Меню Затваряне

В памет на св. архидякон Стефан – защо сме длъжни да обичаме враговете си и да се молим за тях

Ние сме длъжни да обичаме враговете си и да се молим за тях. Защо е така? Най-вече, защото Господ ни е дал заповед да ги обичаме. Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят (Мат. 5:44).

Второ, ние сме длъжни да обичаме нашите врагове според заповедта на свети апостол Павел, който учи: благославяйте вашите гонители; благославяйте, а не кълнете. не въздавайте никому зло за зло, а залягайте за това, що е добро пред всички човеци. Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци… Ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го… Не се оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро (Римл. 12:14, 17-21).

Трето, ние трябва да обичаме нашите врагове, защото любовта към тях служи като главно условие за това, Господ и на нас да прости и да не спомене на Своя съд нашите прегрешения. Чуваме от Него: ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви (Мат. 6:14-15).

Четвърто, ние трябва да обичаме враговете си най-вече, защото ако Господ не би заповядал да ги обичаме, тогава ние бихме живели на земята като в ад; защото злото със зло да бъде спряно и прекъснато е невъзможно, а злото може да бъде спряно и прекъснато само с добро. Сега да видим защо ние трябва да се молим за враговете.

Ние трябва да се молим за тях по примера на Самия Господ и на Неговите светии. Господ по времето на Своите страдания на кръста казал на Своя Отец: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. А светия архидякон Стефан, убиван с камъни, също така викал: Господи Иисусе, приеми духа ми! Господи, не зачитай им тоя грях! (Деян. 7:59-60).

И така, Господ и Неговите светии ни учат и да обичаме враговете си и да се молим за тях. А нека помним Божията заповед за любовта към враговете и обещанието за прощаване на самите нас в замяна на нашата прошка към тях. Да не биваме побеждавани от злото, а да побеждаваме злото с добро. При това, разбира се, и ще се молим за враговете, и ще молим Господ Той Сам със Своята Божествена благодат да смекчи техните сърца и да въдвори в тях – вместо злобата и отмъщението – мир и любов към нас; за да станем всички – и ние, и те – едно в Христа. Амин.

––––

Превод: Виктор Дора

Източник: „Пролог с поучения за всеки ден от годината“, Свето-Успенска Почаевска лавра, 2007 г. Съставил прот. Виктор Гурев, 1888 г.

Posted in Църковни слова

Вижте още: