
На понеделник, 25 август 2025 г. сутринта приключи официалната визита на Вселенския патриарх Вартоломей в Стокхолм. Преди отпътуването си за Римини, Италия. той отслужи заупокойна молитва (трисагий) на гроба на починалия митрополит Павлос, бивш митрополит на Амасия, на гробището „Скогскиркогорден“.
Патриархът благослови вярващите и изрази своята дълбока благодарност към местния митрополит Клеопа за оказаното гостоприемство и съвместното служение. От летището в Брома Негово Всесветейшество замина за гр. Римини, Италия, където продължи своето пастирско служение.
Начало и цели на конференцията
Престоят на Вселенския патриарх в Стокхолм бе по повод международното събитие „Икуменическа седмица 2025“ (18–24 август), организирано от Християнския съвет на Швеция. Откриването на конференцията се състоя в присъствието на шведския крал Карл XVI Густав и кралица Силвия, както и на министър-председателя Улф Кристерсон и съпругата му Биргита Ед.
Конференцията беше организирана от Християнския съвет на Швеция, който е основан в резултат на Стокхолмската конференция през 1925 г. и събра представители от църкви от цял свят — с над 70 семинара, молитвени служби и културни инициативи под мотото: „Време за Божия мир“ (Time for God’s Peace).
Организаторите отбелязват, че темите за изграждане на мир и помирение са били централни за конференцията от 1925 г. и продължават да бъдат изключително актуални за днешните църкви и общества.

Цели и задачи на конференцията:
- Възобновяване на духа от 1925 г. — точно 100 години след събирането на над 600 църковни водачи от 37 държави, които се обединиха за мир и примирение след Първата световна война.
- Мир и помирение — темите за изграждане на мир и помирение между различни християнски традиции бяха поставени в центъра на обсъжданията.
- Диалог и единство — конференцията отпразнува продължаващото усилие за християнско единство и икуменически диалог, като акцентира върху наследството на протестантсия богослов и архиепископ на Швеция Натан Сьодерблом, който е ключова фигура в движението за християнски диалог и помирение.
- Призив за единство и активна вяра — Вселенският патриарх Вартоломей апелира християните да не приемат войната за неизбежност, а да дадат духовен и етичeн отпор, стремейки се към единство, справедливост и опазване на Божието творение.
В рамките на събитието бяха подчертани:
- Екзистенциалната нужда от обединена християнска мисия и служение в контекста на глобалните разделения и климатичната криза.
- Подкрепа от различни християнски общности, включително римокатолици, лутерани, англикани, православни — което илюстрира продължаващото развитие на икуменическия диалог.
Посланието на Вселенския патриарх – без справедливост няма мир
В своите слова Вселенският патриарх Вартоломей подчерта:
„Ние дължим на нашата глобална общност да бъдем единни във вярата и в делото… Само когато стоим заедно в молитвено призоваване на Божия мир, можем да бъдем достоверни свидетели.“
„Мирът винаги започва в сърцето. Той изисква жертва и смелост, отнема време, труд и сълзи. Но е единствената ни надежда за оцеляване.“
Патриархът призова християните да отхвърлят войната като „политическа и национална необходимост“ и да бъдат истински миротворци, които защитават правата и достойнството на другите.
Вселенският патриарх Вартоломей нарече войната в Украйна „братоубийствена война – скандал за християнския свят и особено за Православната църква“, призовавайки християните да издигнат глас за справедливост и единство.
Наследството на Никея и търсенето на единство
В панела за Никейския събор, патриархът даде ексклузивно интервю за журналиста на Vatican News Андреа Торниели. В обширния разговор той засегна християнското единство, необходимостта от обща дата на Великден, глобалните конфликти и впечатленията си от новоизбрания папа Лъв XIV.
„Като християни, ние трябва да направим така, че гласовете ни да бъдат чути, обединени – точно както са направили нашите братя – и трябва да свидетелстваме за твърд ангажимент към справедливостта, защото без справедливост няма мир“, подчерта той.
Патриарх Вартоломей подчерта 1700-годишнината от Първия Никейски събор, наричайки го „крайъгълен камък в цялата история на християнството“. Съборът, каза той, е определил истината, която Църквата е провъзгласявала в продължение на векове, утвърждавайки Христос като „истински Бог от истинския Бог, от същата същност като Отца“ и поставяйки основата за свидетелството на Църквата през цялата история.
Патриархът също така подчерта важността на празнуването на Великден на една и съща дата по целия свят, въпрос, обсъждан за първи път в Никея. „За да бъдем достоверни като християни, трябва да празнуваме Възкресението на Спасителя на един и същи ден“, каза той, отбелязвайки, че диалогът по тази тема, иницииран от покойния папа Франциск, продължава.
Гласът на Римския понтифик
В специално послание до участниците в конференцията Папа Лео XIV напомни за какво са призвани всички християни:
„Последователите на Христос са призовани да бъдат съработници на помирението: да се противопоставят на разделението с кураж, на безразличието със състрадание и да носят изцеление там, където има болка.“
Той подчерта, че единството, за което Христос се моли „да бъдат всички едно“, трябва да бъде видимо чрез богословски диалог, богослужение и съвместно свидетелство в света.