на първото извънстолично православно братство в Чирпан[1]
25-годишен свещеник, насърчен от духовния си наставник, поставя през 1905 г. основите на един от най-значимите църковни социални проекти в Третата българска държава и основава първото извънстолично православно братство в Чирпан. Името на свещеника е Георги поп Стайков[2].
Наставникът е Старозагорският митрополит Методий. Христолюбивият старец вече е на 67 години, но продължава да търси съмишленици, за да съхрани авторитета на Българската православна църква, както и да запази паството ѝ. Така открива младия учител Георги поп Стайков, син на свещеник от карловското село Мрачене и вижда в него ревностен християнин.Кани го на работа в архиерейското наместничество в Чирпан. Година по–късно, на 14 септември 1904 г., той ръкополага възпитаника на Богословското училище в Самоков в храм „Въведение на Света Богородица” в града[3].
В Чирпан Старозагорският митрополит Методий намира съмишленици за учредяване на православно братство – църковен проект, който обединява духовници и миряни, но остава незабелязан от съвременната историография. В архива на най-стария храм в града – „Въведение на Пресвета Богородица”, са запазени писмени свидетелства, че има неуспешен опит на няколко младежи да създадат религиозно дружество, което да се противопостави на социалистическата пропаганда в града[4]. Опитът съвпада със създаването на Съюза на православните свещеници през 1903 г. – тема, широко коментирана по онова време в българския печат.
Година по-рано свещениците Апостол Георгиев и Костадин Грозданов, заедно с мирянина Иван Чобанов основават в храм „Св. София” в столицата първото православно братство, което наричат „Свето Преображение”[5].
Aрхиерейски наместник от 1903 до 1906 г. в Чирпан е хаджи поп Петър Аврамов (1823- 1908), съратник на Левски, съсед и приятел на Георги Данчов Зографина. След поклоническото си пътуване до Йерусалим първо става учител[6]. По време на наместничеството си той дава път на младите и талантливи свещеници от града и от селата, особено на тези с новаторски дух – четем в летописната книга на храм „ Св. Архангели”. Той е първият духовник, който започва да служи в храма след освещаването му през 1860 г. „Дядо Хаджия позволяваше и зачестиха събрания, загърмяха речи, пропити с новаторство. През това време отец Стайков реформираше църковния живот...” – пише още в летописа на храма.Свидетелството от църковния архив, запазено до днес, е още едно доказателство, че това е градът, в който по това време дядо Методий има най-много съмишленици сред духовниците и миряните за реализацията на социалната инициатива.
Християнското енорийско сдружение е практически израз на социално-етичните възгледи на Старозaгорския митрополит Методий, за които свидетелства неговият труд „Възпитание в духа на християнството или безбожието”[7]. „Християнството лекува социалните болести чрез освещаване на личността” – посочва в труда си духовникът[8].
Предлагам да се върнем зa кратко в Чирпан в началото на бурния за българите и съдбовен за Българската православна църква XX век. Според Никола Събчев, автор на първото историческо изследване на града, публикувано в 1938 г., „жителите му са набожни и готови за благотворителност”[9]. Констатацията му се потвърждава и от факта, че в града е създадено и едно от първите свещенически братства по нашите земи през 1871 г.[10]
Когато България отново се появява на европейската карта, Чирпан е оживен селскостопански, търговски център и културен център. По данни на Константин Иречек след Освобождението, той е осмият по население град в Източна Румелия и населението му е между 11 и 12 хиляди[11]. Броят на грамотните, според преброяването от 1893 г., е 18,66 на сто[12]. Учредени са 10 кооперации и в града е основан първият в нашата страна земеделски синдикат под името „Нов живот”[13]. Учителят Панайот Кършовски и неговата съпруга – швейцарката Алис започват да издават и първото в страната илюстровано женско списание – „Българка”. В града е основано читалище още през 1867 година. Според библиографските бюлетини, издавани от Народната библиотека, от 1896 до 1914 г. в Чирпан се редактират и отпечатват повече от 65 печатни издания, 14 от които са периодични[14].
И Чирпан, както Стара Загора и Казанлък, става един от градовете в епархията, в които със събрания и митинги привържениците на Маркс и Енгелс организират антирелигиозна пропаганда срещу Христовото благовестие. Социалистите издават брошури, критикуват религията и осмиват духовенството, опитват се да отклонят народа от християнската църква.
