Ако за един ден, прекаран благополучно от нас, ние вечерта трябва да благодарим на Господа, тогава как да не Му благодарим за цялата изминала година? Дали благополучно или не е преминала тя, за нас е достатъчно и това, че тя е изминала. Трябва да благодарим на Бога, че сме останали живи, когато другите са умрели, или изпаднали в такава беда, че и с останалите години на целия си живот, едва ли ще поправят своите дела.
Впрочем, бъдещето е в Божиите ръце: някой изминалата година е прекарал благополучно и може да го очаква беда в настъпващата; а друг е видял скръб в изминалата година и Господ ще го зарадва в настоящата. Един я е преживял в бедност и сега не може да му се помогне; друг е получил такава болест, от която и в настъпващата година не се надява да се излекува; обаче и единият, и другият, трябва да благодарят на Бога, защото и бедността, и болестта избавят човека от множество грехове.
А колко благодат и милост придобиват от Бога: и този, който понася бремето на бедността, и този, който дълго лежи на болнично легло! Ще попитате: какво е по-ценно? Да живееш благополучно – добре и в богатство, и при все това да бъдеш враг Божи; или да бедстваш в живота, но да бъдеш приятел и брат Божи? Помислете: богатите ли Господ нарича Свои братя, или бедните и нищите? Щастливите в този живот или нещастните? Не виждаме ли, че при богатството си човек често изгубва и вярата и любовта си към Бога – не уважава църковните постановления, не почита нито празниците, нито постите. А за нещастните има само една утеха: Бог и Неговите заповеди: блажени бедните духом… блажени плачещите (Мат. 5:3–4), и напротив: Горко вам, преситените сега! … Горко вам, които се смеете сега! (Лук. 6:25), казва Господ. Богатството, разкошът и смехът ще преминат, а Божията любов, придобита със скърбите на живота, няма да остави човека нито в този, нито в бъдещия живот.
И така, християни, не се хвалете с това, че някой е прекарал благополучно изминалата година, защото преди смъртта никого не трябва да се облажава. Да видим още каква участ очаква занапред този, който сега се гордее със своето здраве, с успехи в търговията, с благополучие в семейството! Дай, Боже, да бедстваме, само това бедствие би ни послужило за душевна полза. Изминала е година, изминали са и много други години, ще преминат и настъпващите години; единствено вечността никога няма да премине, тя няма край. Както вълните на реката една след друга препускат в морето, така и всички години на нашия живот ще си отидат във вечността – единствено греховете няма да отминат. По-добре да започнем да молим Всеблагия Бог за нашия живот – дълъг или кратък – да бъде добродетелен и безгрешен, за да не загубим чрез него Божията любов.
Годината си отиде, благодарим Ти, Господи! Амин.
———–
Превод: Виктор Дора
Източник: „Прости и кратки поучения на прот. Василий Бандаков“, том 1, Москва, 1900 г.