Меню Затваряне

Да поставяме важните неща на първо място

Монахиня Васа Ларин

Монахиня Васа Ларин

„И когато Той говореше, един фарисеин Го помоли да обядва у него. Той отиде и седна на трапезата. А фарисеинът се почуди, като видя, че Той не си уми ръцете пред обеда.
Но Господ му рече: сега вие, фарисеите, измивате чашата и паницата отвън, а пък вътрешността ви е пълна с грабеж и лукавство. Безумници, не Същият ли, Който сътвори външното, сътвори и вътрешното? Но давайте милостиня според силите си; тогава всичко у вас ще бъде чисто (Лука 11: 37-41).

В традицията на фарисеите се е изисквала сложна поредица от измиване, придружено със специални молитви, преди да седнат за основното хранене за деня. Първоначалната причина за това е била чистотата, защото не са се използвали вилици или лъжици по време на хранене и всеки е използвал ръцете си, за да бръкне в обичайните съдове за хранене. Но фарисеите са ритуализирали и издигнали значението на такова измиване до нещо незаменимо за истинската „ортодоксалност“ или за доброто религиозно положение.

Нашият Господ оспорва този възглед, като пренебрегва фарисейския обичай и провокира самодоволното възмущение на Своя домакин. Както Христос посочва, това, което прави „всичко чисто“ за нас – не само храната ни, но и общението, на което се радваме около нея – е любовта към нашите ближни и себепожертвувателното сърце, което „дава милостиня от нещата, които имаме”.

Но фарисеят има остър радар за възприеманите „погрешни стъпки“ на другите, като същевременно пренебрегва проблемите на собственото си, осъдително сърце, което го прави лош домакин. Вместо да се възхищава на радостта и честта да обслужва своя гост, фарисеят се „изненадва“ (в смисъл на шок и ужас), че Христос не е достатъчно „чист“ за вечерята.

Днес ми позволете да поставя важните неща на първо място и да се предам на Божията благодат в сърцето си. Да намаля малко изискванията и очакванията си към другите и да оставя Бог да върши Своето в моето време при срещите ми с другите. Независимо дали става въпрос за измамници, които идват на вратата ми, приятели или семейство, с които мога да пия кафе или да се храня, позволете ми да споделям „неща, каквито имам“ с радост.

Честит Хелоуин на всички!

Източник: фейсбук страница на монахиня Васа Ларин

Posted in Публицистика, Шарени мисли

Вижте още: