Меню Затваряне

Гръцката църква: „Християнското традиционно семейство се състои от баща, майка и деца“

На 23 януари 2024г. беше свикан Архиерейският събор на Еладската архиепископия – върховният орган на Гръцката църква, за да се произнесе по въпроса, който възникна тези дни по повод узаконяването на „гражданския брак“ на хомосексуалните, заедно с всички последици, които води тази промяна на семейното право.

Висшият клир обсъди темата с цялата си отгововност и разсъдителност, потвърждавайки за пореден път своето единство, като накрая единогласно взе обявените решения.

Архиереите се обръщат към обществото, излагайки истината по тази сериозна тема:

1. Делото на Църквата през вековете е двустранно, т. е. богословско, чрез изповядване на нейната вяра – както е открита от Христос и живяна от нейните светци, и пастирско – посредством духовното обгрижване на хората в живота, подобно на Христос.

Това нейно дело може да се види в Св. Писание и в решенията на вселенските и поместните събори, които установяват условията на православната вяра и свещените канони, определящи правилата, по които всички нейни членове – клирици, монаси и миряни – трябва да се движат.

Така Църквата обгрижва, т. е. лекува духовните болести на хората, за да могат християните да живеят в общение с Христос и със своите братя, да се освободят от егоизма и да се упражняват в човеколюбие и милосърдие, т. е. користоюбието да се превърне в безкористна любов.

2. Бог обича всички хора – праведни и неправедни, добри и лоши, светци и грешници; това прави и Църквата. В края на краищата Църквата е духовна лечебница, която лекува хората, без да изключва никого, както показва Притчата за добрия самарянин, която разказа Христос (Лука 8:30-37).

Болниците и лекарите правят същото за физическите заболявания. Когато лекарите оперират хора, никой не може да твърди, че нямат любов.

Хората обаче реагират различно на тази любов на Църквата: едни я желаят, а други – не. Слънцето изпраща своите лъчи към цялото творение, но някои се осветяват, а други изгарят и това зависи от природата на тези, които приемат слънчевите лъчи.

Така Църквата обича всички свои кръстени деца и всички хора, които са Божии творения – млади и стари, неженени и женени, духовници, монаси и миряни, учени и неучени, богати и бедни, хетеросексуални и хомосексуални – и практикува човеколюбиво своята любов. Достатъчно е, разбира се, те самите да я искат и наистина да живеят в Църквата.

3. Богословието на Църквата относно брака произлиза от св. Библия, учението на отците на Църквата и установяването на тайнството Брак.

В кн. Битие е написано: „И Бог създаде човека, по Божия образ го създаде, мъж и жена ги създаде. И Той ги благослови, като каза: „Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и я покорете, бъдете господари над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята“ (Бит. 1: 27-28).

Това означава, че „двойствеността на двете естества[1] и тяхното взаимно допълване не са социални изобретения, а са дадени от Бога“, „светостта на съюза на мъжа и жената се отнася до връзката между Христос и Църквата“; „Християнският брак е не просто съгласие за съжителство, а свещено Тайнство, чрез което мъжът и жената получават Божията благодат, за да продължат към своето обожение“; „бащата и майката са съставни елементи на детския и зрелия живот“.

Цялото богословие на брака се вижда ясно в последователността на тайнството на брака, в ритуалите и молитвите. В това тайнство съюзът между мъжа и жената се освещава в Иисус Христос, чрез необходимите условия.

Резултатите от съчетаването в Христос са създаването на добро семейство и раждането на деца, като плод от любовта на двамата съпрузи, мъжът и жената, и връзката им с църковния живот. Знаем, че липсата на деца, не по вина на съпрузите, не разваля брака в Христа.

Християнското традиционно семейство се състои от баща, майка и деца и в това семейство децата растат, опознавайки майчинството и бащинството, които ще бъдат съществени елементи в по-нататъшното им развитие.

От друга страна, както се вижда в Молитвеника на Църквата, има ясна връзка между тайнитствата на Кръщението, Миропомазването, Брака, Изповедта и св. Причастие с Тялото и Кръвта Христови. Всяко прекъсване на тази връзка създава църковни проблеми.

Затова ние сме кръстени и помазани – за да участваме в Тялото и Кръвта Христови. Венчавката се извършва, за да могат съпрузите и семейството да участват в тайната на Евхаристията и да се причастят с Тялото и Кръвта Христови. Всяко прекъсване на тази връзка на тайнствата представлява секуларизация.

Църквата се основава на тази традиция, която е дадена от Бога на светците и не може да приеме друга форма на брак, още по-малко така наречения „хомосексуален брак“.

4. Една правова държава или общество, със своите организирани органи, има властта да изготвя законопроекти и да приема закони, така че в обществото да има единство, мир и любов.

Църквата обаче е древна институция, има своята съвременна и вековна традиции, участвайки във всички изпитания на народа. Тя е изиграла решаваща роля за неговата свобода, както се вижда от историята – както по-старата, така и най-новата, и трябва всички да се отнасят с дължимото уважение към нея – нещо, което във времето се пренебрегва.

В крайна сметка всички, управлявали нашето отечество (с няколко изключения), са били действени и действителни нейни членове. Църквата ни запознава с Бога и пастирства на всички. Затова тя има основание да бъде уважавана.

