Меню Затваряне

Господният Предтеча

Св. Йоан Кронщадски
Детайл от икона на св. Йоан Предтеча, Света гора, „Пантократор“, 1363 г.

Св. Йоан Кронщадски

За приготовлението на хората да приемат славния Цар на небето и земята – Творецът на вековете, Единородният и Събезначален на Отца и Светия Дух Божий Син, бил изпратен от Бога великия предвъзвестител и пророк, Господният Предтеча и Кръстител Йоан, чийто живот бил във висша степен строг, праведен и свят. На този човек Бог заповядал в пустинята, в която живеел, да отиде край бреговете на река Йордан и да проповядва на стичащия се там народ да приеме покайно кръщение за опрощаване на греховете.

За идването на този велик Предтеча като „ангел в плът” било предсказано от пророк Малахия с думите: „ето Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, Който ще приготви Твоя път пред Тебе” (Мал. 3:1). И ето явил се Йоан като започнал да кръщава в пустинята и да проповядва покайно кръщение за опрощаване на греховете. Идвали при него от цялата Йудейска страна и жителите на Йерусалим като се кръщавали в река Йордан от него и изповядвали своите грехове (Марк. 1:4-5).

Кръщавали се от ръката на Йоан хора грешници, които са подобни на всички нас. Но вие ще попитате защо дошъл да се кръсти от Йоан Безгрешният и Най-Светият Господ? Той дошъл, братя мои, за да освети за нас водите чрез Своето Кръщение и за да установи и узакони за нас тайнството на светото кръщение, чрез което всички ние се очистваме от сквернотата на греха и се възраждаме за нов духовен и благодатен живот – освещаваме се и ставаме Божий чеда, народ свят, царствено свещенство, наследници Божий и сънаследници на Христа.

Виждате на колко и какви велики дарове ние сме станали участници чрез светото кръщение! Помнете това като нещо драгоценно и твърдо го пазете, защото сте кръстени и сте станали народ Божий и народ Христов! Живейте достойно за високото християнско звание – живейте в добродетели като се отдалечавате от всеки грях! И така ето защо безгрешният Иисус Христос се кръсти от Йоан Кръстител на река Йордан, ето какъв и колко велик дар ни е даруван на всички нас от Бога в кръщението и как ние сме длъжни да го пазим и да бъдем достойни за него!

Йоан Кръстител проповядвал на идващите при него от народа покайно кръщение за опрощаване на греховете, а народът изповядвал пред него своите грехове. От тук, братя, води своето начало и нашата покайна изповед. На Йоан било заповядано от Бога да приема покайната изповед на народа както и на свещениците е дадена власт от Господ Иисус Христос да изповядват и да „развръзват” като освобождават каещите се грешници от властта на греха или да ги оставят „свързани”(Йоан 20:23).

Свети евангелист Лука посочва, че Йоан Предтеча строго и силно изобличавал като говорел остро на идващите да се кръстят при него: „рожби ехиднини, кой ви внуши да бягате от идващия гняв? Сторете, прочее, дела достойни за покаяние и не мислете да казвате в себе си „ние сме чеда Аврааму”, защото казвам ви Бог може от тези камъни да виздигне чеда Аврамови! Ето вече секирата Му лежи при корените на дърветата(под корен на дървото се разбира човешкия живот) и всяко дърво, което не дава добър плод се отрязва и хвърля в огън”(Мат. 3:7-10).

Защо така строго и остро, макар и с велика любов, Йоан Предтеча изобличавал народа и го привеждал към покаяние? На първо място защото самият той бил величайши праведник и силно обичал Бога и Божията правда, ненавиждал неправдата и бил ревнив за правдата. На второ място, защото народът, заради своето дълбоко нравствено разтление, и по своята крайна неправедност и беззаконие, имал нуждата от строго и по-рязко слово, така както когато някой член на тялото е загноял има нужда от обгаряне, разрязване на раната или отсичане.

Тук би трябвало да отбележим също така и това, че Йоан Кръстител бил пророк и прозорливец и виждал цялата дълбочина на сърцето на идващите при него хора, виждал цялата отвратителна неправда и лукавство на тези хора и затова не можел да говори по друг начин с неправедните освен чрез строгост и заплаха, с които искал да ги заплаши, а чрез страха да ги поправи. Заради това той не зачитал и произхода им от Авраам, казвайки, че Всемогъщия Бог може и от камъните да въздигне чеда Авраамови и им напомнял за смъртната секира, приготвена да отсече дните на техния живот, така както се отсичат сухите и безплодни дървета.

 А сега аз бих искал да задам на себе си и на тези като мен един въпрос: защо ние, проповедниците на покаянието, сме толкова слаби и крайно снизходителни към каещите се грешници, като стигаме почти до скриване и недоглеждане на всеки грях? Не е ли заради това, че и самите ние сме грешни и не сме възлюбили Божията правда със цялото си сърце? Не е ли заради това, че не сме възненавидили неправдата и нямаме божествена ревност към правдата? Ние прибързано възлагаме ръка върху главата на грешниците и ги удостояваме с благодатта на „разрешаването” и опрощението като при това често ставаме съучастници към чуждите грехове в нарушение на апостолското наставление: „ръце на никого не възлагай прибързано, нито ставай съучастник на чужди грехове“ (1Тим. 5:22).

Братя и сестри, бъдете вие самите строги към себе си – към своите слабости и грехове! Изследвайте себе си строго и точно и изисквайте от себе си строга изповед, за да се поправите по-скоро и за да не бъдем и ние с вас осъждани от Бога заради слабата изповед като нерадиви в покоянието!

Как е подействала на народа проповедта на великия Йоан Кръстител? Тя подействала спасително, защото народът се опомнил, пробудил се от греховния сън и го попитал: „учителю, какво да правим?”(Лука 3:12).

Йоан им показал и указал делата на любовта и милосърдието, които са най-добрите плодове на покаянието: „този, който има две дрехи да даде на този, който няма; и който има храна нека прави същото!” (Лука 3:11). На митарите, богатите и войниците, които също търсели неговото напътствие за покаяние, той отговорил: „никого не притеснявайте, не изисквайте повече от това, което ви се полага, не обиждайте никого, не клеветете и се задоволявайте с вашата заплата!”(Лука 3:13-14).

Така по този начин Йоан Кръстител изисквал от всеки да принесе и даде истински плод на покаяние. Истински каещите се той наричал Божие „зърно” и „пшеница”, а неразкаялите се грешници „плява” и „слама”, които се намират на всемирното Божие гумно. Последните заплашвал с неугасимия огън на наказанието, а за първите казвал, че тях Господ ще събере в своята вечна житница след всемирния и страшен Свой съд. Ето как Господният Предтеча Йоан подготвял народа да приеме всемирния Изкупител и Избавител Иисус Христос.

За нас Иисус Христос отдавна е дошъл и ние само си припомняме ежегодно Неговото дивно и спасително явяване и чудните, спасителни събития от Неговия живот. Но, братя и сестри, от нас, които сме вкусили от неизречимите Христови блага, кръстени сме в светия купел и сме станали Божий чеда, се изискват още повече дела на покаяние и плодове на любов и милосърдие един към друг. Защото Духът на Христовата благодат е взаимната любов: ”Нова заповед ви давам: да любите един другиго!”(Йоан 15:17). Амин!

————–

Източник: Прот. Йоанна Сергиева (Кронштадского). Солнце Правды. О Жизни и учении Господа Нашего Иисуса Христа. Санкт Петербург, 1902, с. 19-23.

Превод от руски език: доц. д-р Костадин Нушев

Изображения: Mănăstirea Pantocrator – Muntele Athos – icoana

Posted in Богословие, Богословие и подвижничество

Вижте още: