Ренета Трифонова
Интервю на Леонид Смирнов със Сергей Чапнин
В какво състояние застигна пандемията от коронавирус Руската православна църква? От една страна, реакцията на патриарха и йерархията беше достатъчно разумна. От другата беше осезаемото фундаменталистко съпротивление или бунт, протестът против закриването на храмовете на Пасха въпреки смъртната опасност и много смъртни случаи сред духовенството. С кореспондента на „Росбалт“ ситуацията обсъжда общественикът и главен редактор на алманаха „Дарове“, Сергей Чапнин.
— Сергей Валериевич, как може в общи линии да се охарактеризира поведението на църквата пред лицето на пандемията?
— И Църквата, и обществото са в много сложна ситуация. Мисля, че реална оценка на случващото се можем да дадем само след като епидемията завърши. Засега можем да говорим единствено за тенденциите.
Църквата тръгна бавно към осъзнаване на опасността. Първото заявление на Синода от 11 март беше доста безпомощно, това бяха общи приказки, от които следваше, че епископите не разбираха цялата опасност, която се случва. След седмица (на 17 март) излезе първата инструкция, ориентирана изцяло към това храмовете да не се затварят. Ставаше дума само за хигиенни мерки, които трябва да се спазват в храма в условия на епидемия.
Третият документ беше публикуван на Цветница – разпореждането на митрополит Дионисий достъпът в храма през Страстната седмица и на Пасха да бъде ограничен. Последният документ, публикуван буквално преди няколко дни е разпореждането на патриарха със заплаха за църковен съд по адрес на клириците, които не спазват инструкциите, и действията, които могат да доведат до зараза и смърт на хората.
Получи се така, че до края на март РПЦ не е разглеждала сериозно нито възможността за затваряне на храмовете, нито дори ограничаването на тяхното посещение. Това изглежда неочаквано на фона на факта, че навсякъде – както в Европа, така и в Америка – католическите, православните и протестантските храмове веднага бяха затворени за миряни. Нямаше никаква обратна реакция – държавите приеха много тежки решения, и църквите не спориха и не се съпротивляваха, а спокойно и бързо се съгласиха.
— Защо е такава разликата при нас и при тях?
Православните фундаменталисти дават на този въпрос прост отговор – те казват, че Западът е бездуховен и църквата е секуларизирана – както католическата, така и православната – и затова бързо отстъпиха под напора на държавната власт и прекратиха молитвата. А у нас, като в Трети Рим на Светата Рус, възможността да ходим в храма на Пасха е „реалната духовност“ и ние няма да се откажем!
Накрая видяхме, че свещеници умират и в Италия, и в Русия. Но в Италия около 60 католически свещеници са се заразили от вируса и са умрели, обгрижвайки своите енориаши в болниците, които се намират в центъра на епидемията. Те всеки ден са помагали на страдащите хора и не са жалели себе си. В Русия ситуацията е друга. Свещениците се молят в практически пусти храмове и все пак са се заразили. Освен това, някои известни манастири станаха огнища на масово заразяване, а в Москва заболя цялата върхушка на Московската патриаршия. И дори патриарх Кирил фактически се намира в режим на самоизолация.
Това е древна дилема: Църквата за хората или хората за Църквата? Ние виждаме, че Западът и Русия отговарят на този въпрос по различен начин.
В какъв капан попадна Московска патриаршия, а с нея и цялата Руска православна църква?
Първата уловка е „митологическа“: „Русия е твърда в своята вяра, ние ще съберем хората в храма, ще се молим заедно и тогава смъртоносната чума ще отстъпи, както вече не един път е било в нашата история“.
Втората уловка е „магическа“: „В храма никой не може да се зарази, продължавайте да ходите на църква, молете се, причастявайте се и Господ ще ви защити“.
Третата уловка може да се нарече „хигиенна“. Да, за миряните са въведени нови правила за причастяване: дезинфекция на лъжицата за причастие, отказ от целуване на иконите и ръката на свещеника и т.н. Но забравиха това, че покрай причастяването на миряните, в олтара се причастяват и свещениците. И те също могат да бъдат източник на зараза. Свещеникът с ръце предава частицата от светите Дарове на дякона, после заедно ги потребяват от една чаша – това никак не съответства на хигиенните правила в период на епидемия. Но за това малко хора се замислиха. Прието е да се смята, че всички свещеници – и това е много особено – точно те няма да се разболеят, но се оказа, че те са същите хора като нас.
В резултат на това имаше случаи, при които цялото духовенство на един храм е заразено. Масово това се случва само в Москва. В другите райони се оказа по-слабо, но големите манастири също станаха огнища на инфекции. Такава е ситуацията и в Белорус, и в Украйна. Свещеници и монаси умират навсякъде.
Към това прибавяме и факта, че патриархът го няма – от края на Светлата седмица никой не го е виждал, а се носят слухове, че и той е болен. И митрополит Дионисий, и епископ Тома също са в болница. Кой днес управлява РПЦ? Остава младият епископ Сава (Тутутнов). Синодът не се събира – той отдавна е декоративен.
Системата на управление, създадена от Кирил, в последните дни буквално рухна. Тя е преди всичко неефективна, но в условията на криза се оказа, че цялата църковна администрация на патриарх Кирил буквално се обезсмисли. Няма нито програма за действие, нито поглед в бъдещето.
Остават нерешени проблеми: и църковно-практически, и етически, и богословски. Освен това, Църквата прояви социална безотговорност, предоставяйки пълна свобода на действие на православните фундаменталисти. Казано на църковен език, Господ посрами тази позиция на Църквата, показвайки, че по този начин пораженията ще бъдат значително повече, отколкото победите.
— Доколко е силен днес този фундаментализъм?
— Православният фундаментализм е сложно и недобре изучено явление. Той се прояви ярко отново в последните пет години. Патриарх Кирил се бои от фундаменталистите и от самото начало на своето патриаршество се заиграваше с тях, опитваше се да изгради определени отношения. Преди десет години патриархът постави покойния о. Всеволод Чаплин да контролира отношенията с „църковните десни“ и фундаменталисти, но сега куратор на патриаршията вече няма, и те ще действат по-самостоятелно и активно. Не можем да кажем, че това е единно движение, но дори ако то не е организирано, налице е общо настроение и мироглед.
В неговата основа лежи вярата в неизменността на църковната традиция. Фундаменталистите възприемат всички църковни практики като нещо окончателно установено, завършено, вкаменено, което трябва преди всичко да се съхранява, а не да се променя и развива.
Най-остър пример в тези дни е решението да се дезинфекцира причастната лъжица след всеки причастник. Някои фундаменталисти казват, че те никога няма да направят това, макар и да не осъждат тези, които следват указанията на патриарха. А по-радикалните предават на анатема всички, които правят това, включително и патриарха. Те са убедени, че използването на специална лъжица е единственото възможно и неизменно правило и традиция.
В същото време, лъжицата се появява през VII—VIII век, а обичаят се разпространява през XI век. Практически цялото първо хилядолетие, тоест половината от своята история, Църквата е съществувала без нея. Йоан Златоуст, комуто се приписва авторството на най-разпространената литургия, не е имал никаква представа за лъжицата[1]. Но православните фундаменталисти дори не подозират за това.
— А как са се причастявали тогава?
— Причастявали са се разделно: в ръката са поставяли частицата, и после са отпивали глътка от чашата. Католическата практика на „сухо причастие“ до голяма степен е свързана с преживения опит от европейската чума.
— У нас не е имало такава чума, но също е имало епидемии.
— И в Русия Църквата е слушала държавната власт и е затваряла храмовете в случаи на епидемия. Никодим Светогорец в края на XVIII век е казвал, че трябва да се дезинфекцира лъжицата с оцет (тук). С една дума – в Църквата е имало различни хигиенни практики. И е трудно да се каже защо днес всичко се оказва практически забравено.
Но изискванията за прилагането на църковните практики в съответствие със съвременните представи за хигиена са още по-дълбоки, отколкото можем да си представим. Има немалко миряни, които открито казват, че биха искали промяна в практиката на причастяване. Но те не са заявявали това, опасявайки се от обвинения в пренебрегване на традицията. Сега те получиха подкрепа и ще бъдат по-смели.
Но фундаменталистите им отговарят твърдо: не, причастяването на всички с една лъжица е въпрос на нашата вяра. Колко е силна вярата ти? Готов ли си да отидеш до Чашата и да стоиш плътно с хората по време на епидемия? Ако не си готов, значи ти си маловерец и не вярваш в тайнството Евхаристия и ти си чужд за Бога! Върви си, не си ни нужен!
Това е основната „разделителна линия“ в Църквата. Така проповядва митрополит Павел в Киево-Печерската лавра, така проповядва главният духовник на Свято-Елисаветинския манастир в Минск Андрей Лемешонк, така проповядва и най-радикалният от тях – схиигумен Сергий (Романов) в Урал (виж видеото, в което духовникът си позволи да предаде на анатема всички несъгласни с него, бел. прев.). Групи от православни фундаменталисти има в цяла Русия. Вероятно епидемията дава възможност да се разгледат по-внимателно, тъй като те активно използват социалните мрежи и работят с мултимедийно съдържание.
— В социалните мрежи се срещат немалко „интелектуалци от дясното крило“, които се възмущават от такива изрази: „Магазините за алкохол и клиниките за аборти са отворени, а храмовете са затворени! Сложиха ни по-ниско дори от клиниките за аборт! Йерархията безволно се съгласява, че ние сме „геймъри“ и цялата наша вяра е като ролева игра, която никой не приема сериозно!
— Да, такава риторика се среща често. Но тези аргументи не са състоятелни. Храмовете не бива да се сравняват с магазините или с обществения транспорт. В някакъв смисъл храмовете могат да се сравняват с кафенета и ресторанти, които бяха затворени веднага и никой нямаше въпроси за тях.
