Християнство.бг
Главиницки епископ Макарий (Чакъров) е роден на 30 август 1981 г. в гр. София. През 1999 г. завършва с отличен успех Пловдивската духовна семинария „Св. Кирил и Методий“ при ректорството на Адрианополски епископ Евлогий. По решение на Св. Синод на БПЦ продължава обучението си в Богословския факултет на Букурещкия университет, който завършва през 2004 г. с бакалавърска степен. През 2006 г. е приет в магистърската програма на Богословския факултет на Солунския Аристотелев университет. През 2010 г. успешно защитава магистърска дисертация в катедрата по История на съвременните балкански православни църкви под ръководството на декана проф. Михаил Тритос.
От м. март 2007 г. е послушник в Рилската света обител. На 20 декември с. г. в съборния храм на манастира е постриган в монашески чин от Неврокопския митрополит Натанаил. Под мантия го води неговият духовен старец и игумен на обителта – еп. Евлогий. На 23 март 2008 г., Втора неделя от Великия пост, е ръкоположен за йеродякон от еп. Евлогий. Пак той на 16 април 2011 г., Лазарова събота, го ръкополага за йеромонах. На 26 март 2017 г., Четвърта неделя на Великия пост – на преп. Йоан Лествичник, в Рилската св. обител е удостоен с отличието архимандрит от Неврокопски митрополит Серафим. На 13 април 2022 г. по молба на Русенския митрополит Св. Синод на БПЦ-БП реши архим. Макарий да бъде ръкоположен за епископ и да служи занапред като негов викарий. С това решение архимандритът веднага беше преназначен да служи в Русенска митрополия. Наречението на архим. Макарий за епископ с титла „Главиницки“ беше направено от Св. Синод на заседанието му на 21 юни и на 26 юни 2022 г. в Троянския манастир той беше ръкоположен за епископ на БПЦ-БП1Източник на беографичната справка: Двери бг..
Екипът на Християнство.бг се свърза с Главиницки епископ Макарий за неговото първо интервю в медиите след хиротонията, в което да бъде представен на нашите читатели.
– Ваше Преосвещенство, в началото на нашия разговор, да започнем с някои подробности от живота Ви преди да станете монах. Завършвате с отличен успех Пловдивската духовна семинария, след това Богословския факултет на Букурещкия университет и магистратура в Солунския Аристотелев университет. Като образован човек, как мислите, каква е ролята на образованието за съвременния християнин и за християнския живот и мисия въобще, за живота в Църквата?
– Най-напред изказвам благодарността си за вниманието и поканата към мен. Пожелавам на Вашия екип и читателите много радост и удовлетворение в Христа от всичките ви трудове.
Относно значението на образованието в живота и формирането на всеки един член на обществото дори не е необходимо да се говори. Какво, обаче, трябва да кажем за религиозното образование във всичките му форми и степени по отношение на християните? Свещеното Писание е изворът на цялото ни понятие за Бога. Сам Христос казва, че в писанията се открива всичко, което има да стане (Мат. 26:54). Той е изпълнението на закона (Мат. 5:17) и само чрез Него можем да открием смисъла в свещените книги. В Апокалипсиса на Йоан четем: „Аз съм Алфа и Омега, начало и край, Първият и Последният“ (Откр. 22:13). От старозаветни времена едно от задълженията на божия народ било да изучава писанията. Онези, които се посветили на служба Богу, разбира се, разяснявали свещените текстове на по-малките свои братя. Такава е ролята на свещенослужителите и богословите в наши дни. Повече от ясно било за тях, че ако не познават писанията, невъзможно било да познаят и Истината, когато настъпи времето за Нея. Всичко в свещените книги започва и свършва с Премъдростта, която е Христос. Началото на човешката история е начало на дългия път на творението към Твореца. Христос е Творецът и в Него ще се събере цялото творение, когато се изпълнят времената или, с други думи, когато дойде краят. Значението на религиозното образование и днес е същото, каквото е било и преди Истината, разбирай Христос, да се яви, а именно, да Я разпознаем и да заживеем с Нея. Много хора, членове на Църквата, не живеят с Христос, защото не Го познават. А как ще Го познаят, когато не Го търсят? Не знаят откъде да започнат. Най-просто казано, живеят в заблуда, понеже не знаят писанията, а така не могат да узнаят и за Божията сила (Мат. 22:29). Наше задължение е да четем свещените книги и всякаква друга църковна литература, а Бог несъмнено се грижи и постепенно отваря умовете, за да разбираме прочетеното (Лук. 24:45).
– От една кратка визитка за Вас в медиите разбрахме, че обичате музиката, пеете добре, създали сте хор в ротондата „Св. Георги“ в София. Откъде е у Вас тази любов към църковната музика?
– Бях на 10, когато попаднах в един детски църковен хор в моя роден град Пловдив2Εп. Макарий е роден в София, но израства и учи в гр. Пловдив (бел. ред.). . Възприех църковната среда като свой дом, което предопредели и обучението ми в семинарията. Като неделима част от богослужението, музиката заема съществено място в учебния процес на църковните ни училища. По-конкретно, традицията на древното църковно пеене, което намира своето развитие най-вече в Източната църква, плени всичките ми сетива още от първия ми допир с него. Настроението, което то поражда у мен, когато изпълнявам или слушам византийските химни, ми помага да оставам с Бога и да преживявам богослужението всеки път по неповторим начин. Съжалявам, че желаещите да се посветят на това изкуство са твърде малко, но това е отражение на църковната ни действителност.
– В своето слово-отговор след хиротонията цитирате св. ап. Павел: „Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие силни; вие сте славни, а ние безчестни“ (1 Кор. 4:9-10). Предназначението на епископа е едно – да стане залог за умъдряването, оздравяването и прославата на своето паство“. Какъв според Вас трябва да бъде епископът днес, за да оздрави паството си?
– Всичко това бих обобщил чрез едно друго слово на Спасителя, Който казва: „и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб, както Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи…“ (Мат. 20:27-28). Паството има нужда на първо място от пастир – своя пастир, когото да разпознае и да последва. Невъзможно е да бъдеш разпознат като добрия пастир, ако не станеш отражение на Добрия пастир от Евангелието, който полага душата си за овците (Йоан 10:11). Христос казва, че Той е вратата на овците и, който влезе през нея, ще бъде спасен (Йоан 10:9). Накратко, наше задължение е да отведем поверените ни души в дворите Господни, но това може да стори не пастирът, който е крадец или разбойник, който ще убие и погуби, и разпръсне стадото, понеже не го е грижа за овците (Йоан 10:12-13), а който ръководи добре своето паство и държи чадата си в послушание с пълна сериозност (1 Тим. 3:4), който преподава право словото на Христовата истина, не само на думи, но и на дело. Виждате, че отново се позоваваме на думите от Свещеното Писание, въпреки че въпросът Ви към мен е какъв трябва да бъде епископът днес. Епископът във всяко време трябва да е един и същ, защото Сам Христос „е същият вчера, и днес, и вовеки“ (Евр. 13:8). Човек е призван да промени времето, а не времето човека.
– Днес обществото се раздира от идеологически спорове, те навлязоха с пълна сила и в църковната общност. Как може един епископ да „умъдри“ (както се изразявате във Вашето слово-отговор) хората, които днес са толкова разделени по всякакви въпроси? Мислите ли, че проблемът е само в липсата на любов или има и по-дълбоки причини за фрагментирането на обществото ни?
– Разделението в обществото съвсем не се основава на разделение в изповедта. Разделението на доктринална основа би било причина за съвсем различни процеси от тези, които в момента протичат сред нашия народ. За тях, обаче, не е моя работа да говоря. Моя грижа е да свидетелствам за лозата, която е Христос. В Евангелието ясно се говори за това, що е единство, и как то може и трябва да се осъществи. Всички, които в Христа се кръстихме, станахме клони на тази лоза. Получихме възможността да черпим от соковете на лозата. Сподобихме се с великата милост да пребъдваме ведно с корена на всички блага. Сам Христос свидетелства, че онези клони, които пребъдват в това единство, ще дадат много плод, понеже пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата (Йоан 15:4-6). А когато коренът е свят, ясно е, че ще са свети и плодовете на пръчките. Всичко това е алегория за делата на християните, които се ръководят и живеят според Христовия закон. Христос е Бог на мира и на любовта. За да пребъдваме в единство с такъв Бог, и ние, според думите на св. ап. Павел, сме призвани да живеем в единомислие и мир, като се утешаваме едни други (2 Кор. 13:11). В това е и отговорът на въпроса. Явно не живеем нито в единомислие, нито в мир. Значи и Христос не е сред нас. Епископът трябва да е силен на дума и на дело, а „който има уши да слуша, нека слуша“ (Мат. 11:15).
– От много години се обсъжда в публичното пространство въпросът за липсата на катехизация преди кръщение. Можем ли да продължим да живеем в църквата както досега или имаме проблем в тази насока?
– Както вече споменахме, катехизацията е фундамент и предпоставка за пълноценен живот в Христа. В случаите, когато оглашеният е човек в зряла възраст, е още по-добре, ако този процес започне преди тайнството св. Кръщение. За да съзнава необходимостта от такава подготовка, обаче, кандидатът трябва да има дългосрочна нагласа спрямо своите взаимоотношения с Христовото тяло. Според св. Максим Изповедник човекът е богоподобно духовно-лично и психо-телесно същество, което е устремено към пълнотата на личното общение с Бога в любовта. За плътския човек идеята за себеотрицание и любов към Бога, по-голяма отколкото към самия себе си, противоречи на всяка логика на „нормалния живот“. Промяната у такъв човек изисква много повече време от това, което би могло да се отдели в който и да било курс по катехизация. Успехът е възможен само, когато ние като християнска общност променим времето. Когато засвидетелстваме пред света плодовете на Христа, които са „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“ (Гал. 5:22-23), понеже всички ние сме работници на Божията нива. Така делото на Църквата ще има успех, понеже няма да зависи от катехизаторски курсове, които нито някой иска или има време да посещава, нито пък Църквата разполага с инструменти да налага и изисква, а ще се превърне в желано място за всички отрудени и обременени от греха, търсещи успокоение (Мат. 11:28).
– От опита, който имате като монах, какво бихте казали за монашеството – трябва ли то да бъде затворено в манастирите или е необходимо монасите да се срещат с хората и да беседват с тях, да ги учат? Има ли монахът полза от някаква дейност сред миряните или „монахът е за манастира“?3Въпросът не се отнася до епископското служение, което е обществено служение (бел. ред.).
– Монашеството е за манастирите и усамотените места. Послушанията, които са задължение на монашестващите, се определят от манастирското ръководство. Срещите и беседите с миряните също можем да причислим към тях. Св. ап. Павел говори за различните дарби, с които се отличават членовете на Христовото тяло (1 Кор. 12:30). Главата на общността носи отговорността да организира нейната правилна функция според дарбите на всеки един. По отношение на монасите, игуменът е този, който трябва да прецени и определи на кого да възложи едно такова послушание. Ако въпросната обител е посещавана и има подходящ за тази работа монах, при всички случаи ползата от срещите на поклонниците с него несъмнено ще бъде голяма. Животът на монаха е на пръв поглед еднообразен, но той е изпълнен с вълнения, които и най-големият пътешественик не е преживял. Опитът на монаха е придобит от общението му с вечността, а не от съприкосновението с тленното и лъжовното. В този ред на мисли духовните беседи с духовници-монаси биха били безценен опит за търсещия християнин.
– Благодарим за отделеното време и желание за този разговор. Пожелаваме Ви богати плодове на Христовата нива и бихме са радвали да благословите екипа на Християнство.бг и нашите читатели.
– За мен също беше радост! Бог да ни дарува Своя мир!
- 1Източник на беографичната справка: Двери бг.
- 2Εп. Макарий е роден в София, но израства и учи в гр. Пловдив (бел. ред.).
- 3Въпросът не се отнася до епископското служение, което е обществено служение (бел. ред.).