В дописка от Чирпан до „Работнически вестник” от януари 1903 г. четем за вечеринка, организирана в работническото читалище „Искра”[15]. В дописка от 1905 г., пак в същия вестник, се споменава за акции на работническото просветно дружество „Заря”, в което усилено действа марксическа просветна група и популяризира атеистични идеи[16]. И съвсем в чирпански дух, вестник „Социалист” обобщава:”Чирпан е цяло побоище: там се бият, колят, стрелят”[17].
В архива е съхранено писмо до митрополит Методий Кусев от Светия Синод, утвърждаващ гражданската организация, която се учредява към чирпанския храм „Въведение на Света Богородица”. Годината е 1905 г.[18] Учредителите се обединяват в желанието си да помагат на бедни, болни и самотни, както и в образованието и възпитанието в християнски ценности на младото поколение. Броят им е 100, те са представители на енориите на четирите градски храма -една внушителна за времето си цифра.
Бих искала тук да представя и една интересна статистика, свързана с профила на свещениците в Чирпан. През 1905 г. броят им е седем, но само отец Георги поп Стайков е под 30 години. Всички отци са над 50 години, а двама от тях са сред учредителите на първото свещеническо братство в града, още от преди Освобождението[19]. Полезно за Църквата съвпадение – традиции, които дават възможност за разширяване нацърковната социална дейност в града.
В Устава на православното братство „Свети дух”, приет на събрание в храм „Въведение на Света Богородица” на 18 септември 1905 г., е посочена основната цел: социалната дейност да се реализира според насоките, посочени в нравственото учение на Иисус Христос, изложено в Евангелията и новозаветните книги. Основните задачи, които си поставя братството, са: неделни и празнични проповеди, тълкуване на Светото писание, издателска дейност и социални църковни проекти[20]. „Лекторите трябва да спазват реда в църквата, да водят добродетелен и благочестив живот и да имат добро име в обществото” – се посочва в Устава[21].
Учредителите решават да събират средства от членски внос, доброволни пожертвования, завещания. Членовете на братството се делят на три категории: почетни – приети за особени заслуги; действителни – всеки месец заплащат най-малко по 20 стотинки; и спомагателни, които се включват в инициативите без ангажимент за постоянно участие в дейността на християнското сдружение. Начело на братството е избрано настоятелство в състав: председател – свещеник Георги поп Стайков, подпредседател, секретар, касиер, библиотекар и трима съветници. Задачите, които изпълняват, са църковнии затова са съобразени с православното църковно право[22].
По време на изследване на дейността на братството установих, че тя се основава на два принципа: доброволно участие на членовете и съвместна и безвъзмездна работа, основана на християнските ценности и добродетели.
Месец след учредителното събрание,през всеки празничен и неделен ден в салона на класното училище братството започва да организира сказки между 14 и 16 часа, първата от които е на актуалната тема „Безразлично ли е към каква вяра принадлежиш?”. На втората година от създаването си, през 1906 г., братството започва да издава два пъти в продължение на 4 години православно-християнски книжки. Издателската му дейност се разширява с преводна религиозна литература. С благотворителна цел се предлагат евангелските разкази на проф. Вагнер и повестта „Пастир” на Шелдон, както и сборници с проповеди на изявени български православни свещеници. Върху всяка новоиздадена книга откриваме надпис: „Чистите приходи от изданието на тая книга ще послужат за фонд за постройка на приют в Чирпан.”[23]
През 1910 г. Старозагорският митрополит Методий освещава приют за недъгави старци в храм „Въведение на Пресвета Богородица”. Средствата за изграждането му са събрани от 42 неделни сказки и продажба на брошури с религиозно–нравствено съдържание. Финансова подкрепа получава и от Светия Синод, който отпуска парични награди на отличили се в проповедите си свещеници, а те от своя страна ги даряват на християнското сдружение[24].
През първото десетилетие на XX век, на страниците на „Църковен вестник” се откроява едно благородно състезание между Старозагорския митрополит Методий и известния църковен историк протопрезвитер проф. Стефан Цанков, които предлагат статии на различни социални теми и дават добър пример на енорийските свещеници.
На 21 ноември 1911 г. Старозагорският митрополит Методий освещава сиропиталището в Чирпан и в него са настанени 145 деца от региона[25]. След приюта, това е вторият сериозен църковен проект, който е реализиран от православното братство „Свети Дух”.
През 1914 г. излиза от печат и първи брой на списание „Трошици”- най-новият издателски проект на братството, адресиран до най-малките християнчета в Чирпан.
Братството открива и салон за беседи, който съществува и до днес в двора на храм „Въведение на Пресвета Богородица”.
Бих споменала изабележителните финансови резултати. През първите десет години от съществуването си православното братство „Свети Дух” построява две нови сгради -сиропиталище на стойност 1500 000 лева и салон за беседи с площ от 250 квадратни метра на стойност 500000 лева – сочи отчет на епархийското наместничество в града[26]. Активи на стойност 2 милиона левае една сериозна за времето си сума, която говори както за активната дейност на свещениците и членовете на християнското сдружение, така и за доверието на обществото към работата му.
Протопрезвитер професор Стефан Цанков, деен участник в първото православно братство в столицата, определя Чирпанското братство „Свети Дух” като едно от най-дейните в страната[27].
Активната му работа начело на братството „Свети Дух” в Чирпан близо 16 години, откроява свещеник Георги поп Стайков и през 1920 г. той е назначен за инспектор по църковно-благотворителната дейност в администрацията на Светия Синод, обикаля страната, изнася пламенни проповеди и насърчава за дейност в името на Иисус Христос. От 1923 г. получава назначение за предстоятел в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”[28].
Социалистите в Чирпан, които следят отблизо разрастването на православното братство и организацията му, се боят, както по отношение на дейността си, така и за собственото си влияние. Те са недоволни, че братството успява да събира достатъчно средства, за да изпълнява целите си. Организацията не търси анонимност, а публичност. Причината за неприязън и страх у привържениците на антицърковната политика е доброволният и безкористен принцип на работа в името на Бог. За тях това е крайно съмнително, защото в действителност се работи за благото на общността. Членовете на братството са свободни и представляват единствено себе си и вярата си. Това е ключът за успеха на „Свети Дух”, както и убедеността в целите на организацията и доверието към ръководителите ѝ.
Съществува и втори аспект,който е нелогичен и е свързан с позицията на временно управляващия епархията епископ Йосиф, бъдещ Великотърновски митрополит. Той не подкрепя тази инициатива на доброволно сдружаване на миряните, а сформира благотворителен фонд, който „облагодетелства приближени”. „Тия му престъпления бяха от углавен характер” – свидетелства в спомените си архимандрит Инокентий Софийски, който по това време е протосингел в митрополията[29]. По думите му, много бедни и нещастни хора от епархията търсят епископа за помощ, а той ги отпраща при протосингела, за да получат отказ. „Това се повтаряше много често. Аз се намирах в безизходно и неловко положение” – признава архимандрит Инокентий[30].
Възможно е гореизложеното да е и единствената причина първото православно братство в Стара Загора да бъде учредено в катедралния храм „Св. Димитър” едва през 1910 година. Заслугата е на свещеник Шарапчиев, който започва да раздава суми на бедни, болни и нуждаещи се. Нещо повече:статия със заглавие”Мафиотствата на епископ Йосиф” излиза във вестник „Балканска трибуна“ на 21 април: „В другите енорийски църкви в града не можаха да образуват тия братства, защото свещениците, които трябваше да сторят това, бяха заплашвани от епископа Йосифа, който с всички простени и непростени средства се стараешеда компроментира това хубаво дело на християнската благотворителност. Негови близки хора ми предадоха какви са били пъклените му замисли за тия братства”[31].
Историческата и документалната истина са отделени от натрупаните десетилетия, които са покрили с праха на забравата социалната дейност на Българската православна църква. Днес малцина знаят, че до налагането на държавен социализъм по съветски модел след 9.IX.1944 година[32] Българската православна църква е най-големият социален институт в нашата страна. Само за 4 десетилетия са основани над 1000 православни братства с повече от 50000 редовни членове- мьже и жени, посветили се безвъзмездно да работят в името на Иисус Христос[33]. Сред основателите на високоблагородната масова християнска дейност са Старозагорският митрополит Методий и свещеник Георги поп Стайков.
Тези факти не присъстват в българските учебници. И това е най-краткото обяснение за историческа и религиозна неграмотност днес.
Първото извънстолично православно братство „Св. Дух”, основано в Чирпан през 1905 г., и неговата активна дейност, е изключително добър пример както за Старозагорска епархия, така и за миряните в цялата страна.
[1] Лечева, Румяна. Двама рицари на вярата. – Конференция по повод 180 години от рождението на Старозагорския митрополит Методий, Св. Синод на БПЦ, Стара Загора, 29 септември 2018.
