Радина Райкова
Да си прощаваме един на друг е толкова просто и естествено, но много трудно на практика. Трудното се намира във факта, че трябва да превъзмогнем егото си и с добро желание да се насочим към „ние“.
Нека се научим да оправдаваме делата, мислите и чувствата на ближните ни без да ги прикриваме с лицемерие и фалшиви похвали. След като помислим върху нещата, които заобикалят ближния в дадения момент, трудностите през които преминава, това с което е допринесъл и си създадем добри помисли, тогава със сигурност ще направим първите крачки към прошката.
Колко по-лоши бихме могли да бъдем ние, ако се намирахме на мястото на нашият брат, теглейки нашият още по-труден характер ?
За да прощаваме са нужни сили и желание.
Прошката е характерна черта на Бога, на Когото сме приканени да приличаме.
Ако в лицето на ближния успеем да различим Божия образ и ако успеем да осъзнаем и най-вече да почувстваме топлината на Божията любов вместо греховността ни, тогава от там нататък всичко е по-лесно.
В крайна сметка, кои сме ние, че да искаме всичко да се случва по наша воля и да продължаваме да се придържаме към егото си?
Ако това ви се струва трудно, нека проявим доброто си намерение, за да може и Бог да ни дари с много сили.
Прошка, братя и сестри, за да можем да се изправим лице в лице с Бога!
————-
Превод: Радина Райкова
Из: „Златен прашец…по пътеките на душата“
