свещ. Михаил Трифонов
Свети Флавиан Изповедник, патриарх Константинополски, заемал пост при св. император Теодосий II Константинополски (408 – 450) и неговата сестра благоверна императрица Пулхерия (+ 453; паметта ѝ се почита на 10 септември).
Отначало св. Флавиан бил презвитер1В древната Църква названието „презвитер“ (от гр. „пресвитерос“ – старейшина) е било давано на епископите като старейшини на Църквата (бел. ред.).в Константинопол. Заемал патриаршеския престол след смъртта на св. патриарх Прокъл (+ 447, чиято памет се почита на 20 ноември). В този исторически период вътрешни ереси и смутове раздирали църковното единство. Църквата се вълнувала от лъжеучението на Евтихий, който въпреки ясните указания в Евангелието, че Иисус Христос бил е Бог и човек – твърдял, че в Иисус Христа има само едно естество – божествено (ереста на монофизитите).
Патриарх Флавиан твърдо защитавал учението на Църквата, че Христос е Богочовек. Затова бил силно намразен от придворните на император Теодосий Млади (408-450). Главен негов враг бил евнухът Хрисант, любимец на императора, който се стараел да му вреди с различни клевети.
Като видял, че лъжеучението бързо се разпространява, св. Флавиан свикал в 448 година поместен събор и поискал Евтихий да се яви на него. Евтихий дълго не се покорявал на повелята на патриарха и най-после дошъл, придружен от въоръжени войници, които той измолил от императора за своя защита. Като разкрил своето учение, той не поискал и да изслуша миролюбивите увещания на събраните епископи, поради което те за упорството му го лишили от свещен сан.
Евтихий се съюзил с враговете на Флавиан и съумял да разположи в своя полза императора и неговата съпруга. На другата година бил свикан в Ефес събор от съмишленици на Евтихий под председателството на Александрийския патриарх Диоскор (449 г.). На този събор, известен в историята под названието „разбойнически“, св. Флавиан бил наклеветен, че измисля нови догмати в Църквата. Много епископи били принудени чрез заплахи да подпишат, че са съгласни с учението на Евтихий.
Повикали на събора и св. Флавиан. Диоскор и неговите съмишленици го осъдили като лъжеучител, лишили го от сан и решили да го заточат в Египет. Но някои епископи се застъпили за Флавиан. Станал смут и Диоскор поискал войска. На Флавиан нанесли жесток побой и той след няколко дни починал. Като узнал за това, римският папа св. Лъв обявил определенията на разбойническия събор за недействителни, и по неговото настояване, при императрица Пулхерия и съпруга й Маркиан, бил свикан Четвърти вселенски събор в Халкидон през 451 година. Този събор, на който присъствали 630 епископи, осъдил ереста на Евтихий и определил да се изповядва Иисус Христос с две естества – божествено и човешко – неслитно, неразделно, неразлъчно и неизменно. Пред събора било прочетено посланието на св. Лъв до Флавиан, в което папата излагал учението за въплъщението на Сина Божи. Всички отци на Халкидонския събор признали това за апостолско учение.
Диоскор бил свален като убиец на св. Флавиан, а тялото на светия патриарх било пренесено в Константинопол. Четвъртият Вселенски събор осъдил монофизитството и дал следната изключително важна догматическа формулировка на вероучението на Църквата:
„Следвайки светите отци, всички съгласно учим да бъде изповядван един и същият Син, Господ наш Иисус Христос, съвършен по отношение на Божествената Си природа и съвършен по отношение на човешката Си природа, истински Бог и истински човек, с разумна душа и тяло, единосъщен на Отца по Божествена природа и единосъщен нам по човешка природа, във всичко подобен на нас, освен в греха, роден преди всички векове от Отца по Божествена природа, а в последните дни, заради нас и заради нашето спасение, (роден) от Дева Мария Богородица по човешка природа, един и същият Христос, Син, Господ, Единороден, познаван в две естества неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно, не на две лица разсичан или разделян, но един и същият Син и Единороден, Бог Слово, Господ Иисус Христос“.
Така съборът изяснил тайната на Боговъплъщението: Единородният Син Божи се въплътил, станал човек, при което в Неговата Божествена Ипостас (Лице) непостижимо се съединяват и пребъдват неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно две природи — всецялата Божествена природа и всецялата човешка природа.
Формулираният от Четвъртия вселенски събор догмат има изключително важно сотириологическо значение. Без ипостасното съединяване на всецялата Божествена природа с всецялата човешка природа в Лицето на Спасителя, не би могло да се извърши изкуплението на човека от прародителския грях. Защото човекът Иисус не би могъл да спаси света, а Бог не би могъл да пострада за човечеството. Ако Иисус беше само човек, не би могъл да покаже Божията любов в цялото й смайващо величие, както в действителност я изяви на Голгота Богочовекът Христос. А ако Спасителят беше само Бог, не би могъл чрез страдания и смърт да удовлетвори вечната правда. Затова Спасителят се е явил като въплътен в човешка плът Бог, като Богочовека Христос, в две естества, неслитно и неразделно познаваем, възхваляван и превъзнасян с Отца и Светия Дух во веки. Амин.
–––––
Из „Жития на светиите“
- 1В древната Църква названието „презвитер“ (от гр. „пресвитерос“ – старейшина) е било давано на епископите като старейшини на Църквата (бел. ред.).