Маргарита Генчева
През това лято бях помощник и доброволец на две детски лагерни смени в Кремиковския манастир. За първата ви разказах тук. Сега ще набележа някои акценти от втория детски православен лагер, на който бях доброволец – смяната с отец Кръстин.
Отец Кръстин служи в Панчарево (София), откакто се е върнал със семейството си от Хамбург, Германия, където е бил свещеник на българската общност в града.
Много ми хареса подходът му към децата. С разбираеми примери и простички думи беседите му към лагерниците бяха топли и неподправени. Темите включваха дома и семейството, молитвата и диалога, както и изповедта и причастието.
Подходът му беше следният: разделяше децата на отбори, които с игра на асоциации сами достигаха до основните изводи по конкретните теми.
Домът е там, където е семейството и семейството е там, където е домът. За един добър диалог (разговор между две личности) е нужно и двамата да проявяват взаимно търпение, да имат уважение един към друг, обич и взаимен интерес по обсъжданата тема. На диалога пречат например нетърпението и неуважението, омразата или обидата.
Каква е разликата между диалога и молитвата? Молитвата е разговор между теб и Бога. За да се случи този специален диалог, който наричаме молитва, не се изисква нищо от страна на Бога, защото Той винаги присъства, проблемът е, че ние често отсъстваме от самите себе си и затова ни се струва, че Бог не чува молитвите ни.
За диалог между двама души е необходимо желание и от двете страни, докато при молитвата всичко зависи от човека. Бог, Който е съвършената Личност, винаги е готов да ни чуе, да ни прости и да ни помогне.
Молитвата е три вида: просителна, благодарствена и молитва за прошка. Както при разговор между близки хора в едно семейство е нужно понякога да помолим за прошка, ако сме наранили близките си и пак да сме причастни на семейството, така и в общуването с Бога, ако сгрешим, е хубаво да поискаме прошка от Него, за да сме причастни отново на Неговото семейство, което е Църквата.
По този начин като концентрични кръгове темите бяха надграждани, докато не стигнахме до същността – темата за Тайнствата на покаянието и Евхаристията, които отецът свърза с темата за дома и семейството, молитвата и диалога на достъпен за малките деца език.
Всички хора по света са братя и сестри, защото Бог е Баща на всички нас. Затова, ако обиждаме или се държим лошо към ближния си, нараняваме Самия Бог, Който обича всеки човек безусловно и безкрайно.
По време на православния лагер имаше много игри и работилници за децата, където те изработваха кръстове от глина и молитвеници.
Седмицата включваше и два похода, като единият от тях беше до малък горски параклис. Пътят минаваше и през паметника на Димитър Стефанов Казака, втори знаменосец на Ботевата чета.
Лагерът завърши с Литургия, на която децата и преподавателите се причастиха.
Отец Кръстин, съпругата му Милена и двете учителки, които бяха с тях, направиха незабравима тази седмица не само за децата, но и за мен като помощник с интересни и душеполезни разговори и дискусии.
Запознах се и с един иранец по рождение (родител на две от децата), който откакто е приел християнството, не може да стъпи обратно в родината си (това би значело смъртна присъда), а баща му прекъснал всякакви контакти с него, като се отрекъл от сина си, заради избора му да смени исляма с християнството.
Историята му беше поучителна за мен, защото често не осъзнавам колко безценно е да живееш в демократично общество, където спокойно можеш да изповядваш вярата си без страх от гонения.
Този детски православен лагер още повече затвърди в мен убеждението, че в Църквата можем да живеем като едно семейство в обич и разбирателство, защото Господ Иисус Христос ни събира. Ако нещо разделя църковните общности – това е идеологията, която няма общо с християнството и живота в Христос.
