Меню Затваряне

Гръцката църква има нужда от още 4000 свещеници

Гръцката църква има нужда от още четири хиляди свещеници, които да служат в енориите, особено в селата. Към момента шест хиляди клирици са държавни служители, които са назначени предимно в градовете. Това стана ясно по време на среща на премиера К. Мицотакис с Атинския архиепископ Йероним на 10 декември. Срещата имаше подготвителен характер за присъствието на гръцкия министър-председател на извънредното заседание на Св. Синод на 13 декември, на което се очаква да се обсъдят противоепидимичните мерки през Рождественските празници.

След срещата на архиеп. Йероним с премиера лявата опозиционна партия „Сириза“ съобщи, че на нея е било обсъждано искането на църквата още четири хиляди клирици да бъдат назначени на щат, за да покрият вакантните места в енориите. „Изглежда, че църковното ръководство ще постави редом с другите проблеми и въпроса за назначението на четири хиляди свещеници, за което трябва да се увеличи държавната квота, отпускана на клириците, която днес е шест хиляди души“, твърдят от опозицията. В същото време осемстотин лекари не могат да бъдат назначени в държавните болници, поради липса на квота.

Това изказване предизвика официална реакция на правителството, като негов представител заяви, че подобен сценарий е невъзможен: „Годишният план през последните години предвижда двеста места на клирици, които да заместят някои от пенсиониралите се. Това е истината, а всичко останало са слухове“.

Наблюдатели обаче отбелязват, че реакцията на правителството е било премерена, което означава, че искането на църквата не е отхвърлено, а просто за момента е „замразено“.

Ограниченията за нови държавни служители бяха въведени преди десет години заради икономическата криза в страната. Правилото „1:5“ (т. е. петима клирици се пенсионират, един се назначава) беше въведено през 2011 г. и трябваше да действа до 2016 г. То определя назначенията на държавните служители в Гърция, включително и на клириците. Според него новите назназначения в държавния сектор трябва да бъдат едно на пет пенсионирани свещенослужители. Това доведе до сериозен недостиг на свещеници в Гръцката църква, в Критската църква и в епархиите на архипелага Додеканези (Крит и Додеканезите са под константинополска юрисдикция, но се издържат от държавния бюджет на Гърция – бел. ред.).

За последните десет години стотици селски енории останаха без свещеници, като няма изглед тези места да бъдат запълнени с нови свещеници. Недостигът на свещеници в Гръцката църква е 22%. Митрополиите са принудени да ръкополагат нови клирици, но на издръжка на митрополията и енориите, а не според закона за държавната издръжка.

Друга възможност е да се ръкополагат образовани миряни, практикуващи някаква професия (учители, лекари и пр.) за извънщатни (без заплата) празнични свещенослужители по селата, но според признание на Александрополския митрополит от шестдесет предложения, които е отправил, е получил само два положителни отговора.

За сравнение, в Българската православна църква, чиито клирици вече също се издържат от държавата, техният брой не се съобщава, но от десетилетия се говори, че те са под хиляда при православно население приблизително наполовина на гръцкото.

Източник: Двери

Posted in Новини, Новини от света