Християнство.бг
Нина Атанасова
На 13 и 14 февруари в София се проведе Международен семинар „Богомилството на Изток и Запад“. Встъпителната конференция, посветена на началото на работата по проекта „Богомилството на Изток и Запад“, се проведе на 13 февруари от 13 ч. в Конферентната зала на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“. Водещ на откриването беше директорът на Центъра за изследване на религиите проф. д-р Симеон Евстатиев. След приветствия от страна на ректорското ръководство на Софийския университет и директора на Института за исторически изследвания при БАН, публична лекция на английски език изнесе проф. д-р Мартин Илерт от Университета „Мартин Лутер“ в Хале-Витенберг на тема: „Дискурси за богомилството в Западна Европа“ (Discourses on Bogomilism in Western Europe).
Международният семинар слага началото на дейностите по научноизследователския проект „Богомилството в историята и в наши дни“, разработен от екип към Центъра за изследване на религиите в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в партньорство с Института за исторически изследвания при Българската академия на науките (БАН). Ръководител на проекта е проф. д-р Иван Христов, а участие в него ще вземат двадесет учени от пет академични институции от България, Германия и Полша. Проектът е финансиран по конкурс за фундаментални научни изследвания от националния фонд „Научни изследвания“ (ФНИ) към Министерството на образованието и науката на Република България.
Публикуваме някои от приветствията при откриването на семинара:
Проф. Евстатиев: „За мен е удоволствие да открия публично събитие във връзка с голям стартиращ проект на Университетския център за изследване на религиите на тема „Богомилството в историята и в наши дни“. Единственият проект от Софийския университет, който спечели в категория „Екип 2“, който е в консорциум с Института за исторически изследвания към БАН. Като ръководител на този Център съм доволен, защото това е част от изпълнението на мисията, която преди 15 години заложихме, правейки този център, да работим заедно с колеги от различни факултети, от различни научни организации, университети, и от различни страни – не само от България. Това винаги е било наше кредо. Такава платформа предоставя Центърът за изследване на религиите. И, разбира се, съм щастлив да открия това събитие като арабист и историк на исляма. Сред нас, от името на ректорското ръководство, е проф. д-р Мадлен Данова, която подкрепя дейността на нашия Център от неговото създаване преди 15 години. Проектът включва изследователи от три страни: България, Полша и Германия и от пет институции. От СУ са включени главно преподаватели от Факултета по класически и нови филологии и Богословския факултет“.
Проф. Данова (заместник ректор): „Този проект е едно изключително постижение. Проект, който е съвместна рожба на колегите от Софийския университет, които през всички тези години подкрепят работата на Центъра за изследване на религиите. В центъра участват колеги изследователи, преподаватели от 4 факултета на СУ. Взаимосвързаност на изследванията, които правим в различните области. Интердисциплинарност, която колегите постигнаха преди 15 години, когато създадоха Центъра за изследване на религиите. Днес събитието е също такъв крайъгълен камък в развитието, не само на Центъра, но и на това сътрудничество с други институции, в случая Института за исторически изследвания на БАН, което добавя към най-важната задача на Центъра – да развива интердисциплинарните изследвания. Това е една тема, която, вярвам, ще покаже на много настоящи и бъдещи изследователи, че богомилството не е само част от историята на България и на Балканския полуостров и не е нещо, което остава регионално. Богомилството е важен феномен в историческото развитие на цяла Европа и света. Ще даде възможност и на много млади учени да тръгнат по тази пътека, за да направят своите открития. Поздравления и успех, както на проекта, така и на днешната конференция“.
Проф. Гергана Петкова, декан на Факултета по класически и нови филологии: „Поздравявам целия екип, който не просто е спечелил един голям проект, но залага с този проект бъдеще за развитие на изследванията в областта на богомилството, на историята на религията в България. В последните години имаме малко казано, написано, обсъждано по отношение на богомилството и неговата роля за развитието на българската култура и неговата роля извън границите на нашата култура. Много често всичко онова, което се пише или се казва за богомилството прелива в различни области, движи се на границата между митологията и науката, и е изключително важно, с помощта на един такъв проект, със събирането на специалисти – и историци, и богослови, и хора, които се занимават с културните аспекти и с ефектите на историческите процеси, да имаме резултати, които да помогнат на всеки един българин (знам, че проектът цели да разшири границите на богомилството извън България, но аз ще бъда изключително щастлива всеки един българин да започне да се ориентира малко по-добре в това изключително културно, философско наследство, което имаме от богомилството в България). Успех на екипа в трудната задача да се осмислят и преосмислят, както изворите, така и спекулациите. Да се постави една сериозна научна база, за да може богомилството в България да бъде изследвано. И бъдещите поколения да могат да стъпят върху знанието, което днес този проект ще изгради. Да допринесат за самоосъзнаването на българина и за позиционирането му в света. Успех желая на целия проект и на неговите ръководителиент в СУ и научен секретар в Института за исторически изследвания към БАН – партньорската научна организация“.