— За сравнението с „кафенета и ресторанти“ няма да ви поздравят…
— Но исторически и практически е точно така! Евхаристията е именно пир на вярата, и всеки е поканен да участва, а не за да гледа. Сред евхаристийните молитви централно място заема призивът, който в превод звучи така: „Вземете, яжте, това е Моето Тяло… Пийте от нея всички, това е Моята Кръв“. И в този смисъл сравнението е справедливо. Никой не влиза в кафенето, просто за да погледа как седят другите.
Ако хората идваха в храма само за да се помолят и стояха на разстояние два метра един от друг – да, можеше да се каже, че при съблюдаването на всички норми, това не е проблем. А у нас, когато Църквата заяви, че храмовете няма да се затварят и ние с всички сили ще се съпротивляваме срещу евентуалното им затваряне, не предвидихме, че хората в храма не умеят, не са свикнали да се държат организирано. Те така или иначе ще се струпват, особено пред Чашата. Личната отговорност у православните, откровено казано, е доста малка.
Но „фундаменталистката интелигенция“ е най-големият проблем. Много по-опасни са монасите-фундаменталисти, особено в големите манастири. От една страна, монашеските общини са призвани да живеят затворен живот, но така се получи, че в постсъветското пространство ние получихме манастири, които активно се поддържат от миряните. Те имат гигантски приходи, хиляди хора ходят там именно като миряни, но се стремят да живеят със същото настроение като монасите. И това е много по-страшна история, тъй като те безгранично се доверяват на своите свещеници и позволяват да бъдат манипулирани. За тях са по-авторитетни манастирските духовници, отколкото епископите и богословите. Фактически, това са нещо като секти, които много удобно и комфортно се разполагат във вътрешността на РПЦ.
Характерен пример е Среднеуралският манастир, основан от схиигумен Сергий (Романов). Това е голяма амбициозна секта със свой напълно обезумял духовник (повече за сектата виж тук). А църковната власт се бои да го накаже, тъй като не иска да го превръща в мъченик. Но ако иска да се разправи с либералните свещеници – тях лесно ги „влачи през бетона“[2].
— Ето и протодякон Андрей Кураев запретиха от служение.
— Видно е по всичко, че патриарх Кирил се намира в самоизолация, тъй като хората от цялото му обкръжение се разболяха. Той не се появява никъде, не дава никакви интервюта и коментари. Но в последните дни на април бяха публикувани няколко неочаквани, резки документи, изискващи негов подпис. Аз не изключвам този много тесен кръг, който държи връзка с патриарха, да го манипулира и в частност да започне да урежда сметки с тези, които дълго време го дразнят.
Разбираемо е, че о. Андрей и самия патриарх са в конфликт вече отдавна – той критикува и патриаршията, и много църковни йерарси. Тъй че строгите мерки бяха очаквани. Печално е обаче, че беше избран крайно неудачен повод.
— Може ли да се признае, че о. Андрей действително е оскърбил починалия наскоро протойерей Александър Агейкин в своя блог?
— Повод за запрещението от служение формално стана написаното в блога. Да, Кураев се изказа рязко, бих казал, че за клирик това е изключително рязко. Но проблемът е в това, че такъв стил на общуване сред столичното духовенство е доста разпространен. И самият отец Александър в живота си като цяло, не се стесняваше да се изразява така, поне в социалните мрежи. За съжаление, културата на общуване сред духовенството се понижи.
Проблемът е в това, че след запрещението на Кураев, патриарх Кирил ще има по-големи загуби за репутацията си, отколкото самият отец Андрей. Наказанието е несъизмеримо с това престъпление, в което е обвинен. Патриархът трябва да действа в съответствие с каноническото право – да предаде делото на църковен съд, на чието заседание да бъде поканен самият отец Андрей, и решението за запрещение трябва да бъде прието именно на съд. Предварителното запрещение от служение говори за озлоблението на патриарха. Между другото, това отдавна не е тайна.
— Какво ще стане по-нататък?
— Проблемите, пред които е изправена РПЦ във връзка с епидемията, са най-острите за последните няколко десетилетия. Как Църквата ще се справи с тях е отворен въпрос. Вътрешните конфликти отслабват Църквата, желанието на патриарха да взема пари от енориите вече се сблъсква с това, че пари повече няма, а енорийското духовенство започна открито да протестира. Твърдата вертикала на властта престана да работи. С други думи, вече са започнали дълбоки процеси към промяна на църковния живот, но не бива да очакваме бърза развръзка – всичко ще се случва бавно и дълго.
Аз виждам два възможни сценария. Бавният е: „либералната“ и фундаменталистка група ще се покритикуват една друга, ще помърморят и ще се успокоят. Вторият, енергичният е: когато започнат реформи, да възникне сериозен разкол и църковната бюрокрация да се окаже безсилна.
Превод: Ренета Трифонова
Източник: rosbalt.ru
[1] По-точно е да се каже, че причастната лъжица е била позната още през IV в., но е въведена за повсеместно ползване едва в края на византийската епоха. (вж. „Литургика“ на архим. Авксентий, с. 117). Бел. прев.
[2] Изразът „влача през бетона“ е жаргон на подземния свят, който идва от едноименния филм на Мел Гибсън. Бел. прев.
