Ренета Трифонова
Аз имах радостта да посетя и вашите домове, възлюбени братя; но какво казвам: имал съм радостта? Имал съм радостта и скръбта, защото видях, че този всерадостен Божи празник е послужил на едни за благочестие, а на други – за нечестие. Едни ходят на църква през тези дни и у дома благочестиво запалват кандило пред иконата, размишляват за възкресението или беседват за Господа, а други – от първия ден престанаха да ходят в църквата, както и самите вие виждате.
В първия ден имаше твърде много християни в църквата, на втория по-малко, а на третия още по-малко. Аз видях мнозина, които вече са се предали на нетрезвост: с преяждане, с пируване, с неблагообразен шум. Накрая, ще кажа, че срещнах и такива постъпки, за които не би било лесно и да се беседва сега в църквата. Но ако в домашната църква християните не ги считат за неприлични, ако не се срамуват да ги правят в домовете, то защо да не говорим за тях и тук? Не е ли Същият Бог, Който вижда всичко и в домовете, и в църквите? Кой ще ми повярва, че аз срещнах цели семейства – или пияни, или плачещи! Жалко, много жалко, че някои християни са невъздържани дори през тези дни, че превръщат най-светлите и радостни дни в плачевни и нечестиви.
„Ето, нито денем, нито нощем, ни дава покой нашият старец“ – забележете – старец, а не младеж. „Плаши всички деца“, ми каза една една плачеща жена, показвайки пияния старец. Боже, Боже мой! Как ние оскърбяваме Твоя най-велик празник, когато намираме другите да не се радват, а да плачат?! Единствено дяволът се радва, че успява да изкуши хората, да се предадат на безчинство от всякакъв род. „О, горко ми“ – вика пророкът, „защото тоя ден не е ден на светлина, а на тъмнина!“ (Йер. 21:5). Какво остава да се направи с такива и как да се постъпи с тях? Как да не скърбим самите ние, като гледаме скърбящите и плачещи семейства? Да, дяволът напълва през тези дни хранителните домове с пияници, а домовете на разврата – с развратници, а Божиите църкви пустеят.
Но с това се безчестят не само християните, създадени по Божия образ и подобие, а се оскърбява и Самият Бог, Който възкресил Христос. Бедните, нещастни християни на тоя град! Те превръщат рая в ад, Царството на Бога в царство на дявола, светлите дни на Божия празник – в дни на плач и скърби. „Потърпете Ме в деня на Моето възкресение (Софоний 3:8) 1„И тъй, чакайте Ме, казва Господ, до оня ден, когато ще се дигна за опустошение; защото е определено от Мене да събера народи, да свикам царства, за да излея върху тях Моето негодувание, всичката ярост на Моя гняв; защото от огъня на яростта Ми ще бъде погълната цялата земя“., казва Господ чрез пророка:
„Нека в обикновените дни ти с каквото и да е да съгрешаваш, да се поддаваш на изкушението, но въздържай се от грехове. В дните на Моето тържество, когато и небето, и земята и човешкият и ангелският свят се радват: потърпи Ме, в деня на Моето възкресение; поне сега не пиянствай, сега не съгрешавай, смили се над Моите рани, понесени за теб, почети Моя гроб, от който Аз възкръснах, не изостряй жилото на смъртта, което Аз притъпих, не се хвърляй в ада, който Аз разруших, не бягай от вратите на рая, които Аз отворих: потърпи Ме, в деня на Моето възкресение, пощади Мене, ако себе си не щадиш. За какво ти бягаш към княза на тъмнината, който Аз прогоних? За какво ти радваш Моите врагове, и не щадиш своята бедна душа? За какво светлия ден превръщаш в тъмна нощ, бързаш към обятията на смъртта, която Аз умъртвих, възпламеняваш огъня на геената, който Аз с Моите тежки страдания потуших? Смъртта пак оживява; адът, който Аз накарах да трепери и да плаче, пак се радва. Тези демони, които Аз разделих пак се осмелиха да се съберат! Те пак започнаха да се съживяват, когато Аз ги умъртвих! Те избягаха сякаш от Моето лице и като дим изчезнаха, когато Аз възкръснах и като восък се разтопиха; но сега пак се появяват за съблазняване и изкушаване на човека.
„О! Горко на света от съблазните, горко, защото тоя ден не е ден на светлината, но на тъмнината!“. „Умолявам те, християнино, Аз твоят Изкупител, потърпи Ме, поне през тези дни, не пиянствай: „потърпи в деня на Моето възкресение!“
Да, християни, който сам не иска да се спасим, него и Христос няма да спаси, който сам иска да погине, него и Самият Бог няма да избави от погибел. Помислете си за това. Амин.
–––
Превод: Виктор Дора
Източник: „Прости и кратки поучения на прот. Василий Бандаков“, том 3, Москва, 1900 г.
- 1„И тъй, чакайте Ме, казва Господ, до оня ден, когато ще се дигна за опустошение; защото е определено от Мене да събера народи, да свикам царства, за да излея върху тях Моето негодувание, всичката ярост на Моя гняв; защото от огъня на яростта Ми ще бъде погълната цялата земя“.