Проф. Петкова прочете поздравителния адрес от директора на Института за исторически изследвания към БАН, проф. д-р Даниел Вачков: „Уважаеми колеги, имам удоволствието да ви приветствам от свое име и от името на ръководството на Института за исторически изследвания за вашата амбиция да изследвате противоречивите и променящи се научни и псевдонаучни анализи и оценки, както и източниците, свидетелстващи за възникването, същността и влиянието на богомилството за духовното и културно развитие и обществен активизъм в България, Европа и Изтока. Заявената цел за проучване на този духовен и социален феномен в неговия исторически контекст и в съвременността, както и на неговите връзки с ересите на месалианството, манихейството и павликянството, а също и с движенията на патарени, катари и валденси в западните страни, показва мащабността на проекта и неговите безспорни научни приноси. Като особени приноси трябва да се оценят заложените в проекта задачи за издирване и публикуване на нови извори, не само от европейски, но и от арабски, арменски и османо-турски произход, които ще станат достъпни на световната научна общност и ще допринесат за бъдещи анализи, както по специфичните проблеми на богомилството и сродните движения, така и на по-широки теми от историята и съвременността. Публикуването на изследванията по проекта в реферирани и индексирани издания и специално в престижната поредица на издателството Brill – Eastern Church Identities, ще позволи те да достигнат до български и западни изследователи и по-широка аудитория. Интердисциплинарният характер на проекта и интегрирането на утвърдени и млади учени ще обогати българските и европейските проучвания в областта на философията, хуманитаристиката и социалните науки. Прави впечатления екипът, включващ специалисти от областта на християнската апологетика, църковната история, социологията, християнската философия, византологията, класическата филология, древните източни езици и култури, старобългаристиката и по-общо славистиката. Особено ми е приятно да приветствам съвместната работа на учени от СУ „Св. Климент Охридски“, университетът „Матни Лутер“, Университетът в Лодз, Пристънския университет, Нов български университет, Институтът за исторически изследвания и Сливенската Митрополия, и се надявам това сътрудничество да се затвърди и разшири. Желая ползотворна работа“.
Проф. д-р Иван Христов, ръководител на проекта:
„Заглавието на нашия проект е „Богомилството в историята и в наши дни“. Единствен от подадените в областта на хуманитаристиката от Софийски университет нашият проект беше успешен. Той и е единственият от групата науки от тип 2 (включват повече от една научна организация). Огромна благодарност дължим на базовата организация – Център за изследване на религиите, един интердисциплинарен общоуниверситетски център, където успяхме да обединим усилията на учени с различни профили, за да можем пълноценно да работим върху тематиката на богомилството.
Цел на проекта е да подложи на всестранно интердисциплинарно изследване богомилството, като важен духовен и социален феномен с нееднозначна роля за българската история в миналото и даващ заявка за възраждане в настоящето. Съответно по своята научна насоченост той е интердисциплинарен. В него има специалисти в областта на християнската апологетика, църковната история, социологията, християнската философия, византологията, класическата филология, древните източни езици и култури, ислямистиката, арабистиката, старобългаристиката и по-общо славистиката. Научният колектив включва дванадесет хабилитирани лица, утвърдени в своята област учени, а също трима асистенти, трима постдокторанти, притежаващи образователната и научна степен „доктор“, както и двама докторанти, представители на пет научно-изследователски организации в страната и в чужбина: СУ „Св. Климент Охридски“, като организация-партньор е Институтът за исторически изследвания при БАН, Нов български университет. А също така и много почетното за нас участие на проф. Мартин Илерт от Института за източно-християнски изследвания към Университета в Хале-Витемберг (Eastern Christian Studies-Institute. University Halle-Wittenberg), Center Ceraneum, University of Lodz – един нов изследователски център със значителни резултати в областта на изучаването на средновековните ереси.
Логото на проекта е дело на Любомира Стефанова, член на екипа. Логото е по мотиви на „Догматичното всеоръжие“ на Евтимий Зигавин (ок. 1050-1120). В центъра е изобразено перо, наподобяващо кръст, което символизира перо в служба на кръста. Около него има текст на гръцки и латински, взет от самото начало на съчинението , което Зигавин адресира към император Алексий I Комнин с думите „На верния цар за борбата с неверните“. И до днес делото на неговото перо е важен инструмент за борба с ересите.
Проектът е научен и ще осъществи непредубедено обективно изследване на новобогомилството в неговото отношение към историческото богомилство. Няма съмнение обаче, че резултатите му ще са от полза за православната апологетика и ересиология“.
Дейности:
Изследване на съвременната апология на богомилството и идентифициране на новите елементи, привнесени от новобогомилите. Това предполага сравнение на новобогомилството с историческото богомилство;
– изследване на социалната ниша на съвременните адепти на богомилството и техните културни и религиозни нагласи с помощта на специализирано социологическо изследване;
– съществено разширяване на познатата изворова база за средновековното богомилство в съпоставка с други дуалистични ереси като месалианството, манихейството и павликянството въз основа на ръкописни документи и свидетелства на гръцки, латински, сирийски, староарменски, арабски и старотурски/османски език.
– сравнение на начина на възникване и разпространение на богомилството със сродните еретически движения в Западна Европа;
– анализ на твърденията за съществуването на богомилско влияние върху Европейската Реформация и сравнение с аргументите за същото, изтъквани в Германия през 18 в.;
– изучаване на процеса на романтизиране (а понякога митологизиране) на богомилството в славянските литератури;
– изучаване на процеса на сближаване на богомилството с теософията и други философски и религиозни движения в Европа;
– Изследването на последните два пункта дава ключ за отговор на въпроса за привлекателността на това учение в средите на високообразованите.
В проекта за пръви път ще се осъществи:
1. Интердисциплинарно изследване на богомилството. Никога досега за неговото изучаване не са обединявали усилия специалисти от толкова много области, от които това изучаване се нуждае: християнска апологетика, църковна история, социология, християнска философия, византология, средновековна българска европейска история, класическа филология, древни източни езици и култури, ислямистика, арабистика, старобългаристика и славистика.
2. За първи път ще бъдат публикувани изворни текстове не само на класическите европейски, но и на древни източни езици, на арабски и на старотурски. Съответно работата с тях ще позволи по-детайлно сравнение на източните дуалистични ереси с богомилството, каквото до момента не е правено.
3. За първи път ще бъде осъществено социологическо изследване на възраждащото се богомилство.
4. Изобщо за първи път новобогомилството ще стане предмет на комплексен научен анализ.
Новобогомилството – богомилство под крилото на New Age, представлява микс от:
- Историческо богомилство
- Антично и старобългарско езичество
- Дъновизъм
- Европейска теософия и антропософия
- Литературна фикция
- Патриотична идеология
- Интелектуална поза
- Бизнес проект (екскурзии, платени лекции, арендуван „достъп до енергийни съоръжения“: додекаедър, пирамида, огледало на Козирев (помага за връзката със същества от други измерения като духовни учители, духовни водачи и др.).
Богомилството в историята и в наши дни
Работни пакети:
РП 1. Богомилството в България (проф. д-р Димо Пенков, Богословски факултет, СУ; проф. дин Иван Билярски, Институт за исторически изследвания – БАН; гл. ас. д-р Иван Йовчев, Богословски факултет, СУ; гл. ас. д-р Теодора Карамелска, Департамент „Философия и социология“, Нов български университет; гл. ас. д-р Щони Кокудев (о. Сава), Богословски факултет, СУ; постдок. Любомира Стефанова, Богословски факултет, СУ; постдок. Стелиан Кунев (о. Стелиан).
РП 2. Извори за богомилството (проф. дин Лиляна Симеонова, Seeger Center of Hellenic Studies, Princeton University; проф. дфн Мирена Славова, Факултет за класически и нови филологии, СУ; проф. д-р Иван Христов, Богословски факултет, СУ).
РП 3. Богомилството и Изтокът (проф. д-р Симеон Евстатиев, Факултет за класически и нови филологии, СУ; изсл. III ст. (R3) Игор Дорфман-Лазарев, Факултет за класически и нови филологии, СУ; доц. д-р Галина Евстатиева, Факултет за класически и нови филологии, СУ; доц. д-р Надя Филипова, Институт за исторически изследвания – БАН; докт. Салих Халил, Факултет за класически и нови филологии, СУ).
РП 4. Богомилството и западното християнство (Prof. Dr. Martin Illert, Eastern Christian Studies – Institute, University Halle-Wittenberg; Postdoc Konstantin Anikin, Eastern Christian Studies – Institute, University Halle-Wittenberg).
РП 5. Романтичният образ на богомилството в славянските култури (Prof. DSc. Gueorgui Mintchev, Center Ceraneum, University of Lods; Prof. Dr. hab.Malgorzata Skowronrk, Center Ceraneum, University of Lodz; докт. Йонко Бонов, Богословски факултет, СУ).
