Ренета Трифонова
„Стоиш пред св. Проскомидия и в ръцете си държиш две омесени просфори. Едната е от майка, която е изгубила сина си, а другата от майка, която се е сбогувала и с двамата си юнаци в същия ден.
И казваш: Боже мой, ще се пръсна от толкова болка, която държа в ръцете си!
Помниш думите на стареца Софроний: „… В св. Литургия Христос освещава и понася всемирната болка и трагедията на човека”.
Преди да пристъпя към св. Проскомидия ги помирисвам и благоговейно ги докосвам, за да не ги изпълвам с още болка.
Искам да се приобщя със сълзите, които са пролели над тях, с молитвата, която ги съпроводи, но най-много да целуна осиротелите ръце, които ги омесиха“.
––––-
Превод: Константин Константинов
