Маргарита Генчева
Понякога ми се иска да седна и да поговоря спокойно с познати, които виждам от „другата страна“. Без викове, без караници, с търпение да подходим един към друг, за да разчепкаме докрай въпросите, които ни разделят.
Друг път си казвам: „Не, това е илюзия. Няма да мога да издържа такъв разговор! Ще се скарам с човека и после дълго време няма да намеря спокойствие заради това“.
Разбирате ли… в разговорите съм твърде емоционална или агресивна, особено ако знам, че определени теми и въпроси ме разделят с някого, че сме от „двете страни на оградата“ и предварително се настройвам негативно за последваща дискусия по тези теми.
Все пак ми е интересно да разбера как мислят в дълбочина хората, на какво се дължат най-силните им аргументи. Важно е да знаем, че в спор не можеш да убедиш с логически аргументи този, който емоционално се е обвързал с даден светоглед или философия. Както и обратното.
Ако моя приятелка от малка са я учили колко вредят ваксините на човека и колко опасно е да си ваксинираш детето, не вярвам, че някакви мои логически аргументи за обратното ще я разубедят.
Ако дадена ваксина предпази 999 човека от тежко изкарване на някаква болест, а в един ваксината предизвика тежка реакция, общественото внимание ще запомни този единичен случай.
Не знам също на какво се дължи дълбокото убеждение, че Бог ще те предпази от някаква болест на всяка цена, ако имаш силна вяра, затова не е нужно ти да пазиш себе си и близките си. И защо това е прилагано избирателно за едни ситуации (например ваксинирането), а за други – не? Ако човек е последователен в такъв житейски светоглед, би трябвало да пресича на червено и да не спазва законите за движението по пътищата, нали? Но не вярвам и най-върлият антиваксър да действа по този начин.
Ще предположа на какво би могла да се дължи такава непоследователност в действията, защото и аз самата съм склонна да живея така. Отговорът се крие в липсата на разсъдителност, в ленността на сърцето и ума и в нежеланието за свобода (която се свежда до отговорността към себе си и към хората около теб).
Ленност
Не сте ли забелязали, че лесно приемаме някаква постъпка като добра или зла, ако веднага видим резултата от нея? А се съмняваме, ако ни кажат, че резултатът ще се види след няколко месеца, години или въобще не е ясно дали ще има видим резултат.
Нетърпението ни кара да искаме резултати от нашите избори и действия тук и сега. Също желанието да измерим и категоризираме абсолютно всичко, за да внесем малко яснота в сложните процеси на света, ни подтиква да го виждаме черно-бял.
Категоризирането е свързано с желанието да опростим сложния свят до модел, който ще вместим в себе си без усилие. Това важи за всички сфери на живота, независимо дали за бизнеса, фармацевтиката, образованието, войните или идеологиите.
Липса на разсъдителност
По-лесно е смилането на информацията, че някое лекарство (или ваксина) е повлияло зле на наши познати, следователно е най-добре да не го приемаме (или да се ваксинираме), отколкото да проучим с разсъдителност повече информация за него. Това изисква мислене, допитване до експерти и в крайна сметка послушание към тези, които разбират дадения казус по-добре от нас (в случая лекарите).
Рекламите разчитат на твърдения, които бързо да бъдат усвоени от аудиторията. Някои фирми – също (като изискват от служителите си да знаят наизуст мотото на компанията). Лидерите на тоталитарните режими изграждат своята власт върху вярата на хората в лозунги и декларации („Народната милиция – биещото сърце на партията“).
Несъмнено човек трябва да стъпи върху някаква система от нравствени правила, да има ясно разграничение на доброто и злото. Неслучайно в приказките за малките деца рицарите ярко се различават от злодеите или страхливците. Проблемът идва, когато свикнем на готовите отговори и смляната храна и си останем там.
Нежелание за свобода
Крещим за свобода и права, а често не сме готови да поемем отговорността, която тези права носят. Свобода може да има, когато ясно осъзнаваме последиците от дадено действие или бездействие. И сме готови да поемем отговорността за него.
Защо не се получават дискусиите и дебатите с хората, които не са единомислени с нас?
Причината е, че сме предали най-хубавото в самите себе си и сме го подменили със страсти. Вярвам, че ако всеки от нас изпита през огъня на съвестта светогледа, вярата и мотивите на сърцето си, разединението между нас няма да е толкова голямо и болезнено.
