Ренета Трифонова
Повече от 43 милиона лари (над 15,5 милиона долара) от държавния бюджет ще бъдат отпуснати за финансиране на образователни институции под юрисдикцията на Патриаршията на Грузинската православна църква през 2025 г., съобщава News Georgia. Съответната заповед е подписана от грузинския премиер Иракли Кобахидзе.
„Да възложи на Министерството на образованието, науката и младежта на Грузия да отпусне 43 035 000 лари за финансова помощ от средствата, отпуснати по програмата „Финансиране на общообразователните училища“ в съответствие със Закона на Грузия „За държавния бюджет на Грузия за 2025 г.“, се казва в документа.
Имената на 63 учебните заведения са посочени в приложението към постановлението.
Освен това, с друга заповед на министър-председателя, 12,5 хиляди лари са били вече отпуснати на Духовната академия и семинария в Тбилиси в рамките на програмата „Съдействие за участие на грузински учени в международни програми“.
Сумата от 43 милиона лари е само част от финансирането, без да се вземат предвид разпределенията директно към Патриаршията. Например през 2024 г. за образователните програми на Грузинската православна църква са отишли 39 милиона лари, а общият размер на приходите на Патриаршията от държавния бюджет е 60 милиона лари.
Отношенията на държавата с Грузинската православна църква се регулират от конституционен договор, т. нар. конкордат. С подписването му през 2002 г. прави Грузинската православна църква става законно привилегирована религиозна организация.
Според Центъра за социална справедливост (ЦСС) през последните 12 години патриаршията е получила повече от 400 милиона лари от държавния бюджет. Тази сума не включва финансиране от общинските власти и резервни фондове. Според неправителствената организация, която следи тези процеси, увеличаването на финансирането за Грузинската патриаршия малко преди парламентарните избори обслужва „политическата инструментализация на Църквата“.
„Освен че това решение противоречи на конституционните принципи на секуларизъм и равноправие, то представлява средство за политическа инструментализация на Църквата в предизборния период и накърнява демократичните процеси в страната“, се казва в съобщението на ЦСС.
Те подчертават, че държавата се е ангажирала да финансира частни образователни институции, които работят към Патриаршията, практикуват религиозно образование и са „слабо контролирани от държавата“. Нещо повече, неправителствените организации се опасяват, че поради преразпределението на финансовите ресурси някои области от системата на общото образование ще бъдат „орязвани“.
По повод актуализираното финансиране на Грузинската църква от страна на държавата, трябва да се отбележи, че още миналата година в грузински медии се коментираше предложението на правителството да бъде укрепен статута на патриаршията „пред лицето на заплахите, които съществуват в съвременния свят“. Още тогава имаше различни мнения на духовници от Грузинската църква, които смятат, че дори в онези държави, където държавната религия има такъв статут, все още се вземат решения, „неприемливи за църквата“, че „предложението на правителството за обявяване на православието за държавна религия не е въпрос, който трябва да се обсъжда спешно“ и че относно формирането на конституционния договор между Патриаршията и държавата патриарх Илия II е бил против даването на православието на статут на държавна религия.
През изминалата година повдигнатият въпрос за отношението между църквата и държавата беше около случая, в който правителството на Грузия прехвърли на Грузинската църква символично за 1 лари част от поземления имот, който се използва от средно училище № 2 в село Салибаури, община Хелвачаури. Указът за „приватизация на държавни недвижими имоти за Грузинската автокефална православна църква чрез директна продажба“ беше подписан от министър-председателя Иракли Кобахидзе на 17 октомври 2024 г.
