Меню Затваряне

В памет на монах Епифаний Милопотамски (1956-2020)

Янис Хрисафис

Янис Хрисафис

В памет на Епифаний Милопотамски, монахът, готвачът, винопроизводителят, който почина преди три години, оставяйки ни голямо кулинарно наследство.

След като напуснах манастира Каракал, намерих едно място, принадлежащо на Великата Лавра, наречено Милопотамос, в което имаше солиден замък с кула и здрави стени, както и храм „Св. Евстатий“ Това място е много здравословно, с добър микроклимат и проветриво, и затова свети Атанасий Атонски е засадил лозе. Понастоящем то беше разширено и облагородено с много видове плодни растения. Там винаги е имало способни братя, които да работят и да пазят имота, на който, изглед към реката, светецът построил бани за благородни и добре образовани, а също и за болни. Сега там има лозе, а мястото, наречено Милопотамос, е разпределено съгласно издадените царски хрисовули, стари и нови.“

Това сбито, но отлично описание на Милопотамос, свещената катизма „Свети Евстатий“ на манастира Великата лавра на Атон, датира от 1772 г. и е включено в изданието „Поклонник на манастира Великата Лавра“. Публикувано е във Венеция, има непреходна стойност и истинност, и днешният посетител на келията няма да намери почти никаква разлика в сравнение с 1772 г. Това благословено място е избрано от монаха Епифаний Милопотамски, за да разгърне и извърши в продължение на 30 години многостранна дейност с удивителен мащаб, както в религиозната област, така и в кулинарията и винарството, и да се превърне в място на неговия вечен покой след смъртта му на 11 декември 2020 г.

Епифаний е роден през 1956 г. и се е изучил в Никисиани, Източна Македония, израствайки в особено богобоязлива семейна среда. След като се за обучението на сина си, и удовлетворявайки неговото желание, баща му го придружава да стане монах на Света гора, по-точно в манастира „Свети Павел“, в деня на празника Преображение Господне, на 6 август 1973 г. Той често си спомняше за този момент. Беше монах в манастира в продължение на почти 18 години, като редуваше монашеските си задължения с няколко служения – задължения, произтичащи от съвместното съществуване в общежитието – управлението на големите горски масиви на манастира и приготвянето на храната за братята и поклонниците, в което той особено се отличи.

„Свети Павел“ е велика школа за монаха Епифаний. Негови учители бяха старите монаси, които предаваха на по-младите собствения си опит и монашеска практика. Монахът Епифаний бил не само отличен ученик, но и съревновател – в известен смисъл – със своите старци в изкуството на приготвяне на храна в светата планина. Много скоро той осъзнава, че монашеската кухня на Атон винаги е била образец на средиземноморската диета, отличен пример за простота в готвенето, но също и за добрия вкус, който е резултат от мъдрото боравене с малко, но качествени продукти. Ключов инструмент в неговата специализация е общия хранителен режим на монасите, които, следвайки монашеските правила, постят точно половин година – 185 дни, като им и забранена консумацията на месо. Основни произведения от манастирската градина, съчетани по прост начин и с чист зехтин – когато е разрешено – благодарение на вродения му талант на кулинар, бяха достатъчни, за да се получат чудесни ястия на манастирската трапеза.

В края на 80-те години на миналия век той напуска манастира „Св. Павел“, прекарва шест месеца в манастира „Св. Екатерина“ на Синай и се връща на Атон в търсене на келия – място, където да започне всичко отначало: вече по нов път като монах-келиот, но основно да се занимава с кулинарното си изкуство, за да намери начин да изкарва някакви доходи за ежедневието си. Той намира решението в избора на полуразрушения Милопотамос – поема като старец катизмата „Свети Евстатий“ на светата обител Великата Лавра, която през 1990 г. удовлетворява молбата му и му предоставя сградите и мястото, които оттам насетне ще бъдат неразривно свързани с него и неговите житейски стремежи.

Милопотамос не е просто една от многото келии на Света гора. Основан е през 974 г. от самия свети Атанасий Атонски, само 11 години след създаването на Великата Лавра и установяването на неговите правила в цялата монашеска държава. От самото начало келията функционира като част от манастира, тъй като там се отглежда основното лозе, което покрива нуждите на Великата Лавра от вино за причастие и за трапезата. И както изрично се споменава в Типикона, Милопотамос е определен от свети Атанасий като място за почивка и духовно възстановяване на монасите от манастира, които са били изнурени от трудовете на тежката аскеза – както физическа, така и духовна.

Той започва да работи неуморно, възстановява сградите – първо кухнята и къщата за гости, за да може да готви и да се грижи за гостите си, но също и да приложи на практика своето верую, което е следвал през целия си живот. В допълнение към предлагането на щедро гостоприемство на посетителите на Света гора, той иска да изрази любовта си към тях възможно най-искрено по свой начин: да готви възможно най-добре, за да прояви своята любов към ближния. В същото време почиства и въвежда ред в маслиновата горичка, изкоренява плевелите и засажда лозе, „подчинявайки се“ на волята на свети Атанасий. От средата на 90-те години той започва бързо да става известен. Десетки хора минават покрай Милопотамос, за да го посетят, независимо дали именити или анонимни, за да се „поклонят“ на църквата и кухнята му, както те самите казват. По същото време излизат първите му четири маркови вина, които съществуват и до днес под търговското име Metohi Mylopotamos: кадифеното червено, деликатното бяло, полусладкото Oinomeli, силното Nama за Евхаристията. И в началото на 2000-те години, с решителните съвети на водещи италиански винопроизводители, от една страна той подобрява вече произведените, от друга страна бутилира „флагмана“ на своето производство – Червения „Епифанис“, донесъл толкова много награди на Милопотамос. А сравнително отскоро – и сухото розé.

Но това, в което той особено се открояваше е неговата кухня – превъзходна комбинация от средиземноморски вкусове със светогорски нюанс и гурме отпечатък. Десетки са неговите дегустационни презентации – не само в малкия Милопотамос, но и на готварски срещи в цяла Гърция и в чужбина. Кулминацията на тази дейност е книгата с неговите готварски рецепти, която има уникален успех и е преведена на седем езика.

Той готвеше до последно, интересуваше се от любимата си кухня, доколкото можеше и почина, оставяйки незаличима следа в Света гора и в сърцата на онези, които го познаваха, и които бяха изпитали неговото гостоприемство и любов. Важно е също така неговото наследство като здрава основа за всички онези, които почитат неподправените и здравословни характеристики на светогорската кухня, а също така и на средиземноморската и гръцката. Това наследство е почитано предание за всички нас, и разбира се за „Gastronomos“, чийто партньор той беше, предоставяйки ни десетки свои рецепти на страниците на изданието. Вечна да бъде паметта му, и нека този текст бъде един малък израз на нашата голяма благодарност към него!

———————

Превод: архим. Никанор Мишков

Източник: gastronomos.gr

Posted in Светогорие

Вижте още: