Маргарита Генчева
Публикуваме кратък текст на свещ. Андрей Кордочкин от блога му (вж. тук) за трагедията от 4 април в Кривой рог, при която руска ракета отне живота на 9 деца. Протоиерей Андрей Кордочкин е съосновател на сдружението „Мир всем“, което помага на преследвани свещеници от Руската православна църква. Отец Кордочкин е бил част от Испано-Португалската епархия към РПЦ. В края на 2023 г. напуска РПЦ. Понастоящем служи като част от клира на Вселенската патриаршия.
Майка милва ръката на дете, убито от руска ракета в Кривой Рог.
Андрей Лошак пита във Facebook: как хората могат да приемат това?
Моят опит да отговоря на този въпрос:
Мисля, че приемането е възможно именно защото е ужасяващо — когато нещо толкова страшно се извършва от твое име и уж в твой интерес.
А когато е страшно, човек прави нещо, за да не го е страх. Така е устроена психиката.
Смятам, че онези, които казват „така им се пада“, всъщност са малцинство.
Останалите банализират злото.
Наскоро попаднах на коментар на съгражданин относно тийнейджър, на когото са разбили главата в ареста. Той написа нещо от рода на: „арестът не е курорт, сам си е виновен“ и т.н. Тоест — уж е зло, но не съвсем. Всичко стана „уж“, с уговорки.
Да банализираш злото е лесно. С това се занимава цяла държавна машина.
Тя казва:
Да, зло е, но — Нищо не е еднозначно.
Къде бяхте осем години?
Винаги е било така.
Това е неизбежно.
Ако се е случило — значи е трябвало да се случи.
Да, лошо е, но американците по-добри ли са? Израелците могат в Газа, а ние не можем?
Ние не знаем цялата истина, всеки има своята.
От нас нищо не зависи.
И, разбира се, най-лесният начин да приемеш — е просто да не мислиш.
Дугин днес написа: „Важно е да признаем авторитета на онова, което не разбираме… трябва да следваме авторитетите, да изпълняваме каквото се изисква, да приемаме каквото се казва. Както децата вярват на родителите си… И също така и с държавата… всичко започва със съмнението в целесъобразността на дадено предписание — било то религиозно или държавно“.
Авторитетът — това е третата сила на „Великия инквизитор“ на Достоевски. Отричането на доброто и злото в замяна на признанието на държавния авторитет като единствен критерий и пазител — това, ако следваме Достоевски, е самият сатанизъм, който се е превърнал, на практика, в гражданска религия на путинова Русия.
И в рамките на тази представа за света, приемането на случващото се вече не е трудно.
—————
Вж. също: Руска ракета уби 9 деца в Кривой рог, има много ранени • Християнство.бг
Православният свят постепенно се разделя на две • Християнство.бг
Количество погибших в результате атаки на Кривой Рог возросло до 20 • Украинская правда
