Маргарита Генчева
Вечерта на Хелоуин е. В мрежата отдавна започна истинска война по отношение на този празник – от анатеми, че Хелоуин е „сатанински“, до обяснения, че това е просто един комерсиален празник на съвременността, в който децата имат повод да се забавляват на воля, и без ограничение да си изпросват лакомства от съседите в блока.
Извън обичайните клишета, които си повтаряме всяка година за празника, за мен вечерта на 31-ви октомври е олицетворение на света, в който живеем. Свят, в който всеки предпочита да сложи маска, да живее с лист от правила, да олицетвори това, от което се бои или пък да се скрие зад образ, който счита за авторитет и по някакъв начин почита или обича. Децата подражават на това, което наблюдават. А времето, в което живеем, е пронизано от лицемерие и лъжа. Дори православието, което би трябвало да значи „свобода“, немалко християни възприемат като морално или идеологическо учение, построено на списък от забрани.
Целият живот на съвременния човек е един Хелоуин. И в Църквата, и в света до болка сме свикнали да се позоваваме на авторитети, на техните убеждения и разбирания. Какво мисли шефът, какво е казал свещеникът в храма, какво е написал този или онзи светец, какво са ни забранили родителите – и върху всичко това градим бунта си, мисленето си; на тази основа правим по-късно и важните избори в живота.
Изненадвало ме е, че малкият ми четиригодишен брат запомня неща, които съм говорила пред него „между другото“ и след това ги повтаря или задава въпроси по темите, които съм засегнала. Или ако чуе лоша дума от друго дете в детската градина, ще се върне вкъщи и ще я повтаря, преди много сериозно да акцентираме, че е лошо да се говори по този начин.
Децата попиват всичко, което видят или чуят около себе си, включително и предразсъдъците, които имат възрастните – страха, маските, които си слагат те или образите, зад които се крият. По отношение на християнството е тъжно, когато вместо да заведем малките при Христос, им поставяме стени: правила как да се държат в храма, как да се обличат, плашим ги с ада, с Божието наказание – стени, които издигаме между тях и Господ. Не трябва да очакваме, че по този начин децата ще заобичат Църквата или ще ни послушат, ако им забраним да празнуват Хелоуин.
Християнството ни призовава да преобразим себе си и чрез нас света, който да осветим. Неслучайно на мястото на древните езически, християните са установявали празнуването на своите християнски празници. Така празникът на древния бог слънце е заменен с Рождество Христово, когато в плът се ражда Истинското Слънце – Христос. Старите форми са изпълнени с ново християнско съдържание, което променя и техния смисъл. Принасянето на жертви върху олтарите на езическите божества постепенно изчезва, а Сам Христос се принася в жертва за всички хора.
Преображение, а не противопоставяне е лекарството за човека. Това днес явно е забравено, а сравненията, че „пакост или лакомство“ не е „наш“ български празник, (понеже Коледа и Лазаровден са много „български“!?) показват неразбиране за същността на християнството.
Духът на любовта и на взаимното приемане – ето това ще изцери раните, ще намали ужаса, в който живеят много хора, изправени пред войни, природни катаклизми, смърт на близки, икономически трудности. Какво друго очакваме децата ни да предпочетат като костюм и маска освен смърт, черепи, разкривени от страх призраци, когато самите ние изобразяваме в живота си всичко друго, но не и Христос, Който е Живот и вечна Радост! А бележки с надписи, че не празнуваме Хелоуин по-скоро биха показали неспособността ни с делата си да проповядваме на света Христос.
