Атанас Димитров – АтаДим
Свещ. Пламен Николов
Това е начинът, по който ние ще изпълним на практика думите „Вярата без дела е мъртва“. „А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда“ (Евр. 11:1), „увереност в невидимото“ по думите на св. Йоан Дамаскин. Вярата в Бог, в Словото Му, поражда надеждата за наследяване на обещаните Му блага! За наследяване на Царството Му, за което апостол Павел казва: „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат“ (1Кор 2:9). И всичко това се постига тук на земята, това е назначението – битието на човека. Да усъвършенства и развива дара си на творец и съзидател на Божието творение. Дар присъщ му като венец на това творение, сътворен по Божи образ и подобие – жива душа (вж. Бит. 2:7). Част от този дар, преминава във всеки човек преобразен в таланта му. Тази сила, която продължава да изумява всеки и никой не може да я отнеме от друг. Усъвършенстването е резултат от делата ни, а мярката е любовта и този процес неминуемо е свързан с отношението към хората и природата. „Който каже: „любя Бога“, а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял“ (1Йоан 4:20)?
Ето че ние сме призвани винаги да постъпваме с любов и да вършим делата на любовта, защото „…остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта“ (1Кор. 13:13), а любовта е по-голяма не само защото вярата и надеждата ще отпаднат, а „защото целият закон се изпълнява в една дума, именно в: възлюби ближния си като себе си.“ (Гал. 5:14) и изпълнителят е Сам Господ Иисус Христос. Да обичаш ближния като себе си, означава да признаеш неговото достойнство, неговият произход, защото всички сме чеда Божии, ни повече, ни по-малко! Както оправдаваме своите грешки, така трябва да оправдаваме и грешките на другия! Когато ни обидят, нагрубят или кажат каквато и да е лъжовна дума, можем ли да замълчим т.е. да обърнем и другата страна. Да се противим на гнева и яростта – със смирение и въздържание. По този начин да не повлечем човек в бездната на омразата, от която трудно се излиза на повърхността, където е прошката и още по-трудно може да полети на крилете на любовта и братството! Колко лесно е да нагрубим и обидим, а колко трудно е да кажем – прощавай! Съвестта често проговоря в разгневения, но да се разкае обръщайки се с думи уви, трудно е! Гордостта, този корен на всяко зло, кара човек да се самозабрави.
Но, за да не погине човек, а да бъде възможен и жив пътят му към богоуподобяване, Бог изпрати преди Сина Си, праотци, отци, патриарси, пророци, за да напомнят, възвестяват и запишат Божието слово, дадено за нас, за живот по Бога съобразен с всички дадености на света! Бог даде и своите заповеди за добър живот. Кой ги оспорва и не зачита?! Онзи, чиито дела се изобличават, като дела на плътта. А „делата на плътта са известни; те са: прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство, идолослужение, магии, вражди, свади, ревнувания, гняв, разпри, разногласия, (съблазни,) ереси, завист, убийства, пиянство, срамни гощавки и други такива“ (Гал. 5:19-21). Или се инатим и противим само, защото се наричат заповеди!
А нима ние не ограждаме децата си със забрани и ограничения, само и единствено, водени от любов към тях. „Не пипай контакта, пази се от огъня, не излизай на пътя, не, не, не…“ и това ще се повтаря вовеки. Ето как Бог от любов към нас, даде заповеди (наставления) за добър живот! И дали вървим към него или се отдалечаваме, Той винаги ще е готов да ни приеме, ако го желаем, защото „Бог е любов“ и „защото Бог толкоз много обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Йоан 3:16). За това имаме и примера на Неговите приятели – нашите наставници от старозаветните праотци до последните светии и мъченици, да подражаваме на вярата им и благодарим за всички Негови благодеяния! Остави ли Той дори един от нас без дарба и възможност да се грижи за себе си?! Погрижихме ли се да я подобрим, развием, така че да не погубим таланта си? Имаме всичко необходимо да бъдем в мир с Бога, ближните и себе си.
Като благовести Царството Си и изкупи човека от проклятието на греха и смъртта, Сам Господ изпрати учениците Си да учат народите, да кръстят повярвалите и преумножат Църквата Му, на която „и портите адови няма да ѝ надделеят“ (Мат. 16:18)!
Църквата проповядва и разпространява истината за Христа, Възкръсналият от мъртвите, който поръча и обеща: „и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.“ (Мат.28:20)! Ето защо, тя е богочовешки организъм, чийто глава е сам Господ Иисус Христос, а ние, Негово тяло, свято общество, народ Божи, който учи, изпълнява и съхранява словото Божие. Всеки е поканен и има право да бъде в нея. И като едно тяло Христово да следваме Христа Иисуса и помним думите Му „И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен“ (Мат 10:32-33). Да потвърждаваме вярата си в Христа и да я благовестим първо трябва да я познаем, да я заживеем, което е възможно само в Църквата. Нейното съборно начало от Тайната вечеря, през огнената Петдесетница и до наши дни не е нарушавано никога, защото сам Господ ни завеща, като Негови наследници храна за вечен живот! Светата Православна Църква, като пазителка на думите: „Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене“ (Йоан 14:6), винаги ще призовава към общение с Бог не само при необходимост, а и при всяка възможност.
Влизането в храма и присъствието на служба не е въпрос на настроение, нагласа или празник. И не само присъствие, но и участие в богослужението със сетивата си е необходимо, за да не бъдем само наблюдатели. И както поддържаме тялото си ежедневно, така трябва да поддържаме и душата си в общение с Бог, чрез молитва и пост. Да изследваме и познаем себе си, да открием тъмните места и ги почистим с покаяние, за да облечем дрехата на правдата, да подготвим сърцето си за Бог, да се единим с Тайните Христови претворявани по време на св. литургия! А когато излезем на улицата, да не забравяме вярата си в храма, а смело да я благовестим, изповядваме и оделотворим. Противно на това, много хора засвидетелствали вярата си със запалването на свещичка, бързат да се заемат с делата си, без да губят време!? Може ли времето прекарано в храма, размисляйки за действията си, отношението към хората, Бог, дори към природата да бъде изгубено?! Времето прекарано в разговор с Бога насочва мислите и действията ни в правилната посока. А не – забравили и изоставили човешката ценност, всячески да оправдаваме собствените си нужди, а на другите да вменяваме задължения! Христовата вяра ражда свобода, любов и святост! Към тази святост трябва всеки да се стреми и бъде пример за околните с благочестив живот. „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец“ (Мат. 5:16)!
Свещеник Пламен Николов служи в храм „Св. пророк Илия“, кв. Княжево, София.
————–
Източник: Вяра и Дело, брой 5 (43), година IX, октомври 2023 г.
