Меню Затваряне

В памет на св. ап. Тома: „Неръкотворният дом“

Ще ви разкажа следният случай от живота на свети апостол Тома. След Възнесението на Иисус Христос на небето и Слизането на Светия Дух, апостолите хвърлили жребий, кой къде да отиде да проповядва словото Божие. За дял на Тома се паднали страните Партия, Мидия и Индия, и той започнал да се приготвя за път. Между другото, по това време се случило така, че в Йерусалим дошъл един индийски търговец на име Аван, който търсел изкусен майстор да построи на неговия цар величествен дом – и така се запознал с апостола.

Тома му казал, че той самият е изкусен строител, и се отправил с него за Индия. Пристигайки при царя, Тома му предложил услугите си, и царят, който си мислел, че в действителност е изкусен майстор, му връчил постройката на зданието и, показвайки мястото, дал значителна сума от злато и сребро за разходите. Като взел парите, апостолът ги раздал на бедните, а сам вместо да строи двореца, започнал да се занимава с усърдно разпространение на Божието слово.

След известно време, на царя, който желаел да разбере за хода на работата, някой казал, че се строи вече покривът и царят, зарадван от това известие, изпратил на Тома още повече злато от предишното количество. Апостолът и това раздал на бедните, а дворецът все не се строял. Накрая открили на царя, че Тома го е измамил, и царят, възпламенявайки се от гняв, веднага заповядал да го доведат и завикал: „Къде е този дом, който ти трябваше да построиш?“

Апостолът отговорил, че този дом не е тук, но той ще го види след смъртта и само тогава ще го придобие. Царят виждайки в думите на Тома сякаш някаква подигравка над себе си, заповядал да го захвърлят в тъмницата и там го застрашавала ужасна участ. Обаче, всъщност не се оказало така. Любимият брат на царя страшно изнемогнал и по време на болестта имал следното видение. На него му били показани жилищата на светиите и му било предложено да избере това от тях, което му се хареса. Когато той показал едно от най-добрите, съпътстващият го ангел, казал, че това жилище той не може да заеме, защото то вече е приготвено за неговия брат – царя.

Като дошъл на себе си, той обявил на царя за своето видение, и той, убеждавайки се, че апостолът наистина му приготвя вместо земно, жилище на небето, тозчас заповядал да го освободят и падайки на колене, му поискал прошка. Свети Тома му преподал след това учението на християнската вяра и го кръстил.

Каква е поуката от това обстоятелство в живота на апостола? На това, че ние повече от всичко сме длъжни да се погрижим за придобиването на истинското вечно жилище, неръкотворен вечен дом на небесата (2 Кор. 5:1); да помним, че тук сме странници и пришълци на земята и, че тукашните наши жилища, както и самата земя, не е нещо друго, а временна странноприемница, която ако не днес, то утре, но във всеки случай ще трябва неизбежно да оставим.

А при мисълта за това, не трябва да забравяме, че основата на другото наше вечно жилище никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос (1 Кор. 3:11). По-нататък разбираме колко много може да способства милостинята за нашето спасение. Тя, както виждате, и самите езичници прави приемливи за Бога, така че Той подава за нея средства за обръщането, а следователно, и за спасението.

Царското злато, раздадено на бедните чрез апостола, въобще не се оказало изгубено, както си мислел царят, но му придобило вечен, неръкотворен дом на небето. Не само, че няма да пропадне даром и нашето добро, дадено на най-малките Христови братя, но за нас ще нарасне и ще се преумножи. И така, благотворителността и щедростта не забравяйте, защото такива жертви са благоугодни Богу (Евр. 13:16). Амин.

———

Превод: Виктор Дора

Източник: „Пролог с поучения за всеки ден от годината“, Свето-Успенска Почаевска лавра, 2007 г. Съставил прот. Виктор Гурев, 1888 г.

Posted in Църковни слова

Вижте още: