Християнство.бг
В памет на свети великомъченик Евстатий Плакида: „В нещастията не трябва да униваме и да се отчайваме, а трябва цялото си упование да възлагаме на Бога“.
С нас стават нещастия, в които очевидно, ние можем да намерим помощ или утешение от хората; но стават и такива, в които хората са безсилни да помогнат или да утешат. В такива последни нещастия вместо да се обърнем към Бога с молитва за помощ и на Него, като на Всемогъщ, да възложим цялата си надежда, ние нерядко се предаваме на съвършено малодушие и, както се казва, съвсем отпускаме ръце. Често се случва мнозина от нас, без вяра и упование на Бога в нещастията, от малодушие преминават към отчаяние и погиват.
Но нима има скръб, в която Бог не би могъл да ни утеши? Или при Него е малко любовта и състраданието? Или Той не вижда нашите беди и скърби? Неговото всемогъщество и всеведение е неоспоримо, а че у Него има любов и състрадание към бедстващите, става ясно от това, че Той Сам ги призовава към Себе Си и им обещава Своята помощ. Призови Ме, казва, в деня на твоята скръб и ще те чуя. Затова праведните хора в нещастията не постъпват така, както ние: те се уповават на Бога непоколебими като скала, и то няма да ги посрами. Господ неочаквано превръща тяхната печал в радост и скръбта им във веселие.
Свети Евстатий ни представя в това отношение изразителен пример. Той бил римски воевода, имал огромно богатство, множество роби, бил славен и знаменит. Но първо смъртта посетила неговия дом, после дошли недобри хора, ограбили го и той станал беден и безпомощен скитник. Добрата му и благочестива жена била отнета от него един разбойник, двамата му синове били отнесли дивите зверове и Евстатий останал сам със своята скръб. Какво би могло да бъде по-ужасно от неговото положение?
Но той не се изгубил в скръбта. „Плача, като човек, Господи, – казвал той, – но на Тебе, Промислителя и Устроителя на моите пътища се уповавам, на Тебе се надявам и с Твоята любов, като с хладна роса, и с Твоето желание, като със сладост, услаждам скръбта на моите беди“. Така без да има нищо на земята, той целият се устремил към Бога, и Бог го утешил. Минало време, и той станал още по-богат и знатен; намерил запазените по чуден начин жена и деца, а впоследствие намерил и такава благодат и милост от Господ, че се сподобил и с мъченически венец.
Да не изнемогваме в нещастията, да оставим малодушието и унинието, и да не търсим изцеление от смътната мъка в някакви нелепи, понякога суеверни средства. Но когато мъчителната скръб причинява тежест на нашата душа, то по-скоро със сълзи на очи в молитва да паднем пред Господа, да открием своята печал и да възвестим своята скръб пред Него. Той е милосърден и затова или ще ни изпрати Своята благодатна сила, която ще даде търпение и великодушие на нашата душа, или ще ни избави от всички беди и скърби. Амин.
Вижте още: Св. великомъченик Евстатий Плакида • Pravoslavieto.com
———
Превод: Виктор Дора
Източник: „Пролог с поучения за всеки ден от годината“, Свето-Успенска Почаевска лавра, 2007 г. Съставил прот. Виктор Гурев, 1888 г.