[2] Цанков, Ст. Българската православна църква от Освобождението до наши дни. – ГСУ, БФ, Т XVI, 6, 1938/9, С., 1939, с. 97-97; Бобевски, Л. Юбилеен сборник „100 години от построяването на храм „Въведение на Света Богородица”, Чирпан, 1935, с. 42-43.
[3]Бобевски, Л. Юбилеен сборник „100 години от построяването на храм „Въведение на Света Богородица”, Чирпан, 1935, с. 3.
[4] Бобевски, Л. Юбилеен сборник „100 години от построяването на храм „Въведение на Света Богородица”, Чирпан, 1935, с. 42.
[5] Християнка, бр. 4, 1931, с. 116.
[6] Събчев, Никола. История и етнография на град Чирпан, Чирпан, 1938, с. 188.
[7] Методий, Старозагорски митрополит. Възпитание в духа на християнството или безбожието. Казанлък, 1895; Стара Загора, 2008.
[8] Методий, Старозагорски митрополит. Възпитание в духа на християнството или безбожието. Казанлък, 1895; Стара Загора, 2008, с. 150.
[9] Събчев, Никола. История и етнография на Чирпан. Чирпан, 1938.
[10]Тулешков, П. История на свещеническия съюз. С., Печатница Б.А. Кожухаров, 1928, с. 12 – 13.
[11] Кондарев, Никола, Никола Гарвалов, Теньо Атанасов. История на Чирпан, С., 1987, с. 212.
[12] Митев, Трифон. История на Чирпан и Чирпанския край.Чирпан, 2015, с. 223.
[13] Беров, Л. Аграрното движение в Източна Румелия по време на Освобождението, Исторически преглед, 1956, бр. 1, с. 13.
[14] Митев, Трифон. История на Чирпан и Чирпанския край.Чирпан, 2015, с. 230.
[15] Работнически вестник, бр. 50, 20 ян. 1905.
[16] Митев, Трифон. История на Чирпан и Чирпанския край. Чирпан, 2015, с. 230.
[17] Социалист, 25 октомври 1894.
[18] ДА – Стара Загора, ф. 407К, оп. 1, а.е. 31, с. 5.
[19] ДА – Стара Загора, ф. 407К, оп. 1, а.е. 181, с. 1-2.
[20] ДА – Стара Загора, ф. 407К, оп. 1, а.е. 31, с. 1-2.
[21] Пак там.
[22] Милаш, Никодим. Православното църковно право, С., 1904, с. 655-658.
[23] Шелдон. Пастир. Чирпан, 1910.
[24] Протокол № 31 от 15 юни 1910 г. от заседание на Светия синод; Любенова, Лизбет. Изследвания на църковната история. С., 2014, с. 451.
[25] Църковен вестник, 1923, бр. 19, с. 10.
[26] ДА – Стара Загора, ф.479К, оп. 1, а.е. 13, л. 180.
[27] Цанков, Ст. Българската православна църква от Освобождението до наши дни. – ГСУ, БФ, Т XVI,6, 1938/9, С., 1939, с. 271.
[28] Пак там.
[29] Софийски, Инокентий I. Дневници, Варна, 2008, с. 88-89.
[30] Пак там.
[31] Пак там.
[32] Благотворителността е широко разпространена в България до 9.IX.1944 г. Напр. с нарочно писмо № 605 Началник-секция Цв. Желевауведомява ръководството на току-що одържавената Старозагорска опера, че „Министъра (на информацията и изкуствата) не разрешава да давате каквито и да било представления в полза на благотворителни организации идружества” (ДА – Стара Загора, ф. 47, оп. 1, а.е. 3, л. 68.). От самото си зараждане, макар и в бедствено финансово положение, оперната трупа редовнодаваи благотворителни спектакли – в полза на училища или бедни ученици, бенефис на Маестро Георги Атанасов, в полза на Борис Т. Христов, за да продължи обучението си, безплатни представления за българските и съветските войници и офицери, за дневни детски домове, в помощ на югославски деца, настанени в Старозагорско, за БЧК, в полза на бедстващите румънски деца и др., но т. нар. „народна власт” не одобрява подобни инициативи и ги прекратява. – Виж: Жунич, Емилия. Будителят Старозагорска опера. – В: Историческото наследство на Стара Загора, Тракия и Блаканите. „Литерапринт” АД – Стара Загора, Стара Загора, 2019, с. 47-68.
[33] Християнка, кн. 7, 1945, с. 5.
