Светият Синод на йерархията на Гръцката църква, председателстван от архиепископа на Атина и цяла Гърция Йероним, заседава в петък, 8 октомври 2021 г., на петата си сесия в залата на Православния център на Гръцката църква в манастира “Успение Богородично” в Пентели. Заседанията започнаха в понеделник, 4 октомври, в които бяха четени и обсъждани доклади от митрополити по теми като съборното начало в Църквата, мястото на миряните в живота на Църквата, поведението на клира и миряните по време на коронавирусната пандемия, конспиративните теории и др. Високото качество на изнесените доклади стана предпоставка за задълбочени дискусии, споделят участници в заседанията.
В началото на деня е започнало гласуването за избор на митрополити за петте свободни митрополии. Четирима митрополити починаха и един се оттегли в последните години. Четиримата новоизбрани митрополити са архимандрити, но след избора им, ще бъдат хиротонисани. Ръкоположенията ще се състоят от 9-ти до 18-ти октомври.
Избрани са следните духовници за митрополити на съответните епархии:
1. За митрополит на Лангада е избран архим. Платон (Крикрис), 59-годишен, секретар в кабинета на архиепископа. Ще бъде хиротонисан в събота, 9 октомври.
2. За митрополит на Касторя (Костур) е избран архим. Калиник (Георгатос), 55-годишен, протосингел на Навпактска митрополия, чието ръкоположение в епископски сан ще бъде извършено в неделя, 10 октомври.
3. За митрополит на Килкис (Кукуш) е избран архим. Вартоломей (Андониу), 52-годишен, секретар на Синодалната комисия за културната идентичност. Неговото възвеждане в сан ще се състои в събота, 16 октомври.
4. За митрополит на Перистери (квартал на Атина) е избран проф. архим. Григорий (Папатомас), 61-годишен, преподавател в Атинския университет. Ще бъде хиротонисан на 17 октомври.
5. За митрополит на Тира (о-в Санторин) е избран архим. Амфилохий (Русакис), 51-годишен, секретар при главния секретар на Синода на Гърция, чиято хиротония ще се състои в понеделник, 18 октомври.
Кратки биографии на петте избрани нови митрополити на Гръцката православна църква
Избраният митрополит на Лангада, Лити и Рентини, Платон (Крикрис), е роден на остров Патмос през 1962 г., където завършва семинарията на о-в Патмос – Патмиада.
Учи богословие в Каподистриевия университет в Атина. От студентските години е засилен интересът му към църковната история и връзката на Църквата с нацията. Завършва следдипломна квалификация и в Богословския факултет на Солунския Аристотелев университет (1996-1998).
Избраният митрополит на Кастория Калиник (Георгатос) е роден в Едеса през 1966 г. и е израснал в църковна среда, винаги придружен от присъствието на Калиник (Пулос), митрополит на Едеса, който беше канонизиран от Вселенската патриаршия (виж тук).
Учи в Педагогическата академия на о-в Ираклио, Крит и в Богословския факултет на Солунския Аристотелев университет.
На 1 януари 2000 г. е ръкоположен за презвитер, служил е като дякон в митрополитския храм „Св. Димитър“ в Нафпакт, като свещеник в храм „Св. Георги“ в Крионери, след това като проповедник на митрополията и ръководител на Младежкия отдел, а от март 2017 г. до днес, като протосингел.
Новият митрополит на Килкис архимандрит Вартоломей Антониу е роден в Солун през 1969 г.
Ръкоположен за дякон през 1992 г. и презвитер през 1994 г. от своя духовен старец, епископ Исидор.
Той представлява Св. Синод на Гръцката църква в събития в Гърция и в чужбина, участва като лектор и участник в конференции и пише статии в ежедневната преса.
Архимандрит Григорий (Папатомас) е новият митрополит на Перистери. Като по-познат в България, неговата биографична справка е по-обширна.
