Маргарита Генчева
Маргарита Генчева
Днес, в деня на нашия национален празник, когато празнуваме освобождението си от османско иго, ще чуем десетки поздрави, че вече 146 години България е свободна.
Всеки си представя свободата по различен начин. За мен истинската свобода се крие в Христос. Редно е да се замислим обаче дали наистина сме свободни.
За съжаление, често сме готови да сменим една зависимост с друга. Робуваме на нашите страсти и това представяме като свобода от всякакви забрани и морални ограничения. Свобода от отговорност да поемем по свой собствен път на развитие, защото е по-лесно да се следват вече утъпканите от предците или различните държави пътеки.
Миналото става оправдание за сегашните ни неуспехи, а страхът от бъдещето ни връзва и пречи да вземем правилните решения.
Нашият народ е разединен, защото не гледаме в една посока, а робуваме на собствената си визия за света или по-скоро на собствения си егоизъм и желание всички да са като нас. Опитваме се да прекроим заобикалящия ни свят така, че той да ни пасне, а не с добротата и милосърдието, които са характерни за нашия народ, да го преобразим и да го направим по-красив.
Истински свободният човек живее в този свят, но не е от него, защото донася благовестието за спасението на света. Издигнал се над всички страсти и злободневието, над низките чувства, желанието да отмъсти на враговете, да се възвеличава над другите, които са му „чужди“, той претворява света около себе си с една усмивка или подадена ръка.
Да обичаш родината си, не значи да мразиш другите родини. Да милееш за бъдещето на страната си, не означава да отнемаш свободата на останалите народи.
Преобръщането на ценностите е резултат от духовното ослепяване. Омразата считаме за патриотизъм, защото сме загубили чувството за истинското родолюбие. Вярата в Христос наистина е била крепило за нашия народ по време на тежкото османско владичество. Подвигът на Баташките мъченици и досега сияе в народната памет. Част от нас със сърцата си са забравили за всичко това. Да, съгласни сме, ако ни го припомнят. Но само на теория.
Може би сме изгубили свободата в Христос, която е накарала св. Злата Мъгленска да не се страхува от дългите мъчения и дори да не се пречупи пред молбата на родителите си да се отрече от Христа и да приеме исляма. Св. Димитър от Сливен е отказал на бейовете да го потурчат. Тези мъченици, тези българи са познавали свободата.
Днес можем свободно да изповядваме християнството, защото живеем в демократична страна. Но демокрацията предполага и различни избори, плурализъм на мненията и верите. От това се възползват всички издателства на езотерична литература, с която се пълнят книжарниците. Това е лесно смилаема храна, неангажираща вяра в нещо „духовно“ и затова езотериката печели толкова много последователи. Така храмовете са празни, а народната вяра, зависимостта от суеверията е в подем. Ако сме изгубили вярата си в Христос, изгубили сме всичко.
Вярата в Бога е била твърда опора за мъчениците и борците ни за свобода. Животът им показва, че никой не може да ни пороби. Никой „отвън“ не е виновен за състоянието на държавата ни. Сваляйки веригите от сърцата си и люспите от очите си, виждаме, че всяко време дава своите възможности за развитие и просперитет. Свободата се печели. Затова нека я спечелим първо в нас!
