Маргарита Генчева
Клайв Стейпълс Луис
Като се замисля, твърде много обръщаме внимание на атомната бомба. „Как ще живеем в атомната ера?“. Изкушен съм да отговоря: „Ами както би живял през 16-ти век, когато чумата е посещавала Лондон почти всяка година, или както би живял във викингската епоха, когато нападатели от Скандинавия биха могли да акостират и да ти прережат гърлото през нощта; или, именно, както вече живеете във века на рака, века на сифилиса, века на парализата, века на въздушните бомбардировки, века на железопътните и моторните катастрофи.
С други думи, моля ви да не преувеличаваме ситуацията. Повярвайте ми, драги господине или госпожо, вие и всички, които обичате, сте били осъдени на смърт още преди да изобретят атомната бомба… Напълно нелепо е да хленчите или да сте с намръщени лица, защото учените са добавили още една възможност за болезнена и преждевременна смърт в свят, вече пълен с такива шансове и в който самата смърт изобщо не беше шанс, а сигурност.
Ако всички ние ще бъдем унищожени от атомна бомба, нека тази бомба, когато дойде, ни намери да правим разумни и човешки неща – молитва, работа, преподаване, четене, слушане на музика, къпане на децата, игра на тенис, лек разговор с приятели на халба бира и игра на дартс, а не скупчени заедно като уплашени овце и мислещи за бомби. Те могат да разрушат телата ни (и един микроб може да го направи), но не и да доминират над умовете ни…
Това, което атомната бомба наистина направи, е да ни напомни принудително в какъв свят живеем, за което бяхме започнали да забравяме в проспериращите години преди това. И това, донякъде, е хубаво нещо. Бяхме събудени от сладкия си сън и вече можем да говорим за реалността.
Наше задължение е да се водим по собствената си съвест, а не по страховете си: да следваме в личния и обществения живот закона за любовта и умереността, дори когато идеята за тях изглежда самоубийствена. И не закона за съревнованието и грабенето, дори когато изглеждат необходими за собственото ни оцеляване. Защото това е част от духовните ни закони: никога да не слагаш оцеляването на първо място, дори оцеляването на собствения ти вид. Ние дълбоко трябва да се потрудим и да разберем, че оцеляването на човека на тази земя, още повече на нацията и на културата ни, не си струва, освен ако не е заради честността и милосърдието.
Нищо не е по-способно да унищожи род или нация от желанието да оцелееш на всяка цена. Тези, които се грижат за нещо повече от цивилизацията, са единствените, заради които може тя да бъде запазена. Търсещите Небето най-добре са послужили на света. Тези, които обичат хората по-малко от Бога, са направили най-много за човека.
Есето е публикувано за първи път 1948 г., но проблемите, които разисква, са актуални и до днес.
––––––
Превод: Маргарита Генчева
Източник: Жива крепост (livingbulwark.net)
Изображение: Google