Архим. Григорий (Папатомас) е роден на 9 септември 1960 г. в планинското село Намата (бълг. Пипилища), обл. Козани, Северна Гърция, където завършва и началното си образование. Дипломира се в гимназията в гр. Птолемаида. Завършва Богословския и Юридическия факултет на Солунския Аристотелев университет. Отбива военната си служба през 1983 г. В края на 80-те години завършва две магистратури в Сорбоната, Париж, със специалности „Канонично право“ и „История на религиите и антропология на религията“. През 1994 г. му е присъдена докторска степен по канонично право за успешно защитената дисертация на тема: „Константинополската Вселенска патриаршия, Православните автокефални църкви на Кипър и Гърция и монашеската държава Света гора според единния европейски правноканоничнен подход“ (974 с. текст и 650 с. приложения), за която получава награда от Френската академия. През 1997 г. защитава постдокторски труд на тема: „Как е установено монашеството в каноните на Църквата и законите на Римската империя (3-7 в.). Принос към каноничноправното изследване на установяването на монашеството“ (260 с.).
От 1985 г. преподава в системата на гръцкото средно образование, а от 1992 г. е преподавател по богословие и новогръцки език в гръцките училища в Париж, Естония и Литва. От 1994 г. преподава канонично право в Православния богословски институт „Св. Сергий“ в Париж. В периода 1998-2000 г. е директор на Църковното училище в гр. Килкис (Кукуш).
През 1998 г. приема монашество в манастира „Св. Георги“ край гр. Кукуш. Същата година е ръкоположен за йеродякон и йеромонах, а после е назначен за игумен на манастира. От 2001 до 2004 г. е протосингел на митрополията за Франция на Вселенска патриаршия и председател на катедралния храм „Св. Стефан“ в Париж. От 2008 г. е преподавател по канонично право в Богословския факултет на Атинския Национален и Каподистриев университет. Бил е лектор в редица университети в Европа, Азия и Африка. Член е на Синодната комисия по междуправославни и междухристиянски връзки на Гръцката църква.
Автор е на двадесет и пет книги и на повече от сто научни статии и студии на шестнадесет различни езика в гръцки и международни издания с историческо, богословско и религиоведско съдържание и с предмет на изследване каноничното право. Научен редактор е на три научни поредици: „Номоканонична библиотека“, „Номоканоничен изборник“ и „Богословие и история“.
О. Григорий (Папатомас) е добър приятел на България и на Българската православна църква. През 2003 г. съвместно с тогавашния декан на Богословския факултет на СУ проф. Иван Ж. Димитров организират и провеждат в София Шестия конгрес на висшите православни богословски школи под наслов „Православието и светът днес“.
От решаващо значение е ролята на проф. архим. Григорий по окончателното оправдаване на Българската държава в Европейския съд по правата на човека в Страсбург през 2009 г. по заведено от българските разколници дело. Тогава по инициатива на приснопаметния Неврокопски митрополит Натанаил о. Григорий (Папатомас) предостави на БПЦ свое канонично експертно мнение относно разкола в България, чрез което беше защитена каноничната Българска православна църква и бяха отхвърлени неоснователните имуществени претенции на разколниците.
През 2019 г. като част от международна научна поредица „Номоканонична библиотека“ на гръцкото издателство „Επέκταση“ с директор проф. Йоанис Папахронис излезе на български език обемист сборник с негови текстове (588 с.), озаглавен Съвременни и бъдещи предизвикателства пред Православната църква (Исторически, еклисиологичен и каноничен подход).
През 2020 г. пак от същото издателство и в същата поредица под редакцията на докторанта по канонично право в Богословския факултет на Солунския Аристотелев университет Александър Смочевски беше публикувано на три езика (френски, гръцки и български) неговото канонично експертно мнение относно разкола в БПЦ (1992-1998-2009 г.).
Архим. Григорий отговаря за връзките на Богословския факултет на Атинския университет с висшите богословски школи в България и с Българската православна църква.
Негови текстове са достъпни на български език и в проекта Живо Предание: образци на съвременното православно богословие – виж: тук, тук и тук. Виж също: “В постцърковната епоха“.
За нов митрополит на Тира, Аморгос и островите е избран архимандрит Амфилохий (Русакис).
Архимандрит Амфилохий е роден в Атина през 1970 година.
Завършил църковното училище „Ризарио“, той учи и се дипломира в Атинския университет, след това се замонашва на 1 ноември 1993 г. в манастира “Петраки” при тогавашния игумен архимандрит Христофор (Пападопулос).
Използвани са материали от Orthodox Times и Двери бг