Християнство.бг
Християнска визия
На 22 април се упокои в Бога владика Артемий, архиепископ на Гродно и Волковиск през 1996-2021 г. Неговата фигурата в контекста на беларуското православие е несъмнено изключителна и необикновена.
През 2020 г. той беше единственият от епископата на БелПЦ (Беларуска православна църква), който ясно и твърдо осъди лъжите и насилието на държавата над нейния народ, а през 2022 г. отново беше единственият от епископата на БелПЦ, който каза за нашествието на руската армия в Украйна: „Това не е християнско!“.
Преди това обаче в продължение на двадесет и пет години архиеп. Артемий оглавяваше катедра и разви живота на епархията до равнище, което по право е водещо в БелПЦ и извън нея и това също заслужава внимание:
- с това, че тази епархия има може би най-образованият клир;
- с уникалния за Беларус фестивал на православните песнопения „Коложский благовест“ и не по-малко уникалния хор на свещениците;
- с най-известното шествие в деня на паметта на всички беларуски светци, което преминава през целия град Гродно и с чудесната реконструкция на архиепископското подворие;
- тази епархия има единственият по рода си екологичен отдел на епархийската администрация в структурата на БелПЦ;
- с добре организираната работа на гродненските университети под формата на четения, конференции и семинари;
- с особената съсредоточеност в темата за свидетелстването на вярата през годините на съветския режим и отстояването на принципна позиция по въпроса за иконите на новомъчениците в Гродненската катедрала „Покров Богородичен“, от които така се възмущаваха служителите на регионалната администрация и специалните служби;
- владика Артемий се грижеше не само за духовното наставничество като преподавател в Богословския факултет на Европейския хуманитарен университет и в Института по теология на Беларуския държавен университет;
- със своята ярка и съдържателна проповед, с последователната си подкрепа на инициативи за въвеждане на беларуски език в богослужението, с обществения живот в епархията, с добрите си отношения с местната интелигенция и много, много други.
В същото време червената линия в цялото служение на архиеп. Артемий беше темата за свободата на (в) Църквата: свободата да се говори истината на всички, навсякъде и винаги. И на хората, и на властите. И на враговете, и на приятелите. И на своите, и на чуждите. И че е по-добре за това право да страдаш, да бъдеш преследван и лишен от земни блага, но да не продаваш свободата, дарена на Църквата от Христос.
С този девиз самият владика живя и учеше и другите да живеят, и беше ярък пример за това, което му спечели както любовта и уважението на мнозина, така и злобата и раздразнението на онези, които не разбираха нищо от Евангелието.
Както се оказа, такива има и сред неговите събратя – сред т. нар. членове на т. нар. Синод на БелПЦ. Когато настъпи моментът на истината и владика Артемий всъщност логично завърши това, което сам живееше и към което призоваваше другите, неговите колеги в епископата пожертваха своя събрат, за да угодят на държавата, като го свалиха от катедрата, провеждайки може би най-срамното заседание на Синода на БелПЦ, заменящо свободата с личната безопасност и други приятни бонуси, разбира се, изключително важни за „благото на Църквата“. Е, това беше техният избор и историята ще го запомни.
На това място обаче и сред тези хора имаше един, който не беше съгласен с общия хор на архиерейско одобрение на „височайшето“ командване – Пински и Лунинецки архиепископ Стефан. Той отказа да участва в гласуването, като изказа недоумението си срещу нелепите и празни обвинения срещу владика Артемий. Вероятно той ще бъде единственият, който няма да се срамува да стои на опелото на своя събрат. За разлика от останалите…
И тук идва времето за тихо удивление пред тайните на Божието провидение. Владика Стефан почина на 22 април 2022 г. Точно след една година, на същия ден, владика Артемий замина към своята вечна обител! Вярваме, че зад това стои нещо известно само на Бога! Вярваме, че приятелите и добрите души тук, и там ще се прегърнат и ще бъдат прегърнати от Господа!
Благодарим ви, скъпи наши владици, за уроците по любов, доброта и истина, които ни дадохте тук! Бъдете наши ходатаи пред Този, при Когото отидохте, за да можем и ние достойно да отидем при Него!
Вечна памет!
Христос воскресе!
С мълчание се предава Бог (св. Григорий Богослов)
„Да бъдеш християнин е като да бъдеш кръстоносец, … започвайки от борбата със своите пороци, с личните грехове, с обществените настроения. Това е тежък кръст, който трябва да носиш, понякога жертвайки себе си, но в това е смисълът на християнството, на нашето спасение.
Ако искаш да се спасиш, „вземи своя кръст и следвай Бога“. Друг път няма: или с Бога, или с дявола, трети не ни е даден“.
Гродненски архиепископ Артемий
––––
Източник: Християнска визия
