Меню Затваряне

Грижата за Царството Божие

Сливенски митрополит Никодим

Проповед на 3 Неделя след Петдесетница

„Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде“

(Мат. 6: 22-33)

Често чуваме по-възрастни хора да казват, че в нашето време грижите на хората се увеличили, че хората преждевременно остаряват и не успяват да смогнат да се справят с грижите си. Вярно е, че имаме много грижи, но и преди нас хората не са били безгрижни; само може би техните грижи са били по-различни от нашите. Вярно е, че грижите състаряват човека, че не го оставят спокойно да спи, нито сладко да се нахрани. Но грижите си ги създаваме сами ние. Ако се грижехме само за храна и облекло, за всички хора по света щеше да има преизобилно и храна, и дрехи. Но грижите ни обикновено са да можем да се настаним по-добре от другите, да можем да се облечем по-добре от тях, да направим по-голяма и по-хубава къща от тая на съседите си, да я изпълним с по-скъпа и по-луксозна покъщнина, пък ако е възможно – да владеем над другите хора и да ги управляваме. А понеже и нашите съседи са налегнати от същите грижи, има борба и съперничество, и в края на краищата никой не е доволен.

Идеалът на всички ни е да уредим живота си и той да бъде без грижи. Но тъкмо това предлага и св. Евангелие. Различни са обаче пътищата, по които може човек да се освободи от грижите си, според препоръките на Евангелието и според обикновените ни схващания. Ние мислим, че за да направим живота си безгрижен, ще трябва предварително години наред най-усилено да се грижим и след това, като натрупаме всичко, което считаме за нужно, да заживеем безгрижно.

Но Евангелието ни предупреждава с примера на оня неразумен богаташ, който се канил да събори житниците си и да съгради по-големи, та след това да каже на душата си: Душо, имаш много блага, приготвени за много години. Почивай, яж, пий, весели се (Лук. 12:19). Той обаче не дочакал онова време, защото Бог го повикал на съд преди да заживее безгрижно. Ако се вгледаме в живота си наоколо, ще видим много случаи, които приличат на този, разказан в Евангелието. Ето, някой се грижи да уреди всичките си сметки, да си построи къща, да осигури семейството си и след това да заживее безгрижно. Обаче в това време умира някой негов близък, или сам той; дълги години служи на държавата и на обществото, за да получи пенсия, но когато рече да заживее безгрижно, отрасналите му синове и дъщери му създават много повече грижи, отколкото е имал преди.

На този свят няма човек без грижи. Народната мъдрост е изразила това в една всекиму известна приказка. Един цар се разболял тежко и опитал всички лекарства, но здравето му не се подобрило. Най-сетне един мъдрец казал, че царят може да оздравее, ако облече ризата на най-безгрижния и щастлив човек в своето царство. Тръгнали царски пратеници да дирят този най-щастлив човек. Най-напред, разбира се, те отишли в дворците на велможите. Но там, още докато чакали, видели колко грижи лежат на техните плещи и ги оставили. Посетили домовете на най-богатите търговци, но и там видели грижи и нещастия. Ходили при млади и стари, при учени и прости, но безгрижен и щастлив човек не намерили. Когато най-накрая се връщали разочаровани, срещнали на полето един беден работник, който си пеел безгрижно. От разговора си с него те узнали, че той е доволен от съдбата си, че няма грижи за света и че се чувства щастлив. Зарадвани, царските пратеници извадили една кесия с жълтици, за да вземат ризата и да я отнесат на болния цар. Оказало се обаче, че беднякът нямал риза на гърба си.  С тази приказка се подчертава, че наглед най-доволните и щастливите имат най-големи грижи.

Евангелието не ни казва, че ще живеем безгрижно на този свят. То обаче посочва програмата, по която трябва да редим живота си. Христос е казал за какво трябва да се грижат Неговите последователи най-напред и най-много. Християнинът трябва да подреди грижите си, да знае кое е най-важно в неговия живот и кое е второстепенно. Първом търсете царството на Бога и Неговата правда – тази грижа за Царството Божие и за божествената правда трябва да бъде първата грижа на всеки християнин. Ако започнем оттам, ако вниманието ни бъде насочено към Бога и Неговото Царство, Бог ще задоволи и телесните ни нужди.

Много хора са постъпвали така, и никой от тях не е умрял от глад, нито е останал в мизерия. Най-напред изпълнили това апостолите. Те оставили всичко друго и се грижили само за Царството Христово. Още през земния живот на Иисуса Христа те се уверили, че ако търсят първо Царството Божие, всичко друго ще им бъде дадено. Когато на Тайната вечеря Спасителят ги запитал: Когато ви пратих без кесия, и без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо? Те отговорили: От нищо (Лук. 22:35). Както те, така и другите проповедници на Евангелието по-нататък имали само една грижа – да разпространяват Царството Божие на земята; обаче никой от тях не чувствал нужда от храна и облекло. Сам Господ, Който ги пратил да вършат делото Му, подбуждал вярващите братя, които получили духовни блага от тях, да им дават веществени блага. Също така и хилядите отшелници и други праведници се грижили първо за Царството Божие, и всичко друго им било дадено с излишък.

В нашия живот обаче ние обикновено считаме второстепенните си нужди за най-важни. Грижим се постоянно, като езичниците, какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем. И чак накрая, ако остане време, отделяме малко грижа за душата си и за Царството Божие. Затова нашите грижи са толкова многобройни, и вместо да намаляват, се увеличават. Най-много грижи полагаме ние да увеличим състоянието си, да умножим богатството си. И бедни и богати се надпреварват кой повече да спечели, като не подбират средствата. Твърде много грижи употребяваме и за телесното си здраве и красота. Грижите на жените да следят всички нови моди за облекло, за боядисване на лицето си и за разни украшения, на повечето от тях поглъщат половината им време. Улисани в тези и разни други земни грижи, ние за Божието Царство се сещаме само в църква и то, ако не съсредоточим и там вниманието си върху дрехите и държанието на близките си.

Иисус Христос ни е предупредил, че всичко това търсят езичниците, защото вашият небесен Отец знае, че имате нужда от това. Щом Бог храни птиците небесни и облича полските цветя в по-разкошно облекло от облеклото на цар Соломон, то Той непременно ще се погрижи и за нас да бъдем нахранени и облечени. Ако човек беше предназначен да живее само на земята, то Бог би го хранил най-добре и би го украсил външно най-красиво, защото човек е най-висшето  творение Божие. Ние не бива да искаме от Бога само онова, което Той дава на незначителните твари, които са предназначени само за земята. Бог е небесен Цар, а ние сме Негови синове. Не бива да искаме само един конец от Оногова, Който може да ни даде царски дрехи. Не бива да се унижаваме да искаме като просяци само парче хляб от Оногова, Който ни кани на царска трапеза в Царството Небесно. Като Божии синове ние трябва да искаме онова, което е достойно за нас – да станем участници в Неговото Царство и сънаследници на Христа. Ако искаме от Бога това, Той ще ни го даде. А пък всички други наши нужди Той ще задоволи без да Го молим изрично за тях.

И в Господнята молитва Спасителят ни е поръчал да се молим първо да дойде Неговото Царство, и след това да изпросим насъщния си хляб. Нека знаем кое е най-важно за нас като човеци и християни и кое е по-маловажно. Нека помним винаги реда, по който трябва да молим Бога да изпълни исканията ни. Нека преди всичко да търсим Царството на Бога и Неговата правда. Нека да завършим днешната си проповед с думите на Господнята молитва: Отче наш, който си на небесата! Да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство! Амин.

Проповедта е редактирана според изискванията на съвременния български книжовен език.

Източник: Епископ Никодим, прот. Цв. П. Христов „Неделник“ (проповеди за всички евангелски неделни четива през годината), Пловдив, 1943 г.

 

 

Posted in Неделни проповеди

Вижте още:

error: Content is protected !!