Християнство.бг
Архим. Христодул
През последните дни, покрай разговорите за Откровението и последните времена, наблюдавам едно явление, което наистина ме тревожи.
Има хора, които са готови да ти изнесат цяла лекция за Антихриста. Те знаят, или поне смятат, че знаят кое ще е белегът на звяра, как ще бъде въведен, каква технология ще бъде използвана, кой ще управлява, какво означава всяко едно от числата и символите в книгата Откровение. Говорят с такава увереност, с каквато дори мнозинството от самите Отци на Църквата не са си позволявали да се произнасят.
И се питам:
Ако толкова много ние знаем за Антихриста, то дали познаваме Христос?
Защото християнството не е състезание по познания за последните времена.
Христос няма да ни попита дали навреме сме успели да разберем каква технология ще използва звярът. Той ще ни попита дали Него сме възлюбили и дали тази наша любов е станала любов към човека.
„Гладен бях и Ми дадохте да ям; жаден бях и Ме напоихте…“ (Мат. 25:35).
Това е предобразът на Страшния съд, който Сам Христос ни е дал.
И именно тук се крие голямото противоречие на нашето време.
Човек може с часове да стои в интернет, като размишлява над числото 666, белега на звяра, личните документи, микрочиповете и световните конспирации, но за молитва да не намира дори няколко минути.
Може да знае наизуст цели пасажи от Откровението, а от години да не е пристъпвал към тайнството Изповед.
Може да размахва пръст срещу свещеници, епископи и вярващи, да нарича всички „заблудени“ и „предатели“, но никога да не се е запитал кога самият той е поискал прошка от човек, когото е наранил.
Може да се страхува да не би някога да се поклони на звяра, а в същото време всекидневно да се кланя на собствения си егоизъм.
Това не е духовна бдителност.
Църквата, разбира се, говори за последните времена. Откровението е книга от Свещеното Писание и никой няма право нито да я пренебрегва, нито да омаловажава нейните предупреждения.
Но Откровението не ни е дадено, за да си измисляме дати, сценарии и технологични теории. То ни е дадено преди всичко, за да оставаме верни на Христос дори в най-трудните времена.
Затова големият въпрос не е само:
„Ще разбера ли кой е Антихристът?“
Налице е един много по-съществен въпрос:
„Принадлежа ли аз днес на Христа?“
Черкувам ли се (Водя ли църковен живот)?
Моля ли се?
Кая ли се?
Изповядвам ли се?
Причастявам ли се с благословение и с подобаваща подготовка?
Прощавам ли?
Проявявам ли милост?
Боря ли със собствените си страсти?
Или просто съм превърнал Православието в безкраен интернет спор?
Защото съществува една особено изтънчена духовна уловка: човек да си вярва, че понеже „е разбрал какво се случва“, той автоматически е вече духовно подготвен.
Но не е.
Ти може да познаваш цялото Откровение, но все още да не си научил да казваш дори: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“.
Може да разпознаваш всички предполагаеми предвестници на Антихриста, но да не разпознаваш в себе си гордостта, осъждането, злопаметността и липсата на любов.
И тогава каква е ползата?
Най-голямата опасност за християнина не е да не успее да разгадае всички символи и образи на Откровението.
Най-голямата опасност е да изгуби Христос, докато си мисли, че се подвизава за Него.
Затова е и необходима катехизацията. Необходимо е да познаваме Свещеното Писание, но разбрано и преживявано в живота и в Свещеното Предание на Църквата. Необходимо е да познаваме Отците, но преди всичко е необходимо покаяние.
И още нещо към всички нас, които публично говорим по тези въпроси:
Малко смирение никога никому не е навредило.
След като дори великите Отци на Църквата са подхождали предпазливо към някои от трудните за разбиране места в Откровението, ние не можем, две хиляди години по-късно, да се появяваме в интернет като притежатели на всички Божии тайни.
Нека, прочее, се учим.
Нека размишляваме.
Нека бъдем бдителни.
Но преди всичко нека се покайваме.
Защото в крайна сметка целта на християнина не е да стане познавач на Антихриста.
Целта му е да стане човек на Христа (Христов).
И ако действително сме Христови, тогава, когато и да настъпят последните времена, те ще ни заварят там, където трябва да бъдем:
не обхванати от ужас пред един екран, а коленичили пред Христос.
––––––––––––
Превод от гръцки език: Анула Христова
Източник: Αρχμ Χριστοδουλος
