„Изследвайте сами себе си, дали сте във вярата; сами себе си опитвайте. Или не се съзнавате, че Иисус Христос е във вас? Не съзнавате, само ако сте недостойни.“ (2 Кор. 13:5)
Вярата е пробивна, но не служи само за пробиви.
Вярата е успешна, но не служи само за успехи.
Вярата е смела, но не и безразсъдна.
Вярата е истински любяща, вярва във всичко, но не и глупава – проницателна е.
Вярата живее, функционира и служи чрез истината, но само онази истина, родена от Божията любов.
Вярата понякога води към самота, но никога в изолация.
Вярата често страда, но не е в отчаяние.
Вярата работи усилено в настоящето, но формира бъдещето.
Вярата е за сърцето, но не изключва ума. Приканва ума в сърцето, за да се обнови.
Вярата е проницателно милостива, а не просто даряваща.
Вярата не търси своето, но търси Божието като свое.
Вярата не е преходна в своите постижения, но всичко постигнато чрез нея се оставя настрана, за да се протегне напред към новото, което е поставено като цел от Бог за бъдещето. Вярата е прогресивна.
Вярата мрази греха, но изпълва с благодат човека, който е победил греха в своя живот. Такъв човек е станал праведен, защото живее чрез същата тази вяра, чрез която е победил греха в своя живот.
Вярата не се радва просто за успеха на другите, а за тяхното смирение, което е последвало техния успех. Не е лесно да се смириш след успех.
Вярата не търси проява чрез силата на властта, господството или влиянието на политически или религиозни постижения, а чрез живот разпънат в Христос.
Вярата няма амбиции за нищо в този свят. Тя не търси господство, власт или влияние, тя вече ги притежава божествено чрез любовта, единствено което търси е животи, които да бъдат променени в Христос.
Вярата развива своя божествен потенциал единствено от взаимоотношение, а не чрез постижение.
Вярата е за любящ живот с Бога и ближните, но и за любящ живот с враговете.
Вярата ни води в любящо превъзходство, а не в цивилизационно, идеологическо, политическо или религиозно превъзходство.
Вярата унижава човешкото аз като издига любовта към всички за всичко. Вярата благославя онези, които са направили от аз-а си слуга, за да издига и благославя слабите, унижените и отхвърлените.
Вярата не е понятие на човешка религиозна логика, но е действие родено от любовта, за да предизвика парадокси срещу здраво установените системи на падналата човешка природа в този свят.
Вярата е скрита, тиха и мълчалива, но въпреки това гласът ѝ се чува по четирите краища на земята. Покажи ми вяра без дела, за да та покажа вяра с дела.
Вярата гледа на небесното като земно притежание. Небето е силно привлечено от вярата на вярващия.
Вярата благовести славното дело на Христос, а небесата проповядват славата на Бога.
Вярата търси отговорите на житейските въпроси не в строгите божествени отговори, а в индивидуалните истории на изпитания и триумфи на отделния вярващ.
Вярата се движи, но понякога и пълзи, зависимо от състоянието на вярващия, но никога не стои на едно място, не се отказва, докато не стигне до определената от Бога дестинация.
Господи, придай ни вяра!
––––––
Източник: Вяра и Дело, брой 5 (43), година IX, октомври 2023 г.