Меню Затваряне

Господи, придай ни вяра!

Иво Койчев

Иво Койчев

„Изследвайте сами себе си, дали сте във вярата; сами себе си опитвайте. Или не се съзнавате, че Иисус Христос е във вас? Не съзнавате, само ако сте недостойни.“ (2 Кор. 13:5)

Вярата е пробивна, но не служи само за пробиви.

Вярата е успешна, но не служи само за успехи.

Вярата е смела, но не и безразсъдна.

Вярата е истински любяща, вярва във всичко, но не и глупава – проницателна е.

Вярата живее, функционира и служи чрез истината, но само онази истина, родена от Божията любов.

Вярата понякога води към самота, но никога в изолация.

Вярата често страда, но не е в отчаяние.

Вярата работи усилено в настоящето, но формира бъдещето.

Вярата е за сърцето, но не изключва ума. Приканва ума в сърцето, за да се обнови.

Вярата е проницателно милостива, а не просто даряваща.

Вярата не търси своето, но търси Божието като свое.

Вярата не е преходна в своите постижения, но всичко постигнато чрез нея се оставя настрана, за да се протегне напред към новото, което е поставено като цел от Бог за бъдещето. Вярата е прогресивна.

Вярата мрази греха, но изпълва с благодат човека, който е победил греха в своя живот. Такъв човек е станал праведен, защото живее чрез същата тази вяра, чрез която е победил греха в своя живот.

Вярата не се радва просто за успеха на другите, а за тяхното смирение, което е последвало техния успех. Не е лесно да се смириш след успех.

Вярата не търси проява чрез силата на властта, господството или влиянието на политически или религиозни постижения, а чрез живот разпънат в Христос.

Вярата няма амбиции за нищо в този свят. Тя не търси господство, власт или влияние, тя вече ги притежава божествено чрез любовта, единствено което търси е животи, които да бъдат променени в Христос.

Вярата развива своя божествен потенциал единствено от взаимоотношение, а не чрез постижение.

Вярата е за любящ живот с Бога и ближните, но и за любящ живот с враговете.

Вярата ни води в любящо превъзходство, а не в цивилизационно, идеологическо, политическо или религиозно превъзходство.

Вярата унижава човешкото аз като издига любовта към всички за всичко. Вярата благославя онези, които са направили от аз-а си слуга, за да издига и благославя слабите, унижените и отхвърлените.

Вярата не е понятие на човешка религиозна логика, но е действие родено от любовта, за да предизвика парадокси срещу здраво установените системи на падналата човешка природа в този свят.

Вярата е скрита, тиха и мълчалива, но въпреки това гласът ѝ се чува по четирите краища на земята. Покажи ми вяра без дела, за да та покажа вяра с дела.

Вярата гледа на небесното като земно притежание. Небето е силно привлечено от вярата на вярващия.

Вярата благовести славното дело на Христос, а небесата проповядват славата на Бога.

Вярата търси отговорите на житейските въпроси не в строгите божествени отговори, а в индивидуалните истории на изпитания и триумфи на отделния вярващ.

Вярата се движи, но понякога и пълзи, зависимо от състоянието на вярващия, но никога не стои на едно място, не се отказва, докато не стигне до определената от Бога дестинация.

Господи, придай ни вяра!

––––––

Източник: Вяра и Дело, брой 5 (43), година IX, октомври 2023 г.

Posted in Вяра и Дело

Вижте още: