Маргарита Генчева
Не разбирам крайните православни християни в България, които казват, че няма прошка за „убийците на българския народ“, съгласни са да има „народен съд“ за „предателите“ на нашата родина и т.н. Откъде се зародиха тези настроения и как те могат да имат нещо общо с Христос, Чието име носим?
Преди известно време писах, че в дни на икономическа криза, войни, невиждани досега природни катаклизми, хората са по-склонни да изпаднат в крайности и да се съгласят с идеологии, които, вярвам, че в дълбочината на душата си не подкрепят. Страхът за бъдещето и настоящето увеличава шансовете човек да блокира, да спре да мисли и да действа спрямо това, което тревожното съзнание му шепти. В други аспекти, това забелязвам и при себе си.
В такива сложни времена почвата за насаждане на омраза е много благоприятна. А омразата по същия начин, както страха, заслепява човека и събужда в него първични животински инстинкти. Омразата е нещо унищожително, тя разрушава отвътре човека, затъмнява Божия образ в него.
И все пак, не мога да разбера как призивите към разправа и затвор за „враговете“ в съзнанието на такива хора отговарят на Христовата заповед за любов към врага. Двете неща ми изглеждат коренно противоположни…
Явно тук има нещо дълбоко сбъркано за разбирането на това какво е християнството. Християнството не е задължителният дрескод, който трябва да спазиш, когато влизаш в храма, за да бъдеш „благочестив“; не е спорът кой календар е правилният – старият или новият; не е позволение за мъжа да бие жена си, защото, видите ли, той е глава на семейството и може да прави, каквото пожелае. Християнството не е примирение със злото, съгласие да мълчим и да не вземаме отношение към събитията, които се случват в света и които съвестта ни не може да приеме.
Един друг тип хора в този случай, опитвайки се да се предпазят от цялата тази бъркотия, просто се дръпват настрани, затварят всички информационни канали и се радват на живота, на малките неща всеки ден. Разбирам ги много добре, но така не позволяваме ли на злото да се шири необезпокоявано? А може би най-добрият отговор на злото е ти да бъдеш добър? Дали те няма да излязат най-прави накрая? Не знам. Но съм решила, че ще се противопоставям на нещата, които виждам като дълбоко погрешни и които от сърце знам, че нямат нищо общо с християнската вяра.
Християнството е радост и смирение. Християнството е живот в Христос – да вярваш на Бога, да Го обичаш благодатно и радостно, защото Христос е наш Приятел, както казва св. Порфирий Кавсокаливит.
В последните две години обаче някои крайни фундаменталисти във вярата представят Господ Иисус Христос като отмъстител – как не трябвало да имаш милост към врага, как Христос трябвало да бъде защитаван с „огън и меч“. И цитират Псалтира и Стария Завет. Ами това не е Христос, Който познавам и обичам! Не знам в кой бог вярват тези хора и някои наши объркали се братя и сестри, които са повярвали на идеологията на Дугин и на пропагандистите, които насъскват руснаците да убиват украинци, защото били „нацисти“ и щом се държели като езичници, те щели да им отвърнат по същия начин. „Око за око и зъб за зъб“. В този контекст разбирам патриарх Кирил, който беше казал, че православието е по-близко до исляма, отколкото до римокатолицизма и протестанството. Ако под „православие“ той разбира национализъм и дугинизъм е напълно прав, че това „православие“ е нищо повече от джихадизъм. Не знам в кой бог вярват, но явно не е Христос, Който се разпна и възкръсна за нашето спасение.
Всички сме склонни да изпаднем в крайности и никой не е имунизиран срещу това. Надявам се Бог да просветли всички, за да можем да поправим грешките, в които сме паднали. В крайна сметка човек, докато е жив, има шанс да се покае.
През това време обаче не трябва да спираме да говорим, да показваме с живота си Кой е Христос и какво е християнството. Защото твърде много християнството се използва, както спомена и отец Никанор пред гостите от Мала Азия, като щит, под защитата на който определени хора прокарват своите цели (не само в България, но и в останалите православни държави). Ако продължаваме така, скоро ще бъдем изправени пред опасността съвсем да забравим Чие Име носим, наричайки се християни.
В кой бог вярваме? В бога на войната, който Дугин проповядва или в Господ Иисус Христос? Защото двете вери са несъвместими. И ще се наложи да изберем.
