Пролог за 3-ти август: Господ допуска праведниците да страдат от клевета за това, за да прослави впоследствие повече, а осъждащите ги да отвлече от греха на осъждането (Слово за монахът и блудницата)
Защо Господ понякога допуска праведниците да страдат от клевета? Какво да отговорим на това? Веднъж някой си монах отишъл на служба. По пътя го срещнала една блудница и му казала: „Спаси ме, отче, както и Христос спасил блудницата“. Монахът, независимо от това, че е било възможно да го осъдят, я хванал за ръка и преминал с нея през целия град. Народът видял това и казал: „Монахът си взе за жена блудница!“
Когато те отишли в женския манастир, блудницата видяла около една църква захвърлен младенец и го взела при себе си да го възпитава. Минала една година, и някои дошли при бившата блудница и като я видели с детето на ръце, казали: „Ето че добрата монахиня роди и монах!“ И в град Тир разказваха, че блудницата Порфирия родила от стареца-монах и че детето много прилича на него. А когато монахът получил Откровение от Бога за своята смърт, той повикал при себе си бившата блудница, а сега монахиня Порфирия и ѝ казал: „Да идем в Тир, там трябва да бъда и искам ти да дойдеш с мен“.
Порфирия тръгнала, с нея бил и нейният възпитаник, вече седемгодишно дете. Когато пристигнали в града, старецът много се разболял. В това време се събрали да го навестят сто човека от жителите на града. Старецът казал: „Донесете огън“. Донесли жерава, напълнена с горещи въглени. Старецът ги взел в полите на своята одежда и казал на обкръжаващите го: „Знайте, братя, че както Моисеевата къпина (храст, бел. ред.) горяла и не изгаряла и както тази моя одежда се запази невредима от огъня; така и аз от деня на моето раждане и до този ден не познах грях с жена и опазих девството си“. Всички се удивили, виждайки одеждата върху стареца, съвършено запазила се от огъня, и прославили Бога, Който има при Себе Си такива тайни свети раби. „Престанете да хулите и да осъждате чуждите грехове“.
И така, вярно е това, братя, че Господ допуска праведниците понякога да страдат от клевета, за да ги прослави повече впоследствие, а осъждащите ги да отвлече от греха на осъждането. Старецът-монах бил осъден като блудник, а между другото той бил свят девственик. И ето че за търпението му Господ открил неговата невинност и го прославил като чудотворец; а осъждащите го били вразумени и разбрали, че грехът на осъждането е много тежък, защото често е възможно да осъдиш невинен човек, за което в житията на светиите има множество примери.
Затова нека невинно осъдените и оклеветени да пребивават в търпение, надявайки се на праведното Божие отмъщение, а привикналите да осъждат нека оставят своята лоша привичка, помнейки думите на Писанието: за нищо не съдете преди време, докле не дойде Господ, Който и ще изнесе на виделина тайните на мрака и ще извади наяве намеренията на сърцето; и тогава похвалата ще бъде всекиму от Бога (1 Кор. 4:6). Амин.
Превод: Виктор Дора
––––
Източник: „Пролог с поучения за всеки ден от годината“, Свето-Успенска Почаевска лавра, 2007 г. Съставил прот. Виктор Гурев, 1888 г.