Отец Харалампос Пападопулос
Да постиш заради Света Богородица.
Заради нейната благодат и любов.
Да постиш заради нея, а не заради себе си.
Не заради диета, не заради здраве, не защото е „полезно“.
Не защото „трябва“, а защото го „искаш“ с цялата си душа.
Да постиш, защото я обичаш, защото сърцето ти я обожава.
Защото никога не те е оставила сам, когато всички други са липсвали.
Защото никога не те е изложила, когато всички дърпаха покривалото, за да се видят твоите рани.
Да постиш с радост, със светлина, с любов към всички.
Не с нерви и гняв.
Не с клюки и жестокост.
Не гледай храната и не чувствай, че нещо ти липсва –
Нищо не губиш, напротив – получаваш: благодат и благословение,
храна, която засища цялото ти същество.
Да постиш от любов, а не от нужда.
Да постиш с доблест и с достойнство.
Да постиш, без да искаш нищо – само нея.
Да кажеш: „Света Богородице, тази година няма да ти искам нищо,
само теб искам в живота си –
да усетя твоето присъствие,
да почувствам твоята сладост,
в твоята прегръдка да отпочина, да заспя, да намеря утеха.
Защото знам… дори и да нямам нищо, когато имам теб – имам всичко!“