По темата за т. нар. „граждански брак на хомосексуалисти“ Свещеният Синод не само не може да мълчи, но трябва да говори – от любов и милосърдие към всички.

Ето защо Йерархията на Гръцката църква в своето неотдавнашно решение по единодушен и обединяващ начин, по мотивирани от нея причини, обяви, че „е диаметрално противопоставена на предложения законопроект“.

И това ясно решение се основава на факта, че „инициаторите на законопроекта и съгласните с него насърчават премахването на бащинството и майчинството и превръщането им в неутрално родителство, изчезването на ролите на семейството и мястото на интересите на бъдещите деца, сексуалния избор на хомосексуалните възрастни“.

Освен това, установяването на „осиновяване на деца“ „осъжда бъдещите деца да растат без баща или без майка, в среда на объркване на родителските роли“, оставяйки отворен прозорец за т. нар. „сурогатна бременност“, която ще стимулира „експлоатацията на уязвимите жени“ и промяна на свещената институция на семейството.

Църквата, която трябва да изразява Божията воля и да ръководи православно своите членове, не може да приеме всичко това, защото в противен случай би предала своята мисия. И прави това не само от любов към своите членове, но и от любов към самата държава и нейните институции, така че те да служат на обществото и да съдействат за неговото единство.

Приемаме, разбира се, правата на хората, които се движат в допустими граници, в съчетание с техните задължения, но легализирането на абсолютното „право“, което е вид обожествяване на „правата“, провокира самото общество.

5. Църквата е загрижена за семейството, което е клетката на Църквата, обществото и нацията.

Държавата също трябва да подкрепи това, тъй като в действащата конституция се разбира, че „семейството, като основа за поддържането и насърчаването на нацията, както и бракът, майчинството и детството, са под закрилата на държавата“ (бр. 21).

Съгласно Устава на Гръцката църква, който е държавен закон (590/1977), „Гръцката църква си сътрудничи след държавата, по въпроси от общ интерес като… издигането на институцията на брак и семейство“ (№ 2).

Затова призоваваме държавата да се справи с демографския проблем, „който се превръща в бомба, готова да избухне“ и е първостепенният национален проблем на нашето време, чието решение е подкопано от законопроекта, който предстои да бъде приет, и да подкрепи многодетните семейства, които предлагат много на обществото и нацията.

Всичко гореизложено йерархията на Гръцката църква обявява на всичките си членове „с чувство на пастирска отговорност и любов“, защото не само т. нар. „хомосексуален брак“ е разрушаване на християнския брак и на института на традиционно гръцко семейство, което променя неговия стандарт, но и защото хомосексуалността е осъдена от цялата църковна традиция, започвайки с апостол Павел (Рим. 1:24-32), и се лекува с покаяние, което е промяна в начина на живот на страдащите от нея.

Разбира се, естествено че съществува основният принцип, че докато Църквата осъжда всеки грях като отдалечаващ човека от светлината и любовта на Бога, в същото време тя обича всеки, който прегрешава, защото и той има Божия образ и може да достигне до „подобие“, ако съдейства на Божията благодат.

Свещеният Синод отправя това отговорно слово към вас, блажени християни, неговите членове и към всички, които очакват неговото слово, защото Църквата „казва истината с любов“ (Еф. 2:15) и „обича в истина“ (2 Иоан. 1:1).

† ЙЕРОНИМ Атински, Председател
† СЕРАФИМ на Каристия и Сирос
† ЕВСТАТИЙ Спартски и Монемвасийски
† АЛЕКСИЙ Никейски
† ХРИЗОСТОМ на Никополски и Превезиски
† ТЕОКЛИТ Йерисейски, Светогорски и Ардамерийски
† ПАНЕТЕЛЙМОН Маронийски и Комотински
†  ГЕОРГИ Китроски и Катерински
† МАКСИМ Йоанински
† ХАРИТОН Харисонски
† АМФИЛОХ Тирски, Аморгоски и  и Амфилохийски
† НИКИФОР Гортински и Мегалополски
†  ДАМАСКИН Етолийски и Акарнанисйки

Главен секретар:
Архим. Йоан (Карамузис)

Становището на Синода на Гръцката църква днес е прочетено от амвоните на гръцките храмове.

—————-

Превод: Щелян Димов

Редакция: архим. Никанор

Източник: Ромфеа


[1] Попмаринов, Д. Библейско учение за пола. – В: интернет страница на ПБФ (тук). „Учението за пола се извежда от библейското учение за човека като цялостно творение, състоящо се от две естества – материално и духовно. Материалното е загатнато още в самото начало, с името, което му е дадено, Адам. То едновременно свидетелства за материалния му състав (от евр. „адам“ = пръст, червена пръст) като тяло, физика, като естество на всички хора, и духа, който носи, който му е вдъхнат от Бога (Бит. 2:7)… единството на човека се състои в неговата природа, която включва и делението по пол, т. е. пълнотата на човека (Адам) представляват и двата пола, мъжът и жената едновременно. Затова ясно свидетелства Писанието когато говори за човека в единствено число, но го представя в множествено – „ги“: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори“ (Бит. 1:27); „Когато Бог сътвори човека… мъж и жена ги сътвори и ги благослови, и им даде име „човек“ в деня на тяхното сътворение“ (Бит. 5:1-2)“.

Posted in Богословие, Етика, Християнска етика

Вижте още: