Маргарита Генчева
Днес се навършват 60 години от смъртта на един от най-великите писатели и богослови на 20-ти век – Клайв Стейпълс Луис.
Роден е 1898 г. в Белфаст, Северна Ирландия. На 15 години губи майка си. Преживява тежко загубата ѝ, като това го превръща в атеист. Благодарение на книгите на Джордж Макдоналд, Честъртън („Вечният човек“) и приятелството с неговия колега в Оксфорд – Дж. Р. Р. Толкин (известен като автор на „Хобит“ и „Властелинът на пръстените“), се завръща бавно към християнството.
Луис става християнин през 1931 г. За разочарование на убедения католик Толкин, той се присъединява към англиканската, а не към римокатолическата църква. С неколцина свои приятели, сред които и Толкин, основава литературен писателски кръг, известен като „Инклингите“.
Луис остава безсмъртен със своите прекрасни художествени и богословски творби.
„Хрониките на Нарния“ е една от най-известните поредици от книги за деца, потапяща читателите в чудния приказен свят на Нарния. Приказката за Нарния е изпълнена с християнска и библейска символика. Самият писател казва, че ако една приказка не се хареса и на възрастните, тя не е добра детска приказка. Първата написана част от поредицата е „Лъвът, вещицата и дрешникът“, която Луис посвещава на кръщелницата си Луси с думите:
Моя скъпа Луси,
Тази история написах за теб, но в началото не бях помислил, че момичетата растат по-бързо от книгите и ти вече си твърде голяма за вълшебни приказки. И докато книгата ми бъде отпечатана и подвързана, ще пораснеш още повече. Но един ден ще бъдеш достатъчно голяма, за да започнеш отново да четеш вълшебни приказки. Тогава може би ще свалиш книгата от горния рафт на библиотеката, ще я избършеш от праха и ще ми кажеш какво мислиш за нея. Аз навярно ще съм вече глух, за да те чуя, и твърде стар, за да разбера думите ти, но ще бъда все още твоят обичащ те кръстник.
К. С. Луис
Аз и досега препрочитам историята за Нарния с голямо удоволствие.
Също толкова известна е и „Космическата трилогия“, където Луис преплита научно-фантастичното с християнското, приказното с истината, че Бог е Любов и че пак би се жертвал на Кръста за спасението на човешкия род. Нашият свят, планетата Земя е под окупацията на дявола и това го знаят всички освен самите хора. В приключенията си на Малакандра (Марс) и Переландра (Венера) главният герой Рансъм научава за невъзможността на злото да се спаси, за несвършващата любов на Бога, за трудните избори, които трябва да се правят понякога. Когато си мислим, че ни е трудно и болно, да се сетим за Кръста и Бог, висящ на него за нашето спасение.
Друга прекрасна книга на Луис е „Великата раздяла“. Посланието ѝ е, че ако човек не иска да живее с Христос и да се спаси, Бог няма да престъпи свободната му воля. Тази книга се върти около „екскурзията“ на различни души от ада към Рая. В неговото предверие душите срещат близките си, които ги убеждават да останат в Рая при Бога. Всеки герой има страст, която го държи пленена и която не е победил в земния си живот. Интересно е, че почти всички герои, на които е даден шанс да се спасят в Рая, не пожелават това спасение. Тъжно е как те предпочитат да не се разделят със страстите си и да живеят в свобода. Не искат да станат Личности, защото процесът е свързан с много болка и много жертви на егото им (често това нежелание важи и за нас).
Една майка иска да притежава сина си, а не да го обича. Тази нейна псевдолюбов не ѝ позволява да бъде в прекрасния истински свят, където живеят личности, които са станали подобни на Личността. Един философ предпочита в ада да основе кръжок, в който да говори за Иисус Христос, но не и да живее с Него.
Най-поразяващият момент в книгата е, когато главният герой (самият Луис) разбира, че целият ад се побира в една прашинка спрямо Вечността и Рая. И че само Един – Христос, е достатъчно голям, за да се смали и снижи до ада, и да даде възможност на хората там да го последват и да се спасят.
Съдбата на героите в книгата учи, че ако не си победил страстите си и не искаш Бог да ти помогне да ги победиш, ако не си се борил, ти няма да издържиш на Утрото на вечността, което ще настъпи. Ти няма да можеш да живееш в Рая, където всяка тревичка е по-реална и изпълнена с живот от всичко в този свят. Раят е живот с Христос, където ние ставаме личности – образ и подобие на Неговата Личност.
В едно есе( “The lie of self help”) К. С. Луис казва, че само в Христос човек намира себе си и става оригинална и уникална личност, такава, каквото трябва да бъде. Но докато се притесняваме за себе си: дали и кога ще станем оригинални, не сме направили дори първата крачка. Първата стъпка да станем наистина Личности, е да забравим за себе си.
Всички произведения на Луис са изпълнени с дълбоката му вяра в Господ Иисус Христос и с надеждата, че накрая Доброто ще победи. Преживял пълната загуба на вярата си в Него („Бях много сърдит на Господ за това, че не съществува“) и обръщането си към християнството, той насочва посланието на книгите си към атеистите. Великият писател не обича да говори за различните християнски вероизповедания, но да обръща хората към Христос. Затова думите му са толкова силни. Защото излизат от дълбочината на натрупаното страдание в живота му.
„Отвъд човека“ (сборник с беседи, водени по радио Би Би Си), „Проблемът болка“ и „Писмата на душевадеца“ също са известни негови богословски и философски книги.
Луис става доктор по литература в Квебекския (1952 г.) и Манчестърския (1959 г.) университети, почетен доктор по литература в университетите на Дижон (1962 г.) и Лион (1963 г.), почетен член на съвета на оксфордския колеж „Модлин“ (1955 г.) и Кеймбриджкия университетски колеж (1958 г.).*
К. С. Луис умира от удар на 22 ноември 1963 г., в същия ден, когато е убит президентът Кенеди.
В Уестминстърското абатство в Лондон, Великобритания на него е посветена паметна плоча с цитат, който изразява плодовете на целия му живот:
„Вярвам в християнството, както вярвам, че слънцето е изгряло. Не само защото го виждам, но защото чрез него виждам всичко останало“.
–––––
В статията са използвани материали и цитати от Уикипедия* и читанка.инфо.
