Християнство.бг
Архим. Никанор
Много преди днешните организатори на шествия, подписки, антисинодални протести и разни „беседи“ съм бил и неофит, и зилот!
И от изстрадан опит ви казвам, че не можеш да проповядваш християнството на почвата на човешките страсти!
В св. Евангелие Спасителят ни предупреждава:
„А всеки, който слуша тия Мои думи и ги не изпълнява, ще заприлича на глупав човек, който си съгради къща на пясък; и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя рухна, и срутването и беше голямо“ (Мат.7:26-27).
А за кои Христови думи става въпрос?
„Не съдете, за да не бъдете съдени; защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?… Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините, за да го не стъпчат с краката си и, като се обърнат, да ви разкъсат… Има ли помежду ви човек, който, кога му поиска син му хляб, да му даде камък, и кога поиска риба, да му даде змия? И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате на чедата си добри деяния, колко повече вашият Отец Небесен ще даде блага на ония, които Му искат? Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям; защото това е законът и пророците. Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен. Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме? И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие“ (Мат. 7:1-23).
Това са страшни думи!
Сърцето, в което Божието Слово може да покълне и да даде плод, е единствено това, което е „съкрушено и смирено“ (Пс. 50:19).
Бог е познаваем само по пътя на личното дълбоко и сърдечно покаяние, когато човек осъжда себе си на адските мъки, без да се отчайва! Друг път няма: „защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират“ (Мат. 7:14).
Огромна грешка, грях и нравствено престъпление правят тези, които си въобразяват, че могат да обърнат хората към вярата като „свирят“ на струните на техните страсти: гордост, страх, осъждане, ненавист, завист и самолюбие!
Св. Юстин Мъченик много добре посочва с какво се отличават вярващите като граждани. Те не се показват пред всички, парадирайки с праведността си, а:
„Християните… водят наистина уникален и невероятен начин на живот. Те живеят в своето отечество, но са като пришълци; участват във всичко като граждани, но търпят всичко сякаш са иностранци. За тях всяка чужда страна е отечество, и всяко отечество – чужда страна… С други думи, каквото е душата за тялото, това е християнинът за света”.
