Меню Затваряне

Господи, дари ни пълна вяра в Тебе чрез Светия Дух

Икона на св. Силуан на о. Добромир Димитров

Св. Силуан Атонски

Аскетически мисли, съвети и наблюдения

Първа част

Моите мисли са от дълги години преживявания. Божиите милости бяха към мене без край. И ако Господ не беше ме вразумявал, като Добрия Пастир, с благодатта Си, враговете щяха да са ме погълнали.

Пиша за милостите на Господа и ми е леко да пиша, защото душата ми познава Господа чрез Светия Дух и знае колко много Той обича човека. От многото Си любов и кротост Той няма да ни спомене за греховете ни.

Духът ми желае било да се моли, било да пише, било да говори за Бога ненаситно, а за светски неща душата ми не иска да чуе.

***

Ако ти говориш или пишеш за Бога, моли се и проси от Господа помощ и вразумление и Господ ще ти съдейства и ще те вразумява. И ако имаш недоумение, направи три поклона и кажи: „Милостиви Господи, Ти виждаш, че душата ми е в недоумение и се боя да не сгреша. Вразуми ме, Господи“. И Господ непременно ще те вразуми, защото Той е много близко до нас. Но ако се усъмниш, няма да получиш желаното. Нали Господ каза на Петър, когато той започнал да потъва сред вълните: „Маловерецо, защо се усъмни?“ (Матей 14:31). Така и душата, когато се усъмни, започва да потъва в лоши помисли.

„Господи, дари ни пълна вяра в Тебе чрез Светия Дух“.

***

Комуто не е дадено да учи другите, а поучава, той оскърбява Божието величие.

***

Има хора, даже и големи, които, когато изпаднат в недоумение, не търсят помощ от Господа; а трябва откровено да казваме: „Господи, аз съм човек грешен и не разбирам как трябва да постъпя, но Ти, милостиви, вразуми ме да направя каквото е нужно“. И милостивият Господ, Който не иска душата ни да остане смутена от врага, ще ни внуши какво трябва и какво не трябва да правим.

***

Когато знаем много, да благодарим на Господа за даденото знание. Но само знание не е достатъчно; трябва да има плодове на Светия Дух в душата, поне едно малко зрънце, което с времето ще порасне и ще даде обилен плод.

***

Аз пиша и ми е лико като пиша, защото душата ми знае Господа. Но по-добре е човек да се моли, без да се разсейва, защото молитвата е по-ценна от всичко. Ала непрестанно да се моли с пламък душата няма сили и затова трябва да й даваме почивка от молитвения труд; тогава можем да четем или да размишляваме, или да пишем за бога. На всекиго както внушава Господ.

Добре е човек да се поучава в Господния закон ден и нощ. Това носи на душата мир в Бога и Господ изпълва цялата душа, и тогава за нея не съществува нищо, освен Бог.

Когато душата е в Бога, светът е изцяло забравен и душата съзерцава Бога. В друго време Господ подтиква с благодатта Си душата да се моли за целия свят, а понякога само за даден човек. Когато и както иска господ.

Но да виждаме Божиите тайни, трябва усърдно да молим Господа за смирен дух и тогава ще ги познаем чрез Светия Дух.

***

Знай, че когато някоя беда сполети хората и душата заплаче за тях пред Бога, те ще бъдат помилвани. Светия Дух Се е докоснал до душата и й е дал молитва за хората именно, за да бъдат те помилвани. Така милостивият Господ обича Своето създание.

Може би някой ще си помисли: как ще се моля за целия свят, когато за себе си не мога да се моля? Но така говорят онези, които не са познали, че Господ чува молитвите ни и ще ги приеме.

Моли се просто, като дете,  Господ ще чуе твоята молитва, понеже нашият Господ е толкова милостив Отец, че ние не можем нито да го разберем, нито да си го представим и само Светият Дух ни отрива Неговата велика любов.

***

На онези, които обичат скърбящите, Господ дава пламенна молитва за хората. Те се молят със сълзи за народа, който обичат и за който скърбят, но тази скръб е угодна на Бога.

Господ избира молитвениците за целия свят. На киевския подвижник Партений, който искал да разбере какво е монашеската схима, Божията майка казала: „Схимникът е молитвеник за целия свят“.

***

Господ иска всички да спаси и със Своята благост призовава целия свят. Господ не отнема волята от душата, но с благодатта Си я насърчава към доброто и я привлича към Своята любов. И когато Господ иска да помилва някого, Той внушава на другите желание да се молят за него и помага в тази молитва. Затова трябва да знаеш, че когато ти дойде желание да се молиш за някого, значи Самият Господ иска да помилва тази душа и милостиво слуша твоите молитви. Но не трябва да бъркаш желанието за молитва, което внушава Господ, с желанието, което се ражда по пристрастие към онзи, за когото се молиш.

Когато молитвата идва от чиста скръб за някой жив или починал, тогава в нея няма пристрастие. В тази молитва душата скърби за него и усърдно се моли и това е признак на Божията милост.

***

Душата ми изпита и видя големи милости към мене и към онези, за които тя се е молила; и разбрах, че когато Господ дава скръб за някого и желание да се молиш за него, това значи, че Господ иска да помилва този човек. Затова, ако почувстваш скръб за някого, трябва да се молиш за него, защото Господ иска да го помилва заради тебе. И ти се моли. Господ ще те чуе и ти ще прославиш Бога.

***

Всяка майка, когато разбере, че беда е сполетяла децата й, страда тежко, може и да умре. И аз изпитах подобно нещо. Едно отсечено и очистено дърво бързо се затъркаля по рампата, а там стоеше човек .Виждах това, но от голямата скръб не можех да извикам: „Бягай бързо“; сърцето ме заболя и заплака, и дървото се спря. Този човек ми беше чужд, не го познавах, а ако ми беше близък, мисля, че едва ли бих останал жив.

***

Молитвата на горделивите е неугодна Богу; но когато душата на смирения човек скърби, Господ непременно ще я послуша. Бог чува душата винаги, но ще я послуша само когато тя е смирена. Един старец-йеросхимонах, който живееше по склоновете на Света гора, беше виждал как молитвите на монасите се издигат към небесата и аз не се учудвам на това. Същият този старец, когато бил момче, като гледал как баща му се измъчва заради голямата суша, която заплашвала да погуби цялата реколта, се отдалечил в дъното на градината и започнал да се моли:

„Господи, Ти Си милостив, Ти си ни създал, Ти храниш и обличаш всички; Ти виждаш, Господ, колко страда баща ми за дъжд, изпрати на земята дъжд“.

И се събрали облаци, и завалял дъжд, и напоил земята.

А един старец, който живееше на морето близо до пристанището, ми разказваше следното:

„Беше тъмна нощ. Пристанището беше пълно с рибарски лодки. Започна буря и бързо се усили. Лодките започнаха да се удрят една в друга. Хората се опитваха да ги привържат, но беше невъзможно да викат колкото имат сили и стана страшно да слушаш виковете на изплашените хора. Обзе ме скръб за народа и започнах да се моля със сълзи:

„Господи, укроти бурята, умири вълните, пожали и спаси Твоите хора, които са в беда“. И скоро бурята престана, морето утихна и успокоените хора благодариха на Бога“1.

***

По-рано мислех, че Господ върши чудеса само по молитвите на светиите, но сега разбрах, че и на грешния човек Господ ще стори чудо, стига само да се смири душата му, защото когато човек се научи на смирение, тогава Господ слуша неговите молитви.

Мнозина от неопитност казват, че еди-кой си светия е направил чудо, но аз разбрах, че Светият Дух, Който живее в човека, Той върши чудесата. Господ иска всички да се спасят и да бъдат вечно с Него, затова чува молитвите на грешния човек, заради ползата на другите или на самия човек, който се моли.

***

За всички, които желаят моите молитви, със сълзи моля Господа: „Господи, дай им Твоя Свети Дух, да Те познаят чрез Светия Дух“.

***

Господ безкрайно обича нас, грешните, и дава на човека Светия Дух, и душата чрез Светия Дух знае Господа, и блаженства с Него, и Му благодари, и Го обича, и от голямата радост й става мило за целия свят и силно желае всички хора да познаят Бога, защото и Самият Господ желае това на всички. Но наистина тое възможно само по благодат, дори и тя да е малко. А без благодатта човек е като животно.

О, как ми е жал за хората, които не познават Бога. А ние, православните християни, сме щастливи, защото познаваме Бога. Научил ни е Светия Дух.

Той ни научава да обичаме и враговете.

***

Човек, докато не узнае по-голямото, е доволен и от малкото, което има. Той е като петела, който живее в малкия селски двор, вижда малко хора и животни, знае своите десетина кокошки и е доволен от живота си, защото не знае нищо повече.

А орелът, който лети високо в облаците, и зоркият му поглед стига надалеч, и улавя отдалече уханията на земята, и се наслаждава на красотата на света, знае много страни, морета и реки, вижда множество зверове и птици, няма да бъде доволен, ако го оставят с петела в малкия двор.

И човека, докато не узнае за по-голямото, е доволен от малкото, което има. Затова бедният селянин често е доволен, че има храна и дреха и е благодарен на Бога за това. Но образованият човек не е доволен от такъв живот и търси простор за ума си.

Така става и в духовния живот. Който не е познал благодатта на Светия Дух, е като петела, който не знае полета на орела. Той не разбира сладостта от умилението и от Божията любов. Той познава Бога от природата и от Писанието, стига му да спазва правилата и е доволен от това, както е доволен петелът от съдбата си и не тъжи, че не е орел.

Но онзи, който е познал Господа чрез Светия Дух, се моли ден и нощ, защото благодатта на Светия Дух го увлича да обича Господа и от сладостта на Божията любов той леко понася всички земни скърби, и душата му непрестанно тъгува само за Господа и винаги търси благодатта на Светия Дух.

***

Който иска непрестанно да се моли, нека бъде въздържан във всичко и послушен на стареца, на когото служи. Той трябва да се изповядва чисто и да мисли, че Господ ръководи със Своята благодат и неговия духовник, и стареца му, тогава няма да има лоши мисли срещу тях. Такъв човек заради святото му послушание ще то учат благи мисли от благодатта и той ще преуспява в Христовото смирение. Но ако си помисли: „Нямам нужда да се съветвам с когото и да било“ и остави послушанието, ще стане раздразнителен и не само няма да преуспее, но и ще загуби молитвата.

Ако искаш да задържиш молитвата, трябва да обичаш хората, които те обиждат, и да се молиш за тях, докато душата не се помири с тях, и тогава Господ ще ти даде непрестанна молитва, понеже Той дава молитва на онзи, който се моли за враговете.

В молитвата учител е Самият Господ, но трябва човек да смирява душата си. Който правилно се моли, има Божия мир в душата си. Молитвеникът трябва да има милостиво сърце към цялото творение. Молитвеникът обича всички и жали всички, защото благодатта на Светия Дух го е научила на любов.

Следва

Превод: Кръстю Банев

Източник: Софроний Сахаров „Св. Силуан Атонски“, „Омофор“, 2008


1 Тук старецът разказва в трето лице какво би се случило с него самия.

Posted in Аскетика, Богословие, Светогорие, Святост

Вижте още: